Решение № 16779 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2018 г.

Решение № 16779 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Карлово, против решение № 818 от 16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3630/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против постановения от него отказ. Ответникът по касационната жалба, Б. Караджова, чрез процесуалния си представител адвокат Кисьов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Б. Караджова, срещу писмен отказ на кмета на община Карлово да и бъде издадено удостоверение за промени на постоянен и настоящ адрес. Отказът се основава на това, че искането е подадено от трето лице, чието пълномощно не е нотариално заверено съгласно изискването на закона. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ. За да постанови този резултат е приел, че е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила но в несъответствие с материалния закон, тъй като искането е подадено чрез представител, адвокат, който, при приложението на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата може да представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Удостоверенията за промени на постоянен и настоящ адрес са документи, удостоверяващи адресите, които едно лице е имало от 1 януари 2000 г. и се издават въз основа на Национална база данни "Население" от общинските администрации - чл. 24 и чл. 25 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съответно според чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Регистърът на населението е функция на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). - национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗГР, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, а според ал. 2 и на трети лица, когато същите са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. При така посочената правна уредба, в случая, след като заявлението не е подадено от "трето лице" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, а от лицето, чиито данни се съдържат в ЕСГРАОН, чрез надлежен представител, за когото по силата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата е достатъчно писмено пълномощно, не са налице законови пречки исканото удостоверение да бъде издадено. Разпоредбите на чл. 24 и чл. 106 ЗГР не съдържат изведеното в обжалвания отказ ограничение. Неоснователно е соченото в касационната жалба, че правилността на постановения от кмета на общината отказ намира своето основание и в разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 ЗГР. Тази разпоредба е относима към издаване на документите по чл. 88 от с. з. – удостоверения за раждане и сключен граждански брак, както и препис извлечение от акт за смърт, каквито документи не са предмет на искането, по което е постановен оспорения пред съда отказ на кмета на община Карлово. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.02.2019 г. за осъществената по делото правна защита е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение именно в искания размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение