Решение № 7443 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2014 г.

Решение № 7443 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1158/20.05.2014 г., постановено по адм. д. № 915/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031302109/21.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 944/25.02.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна при ЦУ на НАП относно установените задължения за данъчен период 09.2012 г. в размер на 2383.30 лв. главница и лихва 4.06 лв. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че след като услугите по спорната фактура са извършени към датата на регистрация на ревизираното лице, то данъкът за последващата доставка към възложителя е дължим в същия данъчен период. Сочи, че това е месец 09.2012 г., който се обхваща от ревизията, поради което претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата и в тази й част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е депозирана и частна жалба срещу Определение № 2418 от 18.06.2014 г., постановено по същото административно дело на АС - Варна, с което съдът е оставил без разглеждане искането му за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта за разноските. Сочи, че приетото с ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСС на ВКС не се отнася до присъждането на юрисконсултско възнаграждение, поради което намира, че разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима. Ответникът по жалбите - "Аутодискрет" ЕООД, гр. Варна не изразява становище по тяхната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваните съдебни актове в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Двете жалби са депозирани срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановените преклузивни срокове, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил РА № 031302109/21.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 944/25.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която за "Аутодискрет" ЕООД са установените задължения за ДДС в резултат на начисляване на данък за данъчен период 09.2012 г. в размер на 2383.30 лв. главница и лихва 4.06 лв. За да достигне до формирания краен правен извод за частична незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № 1300181/14.01.2013 г., издадена от и. д. началник сектор "Ревизии" при дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, съобразно която обхватът на възложената ревизия включва задълженията на ревизираното лице за ДДС, считано от 27.09.2012 г., на която дата дружеството е регистрирано по ЗДДС. Органите по приходите са установили, че в изпълнение на сключен договор с "НДК Конгресен Център - София" ЕАД за СМР на сервизни и обслужващи помещения, находящи се в подземен закрит паркинг в сградата на ФКЦ - гр. Варна, ревизираното дружество е възложило дейностите на подизпълнител - "КБ Инженеринг" ООД. За предоставените услуги подизпълнителят е издал фактура № 640 от 14.09.2012 г., по която "Аутодискрет" ЕООД е ползвало данъчен кредит. След като са констатирали, че в рамките на същия данъчен период ревизираното дружество не е издало фактура към възложителя "НДК КЦ - София" ЕАД за изпълнените СМР и не начислило ДДС върху стойността на услугата, органите по приходите са приели, че данъчното събитие по тази доставка е възникнало на 14.09.2012 г. и са определили размера на дължимия ДДС при данъчна основа, формирана на базата на уговорените единични цени на дейностите по приложение № 1 към договора за СМР. При тази релевантна фактическа установеност решаващият състав е счел, че в тази си част РА е незаконосъобразен, тъй като данъчното събитие е възникнало на 14.09.2012 г. и не попада в обхвата на възложената ревизия, обхващаща периода 27.09.2012 г. - 30.11.2012 г. Посочил е, че тези услуги, за които е прието, че са извършени през м. 09. 2012 г. и са предмет на издадена през м. 01.2013 г. фактура, са престирани на 21.01.2013 г., поради което не е налице основание за начисляване на лихва за забава в размер на 4.06 лв. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, макар и по други съображения. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че издадената от подизпълнителя "КБ Инженеринг" ООД фактура от 14.09.2012 г. има за предмет услуги, за чието изпълнение ревизираното лице е поело задължение по силата на договора от 1.06.2012 г. Видно от посочения в цитираната фактура предмет, тя е издадена за осъществените от "КБ Инженеринг" ООД строителни работи на обект - автомивка "Централ", за чийто ремонт ревизираното дружество е поело безвъзмездно задължение за извършването им по силата на чл. 8.4 от договора за наем от 24.07.2012 г. Към същия е представено приложение № 1, подписано само от законния представител на ревизираното лице, което правилно не е ценено от решаващия състав като новосъздадено и противоречащо на клаузите и на посочения предмет на приложение № 1 в договора от 24.07.2012 г. Съдът обаче не е съобразил приложимата към 14.09.2012 г. редакция на чл. 9 ЗДДС - ДВ, бр. 63/2006 г., съобразно ал. 4, т. 2 от който, не се счита за възмездна доставка безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години. В случая уговореният между страните срок за ползване на наетия обект е три години, а при липсата на данни за предсрочното му прекратяване или преустановяване на непрекъснатото му фактическото ползване следва да се приеме, че осъществената услуга от държателя в имота на наемателя е безвъзмездна доставка. Този извод следва от изричната клауза в договора за наем, че СМР са за сметка на наемателя и ще се извършат веднага след предаване на държането върху имота, без да е уговорено прихващане с наемната цена или друга престация от насрещната страна. До друго заключение на води представеният протокол за прихващане от 1.03.2013 г., който нито дерогира клаузите на договора, нито установява основанието за възникване на прихванатото задължение на наемодателя. Същият е получил доставката през д. период м. 09.2012 г., но съобразно чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС / в приложимата по време редакция/ данъчното събитие не е възникнало на същата дата. При наличието на условията по чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС и по аргумент от чл. 2 и чл. 113, ал. 3, т. 5 ЗДДС за тази доставка ревизираното лице не дължи нито издаването на фактура през д. период м. 09.2012 г., нито начисляването на ДДС върху посочената данъчна основа. Цитираната от касатора разпоредба на чл. 86, ал. 2 ЗДДС е неприложима, поради което приемайки, че в тази му част РА е незаконосъобразен и отменяйки същия, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно начислената лихва за забава за издадената след срока по чл. 113, ал. 4 фактура от м. 01.2013 г. в касационната жалба не се съдържат конкретни доводи, а осъществената от настоящия състав проверка на съдебния акт в тази му част мотивира извод за неговата правилност. По частната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП": Касационната инстанция намира, че постановеното определение е правилно. Същото е съобразено с т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСК на ВКС, което не изключва необходимостта от представяне на списък с разноските при претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 80 ГПК сочи наличието на списък с разноските като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането на изменение на решението в тази му част и след като такъв не е представен, то обосновано първоинстанционният съд е оставил същото без разглеждане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 236, Върховният административен съд, състав на Първо отделение