Решение № 15772 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2018 г.

Решение № 15772 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 929 от 25.04.2018 г., постановено по адм. д. № 333 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-10/11.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания с № ЗД-1-15-00346450/29.11.2017 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО във вр. с чл. 140, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "МАГ 2000" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-10 от 11.01.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-00346450 от 29.11.2017 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които "МАГ 2000" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив е задължено за следното: да заличи данни съгласно Наредба № Н-8 от 29.11.2005 г. за М. М. за периода 01.2008 г. до 08.2017 г., подадени с код за вид осигурен - 10. За да отмени оспорените актове, Пловдивският административен съд е приел, че управителят на едно търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Вписването в търговския регистър има декларативен ефект и няма значение на форма за действителност, че едно лице е управител на дружество. В отношенията между страните по договора за управление овластяването има действие, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър. Обстоятелството, че управителят не е вписан в търговския регистър, може да породи проблеми единствено във (образно казано) външните отношения на дружеството с трети лица, но не и във вътрешните отношения. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. През периода м. януари 2008 г. – м. август 2017 г. е в сила разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, съответно в редакции ДВ - бр. 105 от 2006 г., ДВ – бр. 99 от 2012 г., ДВ - бр. 106 от 2013 г., ДВ - бр. 107 от 2014 г. и ДВ - бр. 98 от 2016 г. Предвидено е, че изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, съответно управителите на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Органите на управление на дружеството с ограничена отговорност и техните правомощия са предмет на правната регулация, съдържаща се в глава тринадесета, раздел трети на Търговския закон. С чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ е предвидено е, че управителят на дружеството се избира от общото събрание, което определя и възнаграждението му. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, а съгласно ал. 2 - представлява дружеството. Когато дружеството е еднолично, то се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма (чл. 147 от ТЗ). На основание чл. 140, ал. 1 във вр. с ал. 1 от ТЗ решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, сред които е назначаването на управител, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. За вписване на името на управителя в търговския регистър се изисква от него да представи нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). В ал. 4 на чл. 140 от ТЗ изрично е разписано, че изборът и освобождаването на управителя имат действие от вписването им в търговския регистър. Правнорелевантната проверка за наличието, съответно липсата на качество на "управител" на едно лице, може да бъде направена единствено в публичния по своя характер Търговски регистър. По силата на чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В този смисъл в чл. 10, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е разписано, че невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Цитираните разпоредби са с императивен характер. Във вътрешните отношения между собственика на дружеството и управителя, както и в отношенията с наети на работа лица, решението за назначаване на управител има незабавно действие, но за да може да упражнява управленческите и представителните функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, по отношение на други лица, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването има конститутивно действие по отношение на правоотношенията с трети за дружеството лица (определени в обжалваното съдебно решение като външни), вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ и неговите органи, осъществяващи дейностите по ДОО (в същия смисъл решение № 5644 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2017 г., VI о., решение № 6296 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2017 г., VI о., решение № 15852 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 4364/2017 г. на ВАС, VI о., решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о.). В разглеждания случай фактът, че през целия период от м. януари 2008 г. до м. август 2017 г. лицето въобще не е било вписано в търговския регистър като управител, не е спорен. Видно от представените разпечатки, като управител на дружеството е вписан неговият едноличен собственик М. Й. Липсва и протокол по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ във вр. с чл. 147 от ТЗ за избор на М. М. за управител на дружеството, за да може да бъде извършено вписването. С представения протокол от 21.12.2007 г. М. Й. е избрала М. М. за временен управител. Не е представен протокол, с който едноличният собственик на капитала е избрал М. М. за управител за срок от пет години и след това – за следващите пет години. Лице, което не е избрано за управител по реда на ТЗ и не е вписано като такъв в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност, включваща управленчески и представителни функции по отношение на трети лица и като правна последица - да подлежи на осигуряване на основанието по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Като е приел, че оспореното решение и потвърдените с него предписания са незаконосъобразни и ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,