Решение № 369 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2018 г.

Решение № 369 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2927 от 30.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12351/2017 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Д. А. Судоплатова срещу решение № 2153-21-263/17.10.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН] от 24.02.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София-град. Осъдил е Д. Судоплатова да заплати на НОИ сума в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Д. Судоплатова, чрез адв. Даскалов. Релевирани са оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез пълномощника си юрк. Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че административният орган е извършил дължимата проверка по установяване на процесния трудов стаж, като не са събрани данни за съществуването му, а трудова книжка № 675 и удостоверение обр. УП-3 са предмет на образувано и водено досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК – съставяне на неистински официален документ. Върховният административен съд, в настоящия състав обсъди направените оплаквани по делото и събраните писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество се явява неоснователна. Административен съд – София-град правилно е приложил чл. 40, ал. 1-5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че липсват каквито и да било документи за придобит от жалбоподателката трудов стаж в ТРИЦ през периода м. 09. 1980 г. – м. 01. 1982 г. Административното производство по издаване на процесните актове е започнало във връзка с образувано следствено дело, чийто предмет е установяване дали документите, с които е отпусната пенсия на Судоплатова, са неистински документи. Всички проверки, които пенсионният орган е извършил са започнали именно поради подаденото от СДВР писмо вх. № ДП-4252/17.06.2014 г. за извършване на проверка по преписка с рег. № 39340/2014 г. по описа на СДВР. След няколко проверки, пенсионният орган е констатирал, че Д. Судоплатова не фигурира във ведомостите за изплатени трудови възнаграждения, като няма нито трудови договори, нито някакви други данни за осъществявана от нея трудова дейност в ТРИЦ. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документът по утвърден образец служи като доказателство за придобит осигурителен стаж, когато е издаден въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно условието на ал. 3. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. По делото няма представен трудов договор, липсват данни за реално започната и осъществявана от работничката трудова дейност като предпоставка за възникване на осигурително правоотношение съгласно чл. 10 от КСО. Липсва писмен акт за встъпване съгласно изискването на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 1992 г.). Такъв документ не е открит нито при осигурителя, нито в архивохранилището на ТП на НОИ в с. Невестино, а в случай, че Судоплатова е осъществявала дейност в ТРИЦ, вероятно трябва да съхранява трудовите си договори, сключвани през годините, но такъв не е предоставен и от нея, нито в съдебното, нито в административното производство. Представената при подаване на заявлението трудова книжка е оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, но поради това, че същата към момента на извършване на проверката, представлява предмет на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, не може да се ползва с официална удостоверителна стойност по чл. 347 от КТ, т. к. по отношение на същата има съмнения, че представлява неистински документ, поради което е образувано и следствено дело. За удостоверяване на отразеното в трудовата книжка, данните в нея, следва да са взети от изплащателните ведомости, но при извършената проверка, след сигнализирането от СДВР, по разходите на ДОО за периода 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г. на ИЦТТ, и в архивохранилището на с. Невестино, пенсионният орган е установил, че няма никакви данни за Д. Судоплатова и че същата изобщо не фигурира в изплащателните ведомости. При тези данни и предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НПОС, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, правилно административният орган е приел, че осигурителният стаж не може да бъде доказан, въпреки че трудовата книжка е правилно оформена. Самата Д. Судоплатова не е представила доказателства, за осъществено трудово правоотношение между нея и ТРИЦ през процесния период – трудови договори, фишове за заплати, молби или заповеди за отпуски и др. Анализът на събраните доказателства сочи, че претендираният от жалбоподателката осигурителен стаж не може да бъде установен с редовни документи по чл. 40 от НПОС. Трудовият и съответно осигурителният стаж следва да бъде установен по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Правилно административният орган е разпоредил и събирането на неоснователно получената пенсия. В случаите, в които пенсията е недобросъвестно получена, следва изплатените по нея суми да се възстановят заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Този извод изхожда от факта, че представяйки и ползвайки се от документи за придобит осигурителен стаж, без да е осъществена трудова дейност, не отразява действително настъпило правоотношение, което да рефлектира върху правото на отпускане на пенсия. Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд –София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ определя в размер на 150. 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,