Решение № 4763 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 716/2025 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена отМ. А. И., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Манджукова, против решение 5066 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 1112/2024г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 10937 от 22.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Излагат се доводи за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че както административният орган, така и съдът не са обсъдили факта, че касаторът е с вероизповедание- [вероизповедание] и по тази причина попада в рискова социална група по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Неправилно, съдът е приел, че отправените заплахи от талибаните, дори и да са надлежно установени, не могат да се ценят като релевантни за предоставянето на статут. Възразява се и срещу изводите за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ , като в тази връзка се посочва, че макар в момента да няма въоръжен конфликт, конфликтът е безогледен , засяга цивилните лица и обхваща голяма част от територията на страната. Иска отмяна на съдебното решение. Ответната страна председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва жалбата, и изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на М. А. И., гражданин на Сирия против решение 10937 от 22.10.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Първостепенният съд е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По същество е счел, че не се установява кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване в държавата му по произход, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Изложил е мотиви, че в решението си административният орган е изследвал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец и е обсъдил актуалните данни за положението в страната на произход на молителя Сирия, отразени в справки изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя с актуалната обстановка в държавата му по произход. Съдът е споделил извода на административния орган, че не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява подобно основание и заявеният факт в хода на интервюто, че не е отбил военна служба. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход. Решаващият състав е приел, че в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо лицето като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По тези съображения административният съд отхвърлил подадената от М. А. И. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход и за страната, в която кандидатът се е ползвал със закрила, преди да влезе нелегално на територията на Република България. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея . Правилно, съдът е приел, че в конкретния случай М. А. И. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /[принадлежност]/ или религиозната си /[вероизповедание]/ принадлежност в страната по произход Сирия. Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, които могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Касаторът е напуснал е Сирия единствено заради войната, не се установяват било с кюрди или шиити. Правилно, административният съд е акцентирал и върху изявленията на М. А. И., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Сирия. Напускането на Сирия е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Сирия поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. И. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. Правилно, по отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът е анализирал представените справки за ситуацията в страната по произход и е изследвал бежанската история на чужденеца с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В Сирия насилието, макар да е на несъмнено неприемливо ниво, не генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в тези райони, вкл. и последно посочения от молителя от 2018 г., повече от 6 години преди напускането му на Сирия, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Изложените м тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да се повтарят отново, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. Не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. И., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на касатора, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Поизложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение