Решение № 1 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 106/2015 г.

Решение № 1 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 106/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Р. Т. Д., действащ като [фирма] срещу Решение № 17108 от 30.09.2014 г. по гр. д. № 1359/2014 г. на Софийски градски съд. С него е обезсилено решението от 7.11.2013 г. по гр. д. № 32962/2012 г. на Софийски районен съд, 124-ти с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения от С. община срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 13946.93 лв. - обезщетение за ползване на общински недвижим имот за периода 17.02.2009 - 31.12.2010 г. В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно и в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на САС е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, вместо да укаже на страните да отстранят неяснотите относно релевантните факти по спора и оттам - да определи вида на търсената защита. Искането е за касиране на решението на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на спора. Ответникът по касация С. община не изразява становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с ТР № 1/9.12.2013 г. по въпроса: Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор?". Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и извърши по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Въззивното решение е постановено по жалбата на С. О. срещу решението на Софийски районен съд с което е бил отхвърлен предявеният иск с посочено правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД - обезщетение за държането на общински недвижим имот. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на това, че липсва предходно наемно правоотношение между О. и Едноличния търговец, поради което иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД на собственик, нямащ качеството на наемодател е неоснователен. Последователно подържаната теза на [фирма] е, че не е държал спорното помещение през процесния период и го е освободил след приключване на наемното правоотношение с предходния собственик и наемодател [фирма]. Обстоятелството, че наемен договор между С. община и едноличния търговец не е сключван е било безспорно. Спорът се е развил на плоскостта дали ответникът по иска е държал сам или чрез другиго спорното помещение през процесния период. За да обезсили първоинстанционния акт, съставът на СГС се е позовал на обстоятелството, че СРС се е произнесъл по непредявен иск, доколкото още в исковата молба С. община сочи липсата на наемно правоотношение т.е. обезщетението за ползване произтича от държането на чужд имот без основание и спорът е на плоскостта на чл. 59 ЗЗД. Преценката на въззивния съд относно това, какви са правомощията му при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в случая на неяснота относно вида на търсената защита е в противоречие с разясненията, съдържащи се в т. 5 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Противоречието между обстоятелствата, въведени с исковата молба и посочената от ищеца правна квалификация (която не обвързва съда) би могло да бъде отстранено и в рамките на въззивното производство. Едва ако указанията не бъдат изпълнени, в правомощията на въззивния съд е да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по иска. Връщането на делото на първоинстанционния съд за извършване на тези действия е неправилно. Това налага касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия по чл. 267 ГПК, като при новото разглеждане се произнесе и относно направените по делото разноски в производството пред ВКС. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.