Решение № 9727 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2012 г.

Решение № 9727 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № 963/23.02.12 г. по адм. д. № 3602/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът - Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна. Предмет на оспорване по жалбата на касатора пред първата инстанция е Заповед № РД-18-3/11.01.11 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри за част от район "Витоша", Столична община - Драгалевци и Симеоново в съответни граници, в частта на записването в кадастралния регистър на имот с идентификатор 68134.1977.182.3 - сграда за енергопроизводство - без данни за собственост. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд София-град е приел, че оспорващият не е доказал претендираното по делото право на собственост в производството по издаване на оспорената заповед. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Обстоятелството, че сградата с идентификатор 68134.1977.182.3 по предназначение е "за енергопроизводство" и е идентична с трансформаторен пост с диспечерски номер ТП 42-095 не е било спорно между страните. Същата е била включена в активите на "Електроразпределение Столично" ЕАД /след отделяне от активите на "НЕК" АД по силата на нарочен акт на компетентен държавен орган - Заповед № ДВ-123-А/24.04.2000 г. на Държавна агенция за енергетика и енергийни ресурси/. Изградена е като държавна собственост и по силата на приватизационна сделка е прехвърлена в активите на енергийното предприятие по разделителен протокол. С решение № 21/29.01.08 г. по ф. д. № 6358/2000 г. на Софийски градски съд е вписана промяна в наименованието на дружеството от "Електроразпределение Столично" АД на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Сградата с предназначение "за енергопроизводство" представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ДР ЗЕ/ и е елемент от съответната разпределителна мрежа. Тези обекти съгласно § 4, ал. 1 ПЗР ЗЕ следва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия. Нормативните актове, уреждащи преноса на ел. енергия, изключват възможността енергийни обекти и съоръжения да са притежание на лица извън тези предприятия. Установено е, че сградата е счетоводно записана в активите на оспорващия. Същата представлява енергиен обект, част от енергийната система, предвид което и с оглед разпоредбата на цитирания по-горе § 4, ал. 1 ПЗР ЗЕ се налага изводът, че е притежание на дружеството. При нормативната регламентация относно собствеността върху енергийните обекти и липсата на данни за материален спор, административният орган не е имал основание да приложи чл. 41, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и да не отрази в кадастралния регистър собствеността върху процесната сграда. В производството по Глава пета ЗКИР наред със задълженията на собствениците за доказване правото си на собственост, съществуват и задължения на административния орган за установяване правнорелевантните факти, още повече, че в случая се касае до приложението на императивни законови разпоредби. Следва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което заповедта се отмени в обжалваната й част, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне в тази част /относно записването в кадастралния регистър собствеността върху имот с идентификатор 68134.1977.182.3/. При този резултат на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски - юрисконсултско възнаграждение - в размер на 300 лв. на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, своевременно поискани в двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение