Решение № 14785 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2013 г.
ВАСIV отделение11.11.2013 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 648 от 31.01.2013 г., постановено по адм. д. № 11302/2011 г. по описа на Административен съд - София град и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Екатерина Костова Спирова срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5972 от 3.10.2011 г. ОСЪЖДА Екатерина Костова Спирова, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14785 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 648 от 31.01.2013 г., постановено по адм. д. № 11302/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5972 от 3.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Екатерина Костова Спирова общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН: 20/070610/58528 по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в размер на 7665.42 лв., а по мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (НР1) в размер на 6036.77 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира и направените по делото разноски. Ответната страна - Екатерина Костова Спирова, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно, поради следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Екатерина Костова Спирова срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо ( УП) изх. № 02-200-6500/5972 от 3.10.2011 г., издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна привръзка на някоя от тях към случая. Съдът счита, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Съдът също така е приел, че уведомителното писмо в частта, с която са отказани оторизираните суми по СЕПП и НР1, поради установена при извършени само административни проверки, е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5972 от 3.10.2011 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и Наредба № 11 относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ и мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. За изготвянето на уведомителното писмо са относими разпоредбите на утвърдения Правилник на отдел "Директни плащания на площ" при ДФ "Земеделие" - т. 6.31 - т. 6.36, в който е предвидена цялостната процедура по подготовка на уведомителните писма (оторизация) до възможността за обжалването им. Приложим към конкретния казус е Регламент (Ео) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Основателно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. По подаденото от Екатерина Костова Спирова общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН: 20/070610/58528, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2010 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неправилен е изводът на решаващият съдебен състав, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. В случая ответника е подала заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2010 г. с УРН500580. В заявлението си за подпомагане същата е декларирала парцели по СЕПП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.
от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т. н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по - горе справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Основателно се явява и последното направено от касатора възражение, с което оспорва извода направен от първоинстанционния съд, че процесното уведомително писмо е постановено без по несъмнен начин да бъдат изяснени релевантните по административната преписка обстоятелства в частта относно застъпванията. Съгласно назначената по делото и неоспорена от страните съдебно агрономическа експертиза по заявлението на Екатерина Костова Спирова са налице площи заявени от повече от един земеделски стопанин. В процесното уведомително писмо в колона 3 /площ на застъпване, което не е отстранено/ са отразени площи в размер на 0,47 ха по СЕПП и 0,40 по НР1. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, като не е дал възможност на Екатерина Костова Спирова да вземе отношение по констатираното застъпване в размер на 0,47 ха по СЕПП и 0,40 по НР1, но така допуснатото нарушение не е съществено. За да бъде определено едно нарушение на административнопроизводствените правила като съществено, което е основание за отмяна на административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК, то следва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на административния акт. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е било допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая дори да бъдат приети за допустими за подпомагане, тези площи в полза на Екатерина Костова Спирова, то процентът недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1 отново би бил над 20 % (по СЕПП - 27,28, а по НР1 - 21,84), което има за правна последица санкциониране на цялата заявена за подпомагане площ, респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, съответно по СЕПП - 7665.42 лв., а по НР1 - 6036.77 лв. Видно от гореизложеното, фактическата обстановка по делото е изяснена и поради това спора може да бъде решен от настоящата инстанция при полагащата се отмяна на съдебното решение, още повече, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че административният акт е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че за преценката на правните и фактическите основания (мотивите) на административния акт следва да се съобрази, че ако има такива, те да позволяват да се упражни ефективен правораздавателен контрол на формираното властническо волеизявление. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Екатерина Костова Спирова срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5972 от 3.10.2011 г. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.