Решение № 7442 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Про Васте Плюс“ ЕАД, гр. Бургас, чрез адв. Тетрадова срещу решение № 2051 от 06.03.2026 г. по адм. дело № 1587/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас /АС-Бургас/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02000224005664-091-001/13.05.2025 г., издаден от М. Асеникова на длъжност началник сектор - възложил ревизията и П. Георгиев – на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - ръководител на ревизията, в частта, с която са прихванати дължимите от „Про Васте Плюс“ ЕАД задължения по РА № Р-02000224005399-091-001/20.02.2025 г. в размер на 240 165.34 лв., потвърден с Решение № 67/01.08.2025г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, при Централно управление на НАП в оспорената част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че неправилно са приложени разпоредбите на чл. 92 ЗДДС, чл. 128 ДОПК и чл. 177 ЗДДС. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната му част. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Монев, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебния контрол пред административния съд е бил РА № Р-02000224005664-091-001/13.05.2025 г., издаден от М. Асеникова на длъжност началник сектор - възложил ревизията и П. Георгиев – на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - ръководител на ревизията, в частта, с която са прихванати дължимите от „Про Васте Плюс“ ЕАД задължения по РА № Р-02000224005399-091-001/20.02.2025 г. в размер на 240 165.34 лв., потвърден с Решение № 67/01.08.2025г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, при Централно управление на НАП в оспорената част. В хода на ревизията е установено, че на ревизираното дружество е издаден РА № Р-02000224005399-091-001/20.02.2025 г., с който е ангажирана солидарната му отговорност с „Мелаинвест и Партньори“ ООД по чл. 177 от ЗДДС за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Решаващият орган е приел, че вземанията са изискуеми, като е посочил, че на основание чл. 153, ал. 1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение, поради което висящото съдебно производство по обжалване на РА № Р-02000224005399-091-001/20.02.2025 г., което не е спряно по реда на чл. 153, ал. 4 ДОПК, чл. 153, ал. 5 ДОПК и чл. 157 ал. 2 ДОПК, не ограничава възможността за процесното прихващане. В съответствие с чл. 155, ал. 2 ДОПК, административният орган е извършил допълване на нормативното основание за извършеното прихващане, като е посочил чл. 92, ал. 1, т. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 92, ал. 8 ЗДДС и чл. 128, ал. 1 ДОПК. Приел е, че прихванатите задължения с РА № Р-02000224005399-091-001/20.02.2025 г. имат характер на публично вземане, тъй като са публични задължения за данъци по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съдът е приел, че РА в оспорената част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Развил е съображения, че в отлика от прихващането по чл. 103 ЗЗД, прихващането по чл. 128 и сл. от ДОПК не изисква публичното вземане да бъде ликвидно, достатъчно е да бъде изискуемо, като същото е такова, когато е установено с РА, изтекъл е срокът за доброволното плащане по него и изпълнението на акта не е спряно по реда на ДОПК. Според инстанцията по същество изискуемостта на публичното задължение възниква според съответния материален данъчен закон, а не с изтичането на 14 –дневния срок за доброволно плащане на задълженията, установени с ревизионен акт. АС-Бургас е приел, че изискуемостта на задълженията по ЗДДС за съответните данъчни периоди е настъпила преди датата на издаване на обжалвания РА. Първоинстанционният съд е акцентирал върху датата на последно подадената справка-декларация по ЗДДС - 11.10.2024 г., като е съобразил разпоредбата на чл. 92, ал. 4 ЗДДС и е приел, че срокът е изтекъл на 10.11.2024 г. към която дата е налице започнала ревизия на дружеството и срокът за възстановяване на данъка е бил срокът за издаване на РА, поради което не е налице забраната за прихващане по реда на чл. 92, ал. 2 ДОПК. Административният съд е разгледал фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС и е формирал извод за доказаност на предпоставките, регламентирани в чл. 177 ЗДДС. Изложеното е обусловило извод, че задължените лица по чл. 177 ЗДДС попадат в категорията по чл. 14, т. 1 във вр. с чл. 16, ал.1 от ДОПК, тъй като при наличието на определени законови изисквания същите са отговорни за навнесения данък от съответното задължено лице. Решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдeните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Спорът между страните е правен и се отнася до преценката дали към момента на издаване на процесния РА в оспорената част са били налице „изискуеми публични вземания“ по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 92, ал. 8 ЗДДС и чл. 128, ал. 1 ДОПК, които да могат да бъдат прихванати с РА № Р-02000224005399-091-001/20.02.2025 г., с който е ангажирана солидарната отговорност на ревизираното дружество с „Мелаинвест и Партньори“ ООД по чл. 177 ЗДДС. Правилен е изводът на АС-Бургас, че за разлика от прихващането по чл. 103 ЗЗД, прихващането по чл. 128 и сл. от ДОПК не изисква публичното вземане да бъде ликвидно, достатъчно е то да е изискуемо. Съгласно чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 ДОПК обжалването на ревизионния акт по административен и по съдебен ред не спира неговото изпълнение, в този смисъл прихващането с установени с обжалван ревизионен акт задължения е допустимо. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК може да се извърши прихващане на суми за възстановяване за погасяване на изискуеми публични вземания от органите по приходите. Данъчните задължения възникват по силата на закона, като РА е декларативен акт, т.е. няма конститутивно действие. Няма спор между страните, че до приключване на проверката спрямо дружеството е издаден РА № Р-02000224005664-091-001/13.05.2025 г., който е връчен на същата дата по електронен път. С РА е извършено прихващане на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, посочени в таблица, като изискуемите вземания въз основа на процесния РА са в размер на 1684,23 лв. и въз основа на РА № Р-02000224005399-091-001/20.02.2025 г. са в размер на 240 165,34 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ДОПК установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14 - дневен срок от връчването на акта, а съгласно ал. 2, след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс, каквито данни липсват по делото. Следователно, изискуемостта на публичното задължение възниква според съответния материален данъчен закон, а не с изтичането на 14 – дневния срок за доброволно плащане на задълженията, установени с ревизионен акт. В процесния случай изискуемостта на описаните по-горе задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди е настъпила преди датата на издаване на процесния РА. Съгласно чл. 92, ал. 4 ЗДДС ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация. В случая последната подадена справка-декларация е от дата 11.10.2024 г., следователно този период е изтекъл на 10.11.2024 г. Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 – 5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. Ревизията е започнала със ЗВР № Р-02000224005664-020-001 / 01.11.2024 г., връчена на дружеството на 13.11.2024 г., следователно срокът за възстановяване на данъка е бил срокът за издаване на РА. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за липса на основания за извършеното прихващане със задължения, произтичащи от РА за ангажирана отговорност на РЛ по реда на чл. 177 ЗДДС. Съгласно чл. 16, ал. 1 ДОПК задължено лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. Задължените лица по чл. 177 ЗДДС попадат именно в тази категория, тъй като при наличието на определени законови изисквания същите са отговорни за невнесения данък от съответното задължено лице, за задължението на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК. Чл. 128 ДОПК не поставя условие изискуемото публично задължение да е установено по основание и размер, т.е. да е ликвидно, поради което не е предвидено законово условие съответният РА да е влязъл в сила. По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 евро, което съответства на обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение