Решение № 12182 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на А. М. А., гражданка на Сирия, родена на [дата]., чрез адв. Т. Чалъкова, против Решение 4920 от 13.05.2025 г., постановено по адм. д. 935 по описа на Административния съд Хасково за 2025 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на А. (собствено име) А. (бащино име) М. (фамилно име), родена в [населено място], Област Халеб, срещу Решение 2672 от 21.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на първоинстанционната и касационна жалбоподателка е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Касаторката се оплаква, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България с адрес - София, бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител ст. юрк. М. Кръстева, която оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба като процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване, който е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на сирийската гражданка А. А. М. срещу Решение 2672 от 21.03.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждата гражданка е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд Хасково е установил, от фактическа страна, че М., след нелегалното й влизане от Турция на българска територия на 09.10.2024 г. (л. 41 от първоинстанционното дело), подала до ДАБ молба за предоставяне на международна закрила, регистрирана под УП 35131/10.10.2024 г. Съобразявайки данните от административната преписка, съдът е установил, че М. е регистрирана като лице от женски пол, родена на [дата]. в Област Халеб, Сирия, има етническа принадлежност [заличен текст], [заличен текст], с основно образование, без професия, омъжена. Въз основа на молбата за закрила на чуждата гражданка, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред, като след изискване и получаване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, събиране на доказателства и провеждане на две интервюта с чужденката (на 20.11.2024 г. и на 10.03.2025 г.), председателят на ДАБ е постановил оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт, с който е приел, че не са налице основания за предоставяне на М., на бежански и хуманитарен статут, съгласно изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решаващият състав на Административния съд Хасково, като разгледал по същество жалбата на М. против Решение 2672/21.03.2025 г. на Председателя на ДАБ, е формирал извод за нейната неоснователност. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Счел е, че същото е в съответствие с материалния закон. Приел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийската гражданка обстоятелства, както и изготвената от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство Справка, вх. МД-02-60/29.01.2025 г., за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. (л. 16-18 от първоинстанционното дело), е извършил правилна преценка за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.. На основание чл. 142, ал. 2 АПК, е съобразил актуалната социално-политическа обстановка и ситуация на сигурност в държавата по произход на чужденката, отразена в Справка, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. (от л. 81 до л. 83, пак там), представена от ответния административен орган в хода на съдебното производство. Заключил е, че оспореното Решение 2672/21.03.2025 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно. Касационната инстанция преценява обжалваното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 АПК не се установяват наведените от касационния жалбоподател пороци на решението, поради което липсват основания за отмяната му. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган. Съобщената от чужденката информация, че е омъжена и съпругът й е в Кипър, с предоставен статут е индиция за необходимост от провеждане на производство по реда на чл. 67а и сл. от ЗУБ - за определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата й за международна закрила. Административният орган обаче, видно от съображенията, изложени в решението му, е поставил под съмнение тези твърдения на ищцата. Също така, изрично е посочил в решението си, че на молителката е предоставена възможност да отида законно при съпруга си в Кипър, но тя не е пожелала, защото искала той да дойде при нея в България. Поведението на молителката и разнопосочната информация, съобщена от нея във връзка с брака й, правилно са преценени от административния орган като неналагащи образуване на производство на осн. чл. 67а, ал. 2, т. 1 ЗУБ и провеждането му, респективно, правилно е прието от органа, че притежава компетентността да се произнесе по съществото на молбата на чужденката за предоставяне на международна закрила. Неоснователни са възраженията на касатора за неизясняване от първоинстанционния съд на релевантните за конкретния случай факти. Решаващият състав е посочил в решението си установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Правилна и обоснована на данните по делото е преценката на първоинстанционния съд, че постановявайки отказа за международна закрила на М., административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. При проведените със сирийската гражданка в хода на административното производство две интервюта, тя не твърди да се е страхувала от преследване в родината си на основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Не сочи да е жертва на физическо или психическо насилие, докато е била в Сирия, както и не заявява спрямо нея да са прилагани правни, административни, полицейски или съдебни мерки с дискриминационен характер. Не се опасява от преследване от някой от субектите по чл. 8, ал. 3, от т. 1 до т. 3 ЗУБ, основано на събития настъпили, след като е напуснала държавата си по произход, или на дейност, извършвана от нея след отпътуването й. Бежанската история на М. не разкрива факти и за съществуването в страната й по произход на заплаха от смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Посоченото от нея в интервютата, не дава основание да се приеме, че е била принудена да напусне Сирия поради реална опасност от тежки посегателства, като визираните в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, като по делото липсват доказателства спрямо нея да съществува риск от такива посегателства, ако се върне в родината си. Поради това правилно Административният съд Хасково е възприел становището на компетентния административен орган за липсата на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателката в държавата й по произход Несъстоятелно е оплакването в касационната жалба, че спрямо търсещата закрила е налице хипотезата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ тежки заплахи срещу живота й, в качеството й на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен конфликт. Обосновани са изводите на съда, че при издаването на оспореното пред него Решение 2672/21.03.2025 г., Председателят на ДАБ, в качеството му на компетентен административен орган, е обсъдил подробно ситуацията по сигурността в Сирия и е достигнал до правилното заключение, че за М. не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Към датата на издаване на оспорения индивидуален административен акт обстановката в Сирия не разкрива опасност от понасяне на насилие, поради наличие на вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. За периода 08.12.2024 г. 02.01.2025 г., по данни на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации (ООН) за бежанците (ВКБООН), 115 000 сирийци са се завърнали обратно в страната си. Организацията на обединените нации и нейните партньори са започнали възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Налице е преход към нова политическа реалност, като новото ръководство на Сирия се ангажира да защитава правата на малцинствата. В съответствие с материалния закон нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и доколкото сигурността в държавата по произход на М. е претърпяла изменение след постановяване на спорния акт, решаващият състав на Административния съд Хасково е съобразил актуалните данни за сигурността в Сирия, събрани от публично достъпните източници на информация и обективирани в Справка, вх. МД-02-200/08.04.2025 г. (л. 81-83, пак там), представена от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. От нея е видно, че след смяната на властта в Сирия, ситуацията по сигурността е значително подобрена. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на преход към демокрация. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на сирийската държава и нейните институции. Основните приоритети включват борба с корупцията, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. По данни на ВКБООН, считано от 08.12.2024 г. г. до 03.04.2025 г., около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. Според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 27.03.2025 г., 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. На същите ВКБООН оказва подкрепа чрез различни инициативи. Не се сочат различни от установените от първоинстанционния съд обстоятелства в Справка от 10.09.2025 г., представена от административния орган в касационната инстанция (л. 24 и л. 25 от касационното дело). По изложените съображения, преценявайки Решение 2672 от 21.03.2025 г. на председателя на ДАБ като законосъобразно, Административният съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия