Решение № 5948 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливница, чрез процесуалните му представители от адв Хаджиев и адв. Симеонова, срещу решение № 871 от 27.06.2025г. по адм. д. № 15/2024г. по описа на Административен съд София – област, с което е отменена по жалбата на Х. С. Г. заповед № СОА24 – РД 15 – 1525 на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е било прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е нищожно, алтернативно недопустимо – отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Посочва, че делото е било образувано по жалба на Б. Б. В. срещу заповед № 66 – 00 – 848 от 22.11.2023г. на кмета на община Сливница, като обаче с оспореното решение съдът не се е произнесъл по това оспорване. Посочва, че съдът с решението се е произнесъл по оспорване, по което не е бил сезиран. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът Б. Б. В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното в това производство съдебно решение съдът е отменил по жалбата на Х. С. Г. заповед № СОА24 – РД 15 – 1525 на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е било прекратено служебното й правоотношение, като е обосновал, че тази заповед не съответства на целта на закона, тъй като със заповедта не са изпълнени целите на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно да се съкрати длъжността с оглед на подобряване на ефективността на работата. Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по оспорване, с което не е бил сезиран, тъй като видно от жалбата пред първата инстанция, адм.д. № 15/2024г. по описа на АССО е образувано по жалба на Б. Б. В. от гр. Сливница срещу заповед № 66 – 00 – 848 от 22.11.2023г. на кмета на община Сливница, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж „стоманобетонни греди и дървена покривна конструкция над югозападния близнак част от двуетажна жилищна сграда – близнак с идентификатор № 67372.300.500.1“. в цялото първоинстанционно производство като страни по делото са участвали кмета на община Сливница и Б. Б. В.. Въпреки това в оспореното решение съдът не се е произнесъл по по жалбата на Б. В. срещу заповед № 66 – 00 – 848 от 22.11.2023г. на кмета на община Сливница, с която е бил сезиран, а се е произнесъл по жалба на Х. Г. срещу заповед № СОА24 – РД15 – 1525 на кмета на Столична община, с каквато жалба не е бил сезиран, като тези лица не са и участвали в съдебното производство. Доколкото касационната инстанция съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК следи служебно за валидността, допустимостта и съответствие с материалния закон на оспореното решение служебно, то за настоящата инстанция е налице правомощие да се произнесе досежно допустимостта на оспореното решение. След като се е произнесъл по оспорване, с каквато не е сезиран, съдът е постановил недопустимо решение. Поради изложеното настоящият състав намира, че оспореното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО, който да се произнесе по оспорването, предмет на делото. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,