Решение № 16335 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4678/2012 г.

Решение № 16335 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4678/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Докс - КД" ООД, представено от адв. Стоян Донев, действащ и като съдебен адресат с адрес: гр. Асеновград, пл. "Акад. Николай Хайтов" № 3, ет. 1, срещу решение № 269/09.02.2012 г. по адм. дело № 2293 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161001354/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 730/30.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив относно отреченото право на приспадане на данъчен кредит за м. 01.2010 г. в размер на 16 588 лв., ведно със закъснителна лихва в размер на 385.08 лв. Инвокират се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора е недопустимо последица от забавеното издаване на фактура от неговия доставчик да е отказът на администрацията да признае правото му на данъчен кредит. Без наличие на фактура не са налице предпоставките за упражняване на правото по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При осъществяването им пред д. п. м. 12.2009 г., заявяването на притезанието в справката-декларация за д. п. м. 01.2010 г. е правомерно. Позовава се на практиката на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07. Иска отмяна на оспореното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив РА № 161001354/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив са установени в тежест на "Докс-КД" ООД задължения за ДДС за д. п. м. 01.2010 г. в размер на 16 588 лева и съответна лихва до датата на РА за непризнат данъчен кредит по фактура № 876/22.12.2009 г. с предмет СМР на многофункционална сграда по опис, издадена от "Бравис и КО" ООД. Установено е, че "Докс - КД" ООД е регистрирано по ЗДДС на 02.06.2007 г., а данъчното събитие по спорната фактура е възникнало на 14.12.2006 г. Задължението за извършване на СМР е възникнало от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда от 14.12.2006 г., № 189, том IV, рег. № 6477, дело 711 от 2006 г. Съдържанието на договора е задължението на "Докс - КД" ООД да прехвърли на "Бравис и КО" ООД правото на строеж на самостоятелни обекти от многофункционална сграда с подземен паркинг, магазини, кафе сладкарница, фитнес, офиси и жилищна част в УПИ IV - обществено обслужване, кв. 199 по плана на гр. Асеновград срещу задължението на "Бравис и КО" ООД да построи цялата многофункционална сграда, като "Докс - КД" ООД ще стане собственик на всички онези самостоятелни обекти от сградата, които не са описани в т. 2 от договора. Договорът е определен като бартер и данъчноправните му последици за целите на ДДС са отнесени към чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС - данъчното събитие възниква на датата на възникване на данъчното събитие за по-ранната доставка, т. е учредяването на право на строеж. Изследвани са условията за правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от ЗДДС, включително изискването наличните към датата на регистрацията по ЗДДС активи да бъдат включени в регистрационния опис по образец и в дневника за покупките. Изводът на органа по приходите е за дължимо упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за предстоящите СМР по реда на чл. 74 във връзка с чл. 75 от ЗДДС, най-късно до края на м. септември 2007 г. За да отхвърли оспорването, съдът е възприел фактическите и правните изводи на органа по приходите. С арг. от чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) е обосновал възникването на данъчното събитие за получените от касатора услуги от "Бравис и КО" ООД на 14.12.2006 г. Установил е неизпълнение на задължението за начисляване на данъка от доставчика в 5-дневния срок по чл. 55, ал. 1 и 6 от ЗДДС (отм.) и пропускът на касатора да упражни правото на приспадане на данъчен кредит върху наличните към датата на регистрацията активи поради липсата на регистрационен опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 от ЗДДС и изтичането на срока по чл. 75, ал. 2 от ЗДДС. Решението е неправилно. Слючената между "Докс - КД" ООД и "Бравис и КО" ООД сделка бартер е с дата 14.12.2006 г., т. е във времевите предели на действие на ЗДДС /обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., отм. бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г./ и правилника за прилагането му. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) урежда сделката като единство на две насрещни доставки с дата на настъпване на данъчното събитие тази на по-ранната доставка - чл. 34, ал. 2 от ППЗДДС (отм.). Транслативното действие на договора за убредяване на право на строеж е от датата на сключването му във формата на нотариален акт, поради което и данъчното събитие за доставката на услугата СМР е настъпило на тази дата. Няма спор, че към момента на настъпване на данъчното събитие касаторът не е регистриран по ЗДДС, както и че по реда и в срока по чл. 55, ал. 1 и 6 от ЗДДС (отм.) доставчикът "Бравис и КО" ООД не начислил ДДС. Това изключва към този момент съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 от отменения ЗДДС /изводът е дължим заради съществуващия преходен режим по § 13 от ПЗР на действащия ЗДДС/. Неправилно приходната администрация и съда са отнесли спора в хипотезата на чл. 74 от ЗДДС, уреждащ правото на приспадане на данъчен кредит на регистрирано лице за налични активи и получени услуги преди датата на регистрацията. Не по този ред касаторът е предявил заявеното от него право /това е и немислимо при изтеклите повече от две години между датата на регистрация по ДДС и издаването на спорната фактура/. Органът по приходите не е въвел твърдение и не е установил факта на получаване на услугите за СМР преди датата на регистрацията по ЗДДС на 02.06.2007 г. Релевантен за правото на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС е не моментът на настъпване на данъчното събитие, а този на получаване на стоката/услугата. Това разбиране съответства на дефиницията на понятието актив, дадена с т. 4.1 от Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия - ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода. По тази причина са неотносими и съжденията относно надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията по ДДС активи, включително изготвянето на регистрационен опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 или ал. 3, т. 6 от ЗДДС, както и спазването на срока за упражняване на правото по чл. 75, ал. 2 от ЗДДС. При настъпването на данъчното събитие в данъчен период м. 12.2006 г. по причини вън от волята на касатора упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е било невъзможно. При забавеното с три години издаване на фактура № 876/22.12.2009 г. възникването на правото на данъчен кредит е в д. п. м. 12.2009 г. и упражняването му в данъчен период м. 01.2010 г. е правомерно. Несъмнено с арг. от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква с изискуемостта на данъка, а тя настъпва на датата на данъчното събитие /вж. чл. 25, ал. 6 от ЗДДС/. Условие за упражняване на правото на приспадане е притежаването на данъчния документ по чл. 114 или чл. 115 от ЗДДС. Това условие е осъществено в д. п. м. 12.2009 г., поради което упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от касатора е в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. В подкрепа на горното разбиране е и законодателната промяна - в действащия ЗДДС, след новелата от ДВ бр. 106 от 2008 г., уредбата на сделката бартер не е основана на разбирането за едновременно настъпване на данъчната събитие за двете насрещни доставки, а относно възникването на данъчното събитие препраща към общите правила. Дължима е отмяна на решението на АС Пловдив и решаване на спора по същество с отмяна на РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 3 875 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение