Решение № 3696 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15525/2008 г.

Решение № 3696 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15525/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 23.09.2008 г. по адм. д. № 6127 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на "никром", ЕООД - София против решение № 702 от 12.10.2007 г. на директора на Дирекция ДОУИ - София и потвърдения с него акт за прихващане или възстановяване № 2014 от 9.07.2007 г. на Териториалната дирекция на НАП - София в частта, с която е начислена лихва в размер на 141, 50 лв. за несвоевременно внасяне на дължимите осигурителни вноски за м. май 2007 г. Против това решение на административния съд "никром", ЕООД е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на чл. 7, ал. 3 КСО, то е неоснователно. Съгласно тази разпоредба когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, през който е извършено начисляването. Обсъждайки представените по делото хронологични описи на записванията по счетоводните сметки "разходи за заплати" и "персонал" за м. май и юни 2007 г. административният съд без да изопачи в нещо съдържанието им, е приел за установено, че заплатите на работниците и служителите в "никром", ЕООД (касатор в това производство) за м. май 2007 г. са били начислени на 31.05.2007 г., но са били изплатени на 26.06.2007 г., поради което на основание чл. 7, ал. 3 КСО задължителните осигурителни вноски за м. май 2007 г. е следвало да бъдат внесени до края на м. май 2007 г. - месецът, в който са начислени трудовите възнаграждения за м. май 2007 г., че от края на м. май 2007 г. е започнала да тече и лихвата за просрочие. Това становище на административния съд е правилно, защото тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверено право на инстанцията по същество. Осигурителните вноски стават дължими с изплащане на трудовите възнаграждения или част от тях. Когато възнагражденията са начислени, но неизплатени осигурителните вноски са дължими до края на месеца, през който е извършено начисляването. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него, а ако възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски в пълен размер до края на месеца, през който е извършено начисляването. Административният съд е констатирал, че осигурителят е удостоверил датата на начисляването на възнагражденията - 31.05.2007 г. с хронологичните описи на записванията по счетоводните сметки "разходи за заплати" и "персонал" за м. май и юни 2007 г. Тези констатации на административния съд не се атакуват касационно в това отношение. След като възнагражденията са начислени, но неизплатени до края на месеца на начисляването, крайният срок за внасяне на вноските е последно число на месеца, през който са начислени възнагражденията, така както е предвидено с ал. 3 на чл. 7 КСО, която е в сила от 1 януари 2007 г. От обстоятелството, че вноските са начислени последния ден на месеца не следва друго. Твърдението в касационната жалба, че ведомостите за заплати на работниците и служителите били съставени в началото на м. юни 2007 г., следващ м. май 2007 г., за който е положен трудът, че възнагражденията за м. май 2007 г. били начислени на 18.06.2007 г., не съставлява доказателство. Законът отрича качеството на доказателствено средство твърденията на страните, с които те претендират изгодни за себе си факти и отричат неизгодни за себе си такива. Това следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГП, съгласно която страната е длъжна да представи доказателства и установи твърденията, на които основава своята жалба. Твърдението на касатора, че възнагражденията за м. май 2007 г. били начислени през м. юни 2007 г., което го ползва не съставлява доказателство след като не е доказано на общо основание. Административният съд е назначил вещо лице, което да провери датата на начисляването на възнагражденията за м. май. 2007 г. В случая съдът е обсъдил и преценил заключението наред с другите доказателства, събрани по делото и тъй като не го е възприел и отхвърлил, е изложил убедителни съображения за отхвърлянето му. Съдът наистина не е длъжен да възприеме заключението назначеното от него вещо лице (чл. 202 ГПК). Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,