Решение № 12895 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2012 г.

Решение № 12895 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Тончо Гочев Вълчев, от гр. Хасково за отмяна на решение от 13.02.2008 г. по адм. д. № 23/2007 г. на Хасковския окръжен съд, потвърдено с решение № 11791/06.11.2008 г. по адм. 6037/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 1 АПК. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-14-1488/10.11.2006 г. на зам. началника на ДНСК - София за премахване на изграден от искателя незаконен строеж "гараж". В искането за отмяна се твърди, че гаражът е построен в съсобствен имот, което се установява с решение № 378/5.04.2011 г. по гр. д. № 145/2010 г. на Хасковския окръжен съд, влязло в законна сила на 23.02.2012 г., поради което съдебното установяване на вещните права на Вълчев обуславя необходимостта от отмяна на влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповедта за премахване на изградения в този имот като незаконен строеж "гараж". Ответниците по искането - Байрям Муса Ферад и Нишка Христонова Вълчева не вземат становище по искането за отмяна. Ответникът - началник на ДНСК - София, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Грозданов, поддържа доводи за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е процесуално допустимо, но неоснователно, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В контекста на нормативните изисквания, формулираните от искателя Тончо Гочев Вълчев твърдения не обосновават наличие на посоченото в чл. 239, т. 1 АПК основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Приложеният към искането препис от решение 378/5.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 145/2010 г. на Хасковския окръжен съд, влязло в сила на 23.02.2012 г. касае вещноправен спор относно принадлежността на правото на собственост на 1/2 ид. ч. от 546 кв. м. от УПИ II-53 в кв. 7 по плана на с. Клокотница, община Хасково, целият с площ от 1070 кв. м. Съдебното решение не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК за приключилия спор по законосъобразността на издадената заповед за премахване на незаконния строеж "гараж" в УПИ ХI-53 и УПИ II-53 в кв. 7 по плана на с. Клокотница, община Хасково. Поради това, противно на доводите на искателя, решението не може да установя факти от значение за адм. д. № 23/2007 г. на Хасковския окръжен съд. Фактът на принадлежността на правото на собственост по отношение терена, върху който е изграден незаконният обект, е ирелевантен на спора. Заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ има за цел да премахне незаконния строеж, а не да санкционира неговият възложител или собственика на терена. Ето защо собствеността по отношение имота, върху който е изграден този строеж е ирелевантна за законосъобразността на акта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. В този аспект нови обстоятелства от значение за делото не се въвеждат, а представените с искането писмени доказателства третират неотносимо към приключилия административноправен спор фактическо установяване по гражданско дело. Следва да се има предвид още, че решението за признаване правото на собственост е произвело правното си действие от датата на влизането му в сила (23.02.2012 г.), при което е ирелевантно за законосъобразността на постановената на 10.11.2006 г. от зам. началника на ДНСК - София заповед за премахването на изградения в този имот като незаконен строеж "гараж". Установяването на правото на собственост е факт, осъществен след влизане на решението в сила, който не се преклудира от съдебния акт. Това е новосъздадено, а не новооткрито обстоятелство, на което страната винаги може да се позове в нов процес в защита на правата си - възможност, която изключва отмяната като правен способ за защита. Както вече бе отбелязано по-горе, нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са само писмените доказателства за обстоятелства, съществували при приключване на устните състезания в инстанцията по същество, които страната при полагане на дължимата грижа не е могла да представи по делото. Фактът и доказателствата, на които молителят се позовава не са от съществено значение за правния спор, т. к. не могат да доведат до промяна съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид. Решението по иска за собственост е неотносимо към заповедта, защото не представлява разрешение за строеж, поради което не е и от значение за делото. Вън от това то не е и от значение за законосъобразността на заповедта за премахване на строежа, като извършен без одобрен инвестиционен проект и строително разрешение, за която от значение е само наличието на одобрени такива строителни книжа. Поради всичко изложено съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с новооткрити или новосъздадени писмени доказателства от значение за делото. Ето защо липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 231, т. 1 АПК. При липсата на релевираното отменително основание, искането подлежи на отхвърляне. Независимо от изхода на спора, разноски не се претендират и не следва бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,