Решение № 4421 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2009 г.

Решение № 4421 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Николай Йорданов Георгиев от София срещу решение № 32/13.04.2009 г. по адм. д. № 713/2009 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 14 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на Николай Йорданов Георгиев, предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв. претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - Заповед № 98700/2.02.2006 г., издадена от началника на отдел "Пътна полиция" и отменена с влязло в сила съдебно решение. Съдът приел, че искът е неоснователен и недоказан. Отменената заповед не е резултат на административен произвол от административния орган, а е свързано с допусната от административния орган грешка, поради това че едно от наказателните постановления, с което са отнети контролни точки на ищеца все още не е било влязло в сила към датата на издадената заповед. Ищецът е бил наказван нееднократно в качеството му на водач на МПС за извършени нарушения и този факт не може да се приеме, че се е отразил негативно на психиката му. Причинната връзка между отменения акт и настъпили негативни последици не са доказани по безспорен начин. Не са представени доказателства за проведено медицинско лечение, а и от разпита на свидетелите не се доказва наличието на претендираните неимуществени вреди. Досежно присъждане на разноските по делото, съдът ги определил съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатско възнаграждениев размер на 440 лв. В настоящата касационна жалба се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК и се възразява срещу определения размер на заплащане на ответната страна, а именно 440 лв. разноски по делото. Касационната жалба частично е основателна, досежно присъдения размер за заплащане разноски по делото. Касае се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи, което неправилно съдът е определил по Наредба № 1 от 2004 г., тъй като същата е изменена с ДВ, бр. 2 от 9 януари 2004 г. и към датата на постановяване на съдебното решение е в сила. съгласно раздел III, чл. 7, ал. 2 от същата, при защита по дела с определен интерес до 5000 лв. възнаграждението е 200 лв. Следва да се измени обжалваното решение в тази му част като се присъди сумата от 200 лв. разноски по делото. Решението в останалата му част е правилно. Освен наличието на отменен административен акт по иск на основание чл. 1 ЗОДОВ следва да е налице доказана причинна връзка с претендираните неимуществени вреди. Правилно съдът е приел от доказателствата по делото, че ищеца е системен нарушител на ЗДВП и отмененото му поредно наказание не може да се приеме, че го е изненадало и това се е отразило негативно на неговата психика. Безспорно е работил като шофьор и според показанията на свид. Приводанов негов работодател, ищеца е работил три месеца с намалено трудово възнаграждение поради липса на книжка за правоуправление, но това евентуално сочи на имуществени вреди, но не и на претендираните от него неимуществени такива. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,