Решение № 9698 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 742/2010 г.

Решение № 9698 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 742/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Янко Костадинов Янков с Фирма "Маг Фарм - Янко Янков" със седалище и адрес на управление в с. Белозем, Пловдивска област срещу решение № 1287 от 16.10.2009 г. по адм. д. № 21/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, Трето отделение, ХIII състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 1287 от 16.10.2009 г. по адм. д. № 21/2009 г., Административен съд гр. Пловдив, Трето отделение, ХIII състав е отхвърлил оспорването срещу Заповед № 2751 от 27.11.2007 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив, потвърдена със Заповед № РД-09-53 от 22.01.2008 г. на директора на НЗОК. Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението не е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 224 АПК. При повторното разглеждане на делото съдът точно е изпълнил указанията, дадени му с решение № 102 от 5.01.2009 г. по адм. д. № 12492/2008 г. по описа на ВАС, VI отделение. Дал е отговор на въпроса за предмета на извършената тематична проверка, както е назначил и изслушал заключение на експерт-графолог. Последното не е било оспорено от страните, включително и от жалбоподателя по това дело и с оглед приложените специални знания, с които съдът не разполага, той е се е съобразил с това заключение. В тази връзка е разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК. Експертизата е била обсъдена с останалите доказателства по делото, така както изисква разпоредбата на чл. 202 от ГПК. От приложените по делото писмени доказателства и заключението на графологичната експертиза категорично се установява, че по време на отсъствие на единствения фармацевт-магистър в аптеката са изпълнявани рецепти на РЗОК, което е в противоречие с изискването на чл. 66, ал. 1 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, така и на чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 3 от договор № 16-1132 от 1.04.2006 г. Последният текст изисква, когато ръководителят на аптеката е единствен магистър-фармацевт, работещ в нея, при неговото отсъствие, аптеката да не работи в изпълнение на този договор. Проблемът е в не в това, че на 8.11.2007 г. Янков е отсъствал, за което своевременно е уведомил РЗОК гр. Пловдив, а в това че към този момент в аптеката са се обработвали рецепти по договора с РОЗК гр. Пловдив. За това съществено нарушение санкцията по чл. 38, т. 1 от индивидуалния договор е прекратяване на договора без предизвестие. Съгласно чл. 33, ал. 3 от цитирания договор констативния протокол се подписва от длъжностните лица, извършили проверката и от ръководителя на аптеката. При отсъствие на последния, протоколът се подписва от лицето, работещо в аптеката, в момента на проверката. В конкретния случай пом. фармацевта е отказал подписването на протокола, което е надлежно документирано. Предвид събраните доказателства, правилен е и извода на съда, че цитираното лице е отказало съдействие на проверяващите. В тази връзка са нарушени разпоредбите на чл. 32, ал. 4 от индивидуалния договор, съгласно който текст изпълнителят е длъжен да оказва съдействие на лицата по чл. 31 при изпълнение на служебните им задължения. Отказът да се направят копия на изпълнените от пом. магистъра Люба Генова рецепти по направление НЗОК, както и другите действия по препятстването на проверката са в нарушение на цитирания текст. Санкцията по чл. 38, т. 6 от индивидуалния договор е финансова неустойка в размер на 500 лв. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такава естество в обжалваното решение липсват. Стигайки до същите фактически и правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 150 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,