Решение № 11526 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 819/2017 г.

Решение № 11526 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 819/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. В. от гр. Б., чрез процесуален представител, срещу решение № 643/2.12.2016 г. по адм. д. № 517/2016 г. на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 301з - 2264/28.09.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - М. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС или постановяване на решение за отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - М., чрез процесуален представител в писмено становище, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови оспореното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед на директора на ОД на МВР - М., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор В. Г. В. - старши полицай в група "Охранителна полиция" на Районно управление Б. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 18.03.2016 г. около 15.40 ч. в землището на с. Б. е управлявал МПС под въздействие на упойващо вещество, с което е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. 28, буква б., като извършеното е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицираното като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с което нарушение посочената правна норма, свързва налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и е законосъобразна - издадена при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон, като събраните в дисциплинарната преписка доказателства подкрепят изложеното от фактическа страна в заповедта, като се е позовал и на разпределението на тежестта на доказване, указана на страните с разпореждане на съда от 1.11.2016 г. Приел е, че наложеното наказание е в съответствие и с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Основният спор между страните, както в първата инстанция, така и в касационното производство е дали В. е управлявал МПС под въздействието на упойващо вещество, както сочат експертните заключения по делото или както твърди жалбоподателят - след постъпването му в болница след претърпяното от него пътно-транспортно произшествие му е вземана кръв двукратно - вторият път, според него, след като е приел обезболяващи лекарства и именно втората проба е изследвана. С цитираното в първоинстанционното решение разпореждане от 1.11.2016 г. АС е указал разпределението на тежестта на доказване, като в частност на оспорващия е указано, че на основание чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да установи фактите, на които основава своите възражения срещу оспорваната заповед. Разпореждането е връчено с призовката за първото съдебно заседание на жалбоподателя лично на 3.11.2016 г. В проведеното на 22.11.2016 г. съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от адвокат, който е поискал приемане на представените с административната преписка доказателства, без да оспори никое от тях и в частност протокола за медицинско изследване и протокола за извършена експертиза и е заявил, че няма да сочи други доказателства. Видно от протокола за медицинско изследване, съдържащ се в административната преписка /л. 60 - 61 от първоинстанционното производство/ на 18.03.2016 г. в 18 ч. 25 мин. подписалият я лекар е взел кръв от жалбоподателя, който е заявил, че не е употребявал лекарства в последните 24 часа и е подписал протокола срещу освидетелстван. В протокол за извършена експертиза от 22.04.2016 г. /л. 62 - 64/ е описано извършване на изследване от вещо лице - химик на взетата кръв през периода 20.04.2016 г. - 22.04.2016 г., като при обобщаване на получените аналитични резултати, в т. ч. хроматограми, спектри и масспектрални библиотечни данни е установено съдържание на тетрахидроканабинол /съдържащ се в наркотик от вида коноп/ и на неговия най-активен метаболит в ниска следова концентрация - под 50 ng/mI. Посочено е, че периодът на полуразпад на тези тетрахидроканабинола в плазма/кръв е от порядъка 1,5 - 2 часа, а от своя страна метаболитите на канабоидните могат да бъдат установени в кръв до 5 - 6 дни след употребата. В кръвта не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества от следните групи: бензодиазипини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, алкалоиди, амфетамин, метаамфетамин, метадон, респективно и на техни метаболити. В касационното производство са приети представените от ответника и неоспорени от процесуалния представител на касатора копия от влезлите в сила съдебни решения № 115/21.04.2017 г. по анд № 1993/2016 г. на Районен съд - М. и потвърждаващото го решение от 4.07.2017 г. по внахд № 71/2017 г. на Окръжен съд - М. С влязлото в сила решение на РС - М., постановено в производство по реда на чл. 375, ал. 1 и сл. от НПК, В. Г. В. е признат за виновен в това, че на 18.03.2016 г. около 15.40 ч. в землището на с. Б., управлявал МПС, след употреба на наркотично вещество, а именно канабис /марихуана/, поради което и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложил административно наказание глоба. Видно от изложеното, съдът е спазил задълженията си да укаже тежестта на доказване, правилно я е разпределил и при неоспорване на двата протокола, правилно ги е кредитирал, още повече, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Предвид изложеното оплакването на касатора за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения е неоснователно. Като се обсъдят двата протокола в съвкупност с новопредставените влезли в сила съдебни решения, изводът на АС, че В. е управлявал МПС на 18.03.2016 г. под въздействие на упойващо вещество е обоснован, предвид установения метаболит на тетрахидроканабинола, последният съдържащ се в канабиса. Наличието на метаболит е обосновано от изминалия по-дълъг период от периода на полуразпад на тетрахидроканабинола след произшествието до вземането на кръв. Както в протокола за медицинско изследване е отбелязано, че освидетелстваният не е употребил лекарства, така и в протокола за физико-химична експертиза е отбелязано, че в кръвта липсват упойващи лекарствени средства и техни метаболити, което опровергава твърденията на жалбоподателя, че резултатите от кръвната проба се дължат на дадени му в болницата лекарства. Настоящият съдебен състав при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира, че останалите изложени доводи на АС за съответствие на заповедта с материалното право са правилни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение