Решение № 846 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2009 г.

Решение № 846 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област Пловдив срещу решение № 377 от 26.03.2009 година по адм. д. № 1733/2008 година на Пловдивския административен съд, IХ състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Общински съвет гр. Съединение, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила със законните последици. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлено като неоснователно оспорването със заповед № ЗД-06-8/26.08.2008 година на Областния управител на област Пловдив против решение № 92, взето с протокол № 9/25.07.2008 година на Общински съвет Съединение, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗОС, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от Закона за водите, предвид фактическите основания в предложение вх. № 122/8.07.2008 година на Кмета на общината и изложените съображения на общинските съветници, не е прието обявяването от "частна" в "публична" общинска собственост на следните имоти: изкуствена водна площ с им. № 000075 от 31, 346 дка и изкуствена водна площ с им. № 000088 от 41, 081 дка, и двата землището на с. Правище, като на ответника са присъдени направените разноски по делото в размер на сумата 400 лева. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на административния акт не са налице, тъй като не са доказани твърденията на жалбоподателя, че процесните изкуствени водни площи представляват имоти публична общинска собственост по която и да е от подробно посочените в закона хипотези. Касаторът в своята жалба никъде не привежда доводи и доказателства защо приема водните площи на съответната община за язовири и микроязовири по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, и в какво се състои необосноваността на съдебния акт и нарушението на материалния закон. Въпреки, че в атакувания акт описанието на водните обекти не е според утвърдената в Закона за водите терминология, правилно е да се твърди, че разглежданите в решението на общинския съвет обекти са тези, включени в чл. 22 от Закона за водите. Доколкото атакуваното решение е било обосновано с прилагането на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗОС и наличието на отрицателните предпоставки по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, свързани със състоянието на обектите, то общинският съвет е бил в правото си да потвърди вида общинска собственост за разглежданите обекти. В случая няма нарушение на специалните разпоредби от Закона за водите, които налагат ограничения в трансформацията на вида общинска собственост. Решението на Общинския съвет е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По тези именно съображения оспорването е отхвърлено, като съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника Общински съвет Съединение следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция възлизащи на сумата 200 лева. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,