Решение № 8804 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. А. З., чрез неговия процесуален представител, срещу решение 1356/09.11.2023 г. по адм. дело 451/2023 г. на Административен съд София-област. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и постановяване на ново, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Иска присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на община Самоков в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба е оспорено решението на административния съд в частта за присъдените разноски. Това искане има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложима по реда на чл. 144 АПК, произнасянето по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е от компетентността на съда, постановил оспорения акт. Предвид изложеното, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу годен за оспорване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на допустимата част от касационната жалба - подадена в срок и от страна по делото, за която то е неблагоприятно, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 01-300/22.02.2023 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено на З. в качеството му на възложител, да премахне незаконен строеж: постройка - краварник, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 23491.7.171 по КККР на [населено място], община Самоков, построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, според изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на нарушения на административната процедура на чл. 225а ЗУТ и в съответствие с материалноправните разпоредби. Разпореденото за премахване не представлява текущ ремонт на съществувалите стени на силажовместилище, а нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който е необходимо снабдяването с разрешителен акт. Липсата на строителни книжа определя строителството като незаконно. Установеният момент на изграждане през 2022 г. изключва приложението на разпоредбите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-технически експертизи. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такива са и отразените в съставения констативен акт фактически констатации, подкрепени от техническите части от заключенията на вещите лица, че строежът представлява постройка от паянтова конструкция (ламарини) със застроена площ от около 304 кв.м с дължина 38 м, ширина 8 м, височина кота стреха 3,60 м и кота било 5,40 м, като за северна фасадна стена е използвана стоманобетоновия панел на съществуваща на място силажна клетка. С това описание на изграденото, съпроводеното от окомерна скица и снимков материал към констативния акт, нареденото за премахване е безспорно индивидуализирано. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради възлагане на първата съдебно-техническа експертиза на лице геодезист, вместо на такова със специалност строителство. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Следователно, законодателят е отдал тежест на притежаваните от лицето знания, без да налага съответно изискване за официално придобито образование по поставения въпрос (при някои изключения като медицинска експертиза). В тази връзка и според чл. 202 ГПК заключението на вещото лице не е задължително за съда, а същото се обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Не на последно място, визираният от касатора въпрос за наличието или не на изграден нов строеж е с правен характер и отделно от техническите характеристики на установеното от проверката на място, вещото лице не следва да извежда изводи за представляването му на строеж или на текущ ремонт. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая не намира неприложение разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж за извършването на текущ ремонт, тъй като констатираното попада извън легалната дефиницията за такъв. Според § 5, т. 43 ДР ЗУТ текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Следователно нормата визира поддържане в изправност на вече осъществен строеж и е изначално неприложима спрямо ново строителство или пристрояване/надстрояване на заварен строеж, доколкото и съществувалите стени на силажовместилището изрично попадат извън предмета на заповедта. Различното предназначение на осъществения на място краварник от това на реализирания в по-ранен момент силажовместилище, както и факта на поставянето на тежестта му върху стената на силажовместилището, допълнително обосновават извод за неприложимост на визираната от касатора разпоредба, тъй като не се изпълняват и абсолютните отрицателни предпоставки за категоризирането на обекта като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за липса на промяна в предназначението на помещенията и натоварванията в тях (б. в), изхождайки от обстоятелството на лягането на цялата паянтова конструкция върху една от стените на силажовместилището. Без правно значение е определянето от едно от вещите лица на извършеното като текущ ремонт, тъй като това е въпрос от правен характер и е изцяло в компетенциите на съда. Настоящият състав споделя изводите на съда, че нареденото за премахване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ е необходимо снабдяване с разрешение за строеж. Извършването на такова строителство без строителни книжа води до категоризирането му като незаконно. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица не може да бъде преодоляна, тъй като предвид момента на изграждане, не намират приложение предпоставките на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Строежът е извършен през 2022 г. съгласно заявеното от самия оспорващ във възражението срещу съставения констативен акт и жалбата му до съда, макар и жалбоподателят да приема извършеното от него като попадащо извън дефиницията за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ или за текущ ремонт. Най-късният момент за изграждане на незаконен строеж, който може да бъде определен за търпим, според цитираните разпоредби е 31.03.2001 г. Изложеното води до извод за незаконност и нетърпимост на констатираното строителство. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразна, съдът е постановил обосновано и в съответствие с материалния закон решение. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на община Самоков следва да се присъдят претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто) лева. В тази насока, направеното възражение за прекомерност от касатора (в случай, че общо заявеното от него несъгласие касае и претендираните пред настоящата инстанция такива) е неоснователно, тъй като разноските са определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24, изр. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния възможен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение