Решение № 13606 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2024 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна от ДАЕСЕФ АД, ЕИК 131022476, със седалище и адрес на управление: гр. София, на основание чл.239, т.4 от АПК, на влязло в сила решение 307 от 11.01.2024 г., постановено по адм. д. 834/2023 г., по описа на Първо отделение на ВАС. В искането се посочва, че този съдебен акт противоречи на влязлото в сила Решение 2834 от 26.02.2019 г., постановено по адм. д. 5362/2018 г. по описа на Първо отделение на ВАС, което засяга същия правен спор, между същите страни и за същия период. В искането се посочва, че тези съдебни актове имат идентичност, понеже в съдебното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска има за предмет законосъобразността на АУЗД 258-2 от 30.03.2020 г., с който на дружеството са определени данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битов отпадък" /ТБО/ за 2016 г., а вторият съдебен акт - решение, е постановен по жалба на същото дружество - ДАЕСЕФ АД, с което то обжалва АУЗД 258-1 от 09.01.2017 г., с който са му определени данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битов отпадък /ТБО/ за същата 2016 г. върху същите имоти. Поддържа, че Решение 2834 от 26.02.2019 г., постановено по адм. д. 5362/2018 г. по описа на Първо отделение на ВАС противоречи в мотивите си и на Решение 3739/19.04.2022г. по адм.д. 8500/2021г. , по описа на ВАС за данъчните задължения на дружеството, но за 2019г. Ответната страна по искането Началник отдел Местни Приходи Община Правец, оспорва същото със становище по реда на чл.242 от АПК. Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, наведените доводи и данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл.240, ал.1, т.4 от АПК, от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея, а разгледано по същество е неоснователно. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е бил АУЗД 258-2 от 30.03.2020 г., с който на дружеството са определени данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битов отпадък" /ТБО/ за 2016 г. С него по същество е разрешен спорът между страните като АУЗД е отменен в една част и е определено данъчното задължение за 2016г., съобразно доказателствата по делото и заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза. Вторият съдебен акт, на който се позовава искателят е Решение 2834 от 26.02.2019 г., постановено по адм. д. 5362/2018 г. по описа на Първо отделение на ВАС, с което е отменен АУЗД 258-1 от 09.01.2017 г. за определяне на ДНИ и ТБО на дружеството за 2016г., но не е взето решение по същество, а административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. В тези съдебни производства е обсъждана йерархията на нормативните актове и логиката на определяне на двете задължения за ДНИ и ТБО, съобразно действащата към 2016г. нормативна уредба в Община Правец. Съгласно чл.239, т.4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение/определение, което противоречи на решението/определението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право, а именно правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват (виж решение 430 от 14.01.2021 г. по адм.дело 10415 по описа за 2020 г. на ВАС, II колегия, петчленен състав и решение 1318 от 02.02.2021 г. по адм.дело 10632 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, II колегия). Настоящият съдебен състав намира, че не е реализиран съставът на чл.239, т.4 от АПК, понеже е необходимо да са налице два влезли в сила съдебни актове между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. В случая няма обективно и субективно тъждество между актовете, постановени в съдебно-административното производство. Предметът на двете производства са различни АУЗД макар на едно лице за един и същи данъчен период. Не може да не се вземе предвид, че по първото съдебно производство липсва произнасяне по същество относно самото задължение, а се дават указания на администгративния орган по тълкуването и прилагането на закона. Искането по чл.239, т.4 от АПК се явява основателно, когато е налице тъждество на предмет и страни между противоречащи съдебни актове с един и същ правен характер, което по делото не се установява. Аналогични са разсъжденията и по отношение на третия посочен съдебен акт - Решение 3739/19.04.2022г. по адм.д. 8500/2021г. , по описа на ВАС за данъчните задължения на дружеството, но за 2019г., където дори липсва тъждество не само в периода, но и в приложимата подзаконова нормативна уредба. При този изход от спора на искателя не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав