Решение № 8341 от 8.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2021 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ. Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, срещу решение 7379/18.12.2020 г., постановено по адм. дело 6681/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ню Проджектс Консулт ЕООД, в съдебното заседание, представляван от управителя си, и в писмен отговор на касационната жалба, излага становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решение 7379/18.12.2020 г., постановено по адм. дело 6681/2020 г. по описа на Административен съд София град, съдът е осъдил Агенция по заетостта да заплати на Ню Проджектс Консулт ЕООД сумата от 3623,85 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в Агенция по заетостта, ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на предявяване на исковата молба 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; осъдил е Агенция по заетостта да заплати на ищеца сумата от 25 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът е установил, че на 15.06.2020 г., коригирано на 16.06.2020 г., Ню Проджектс Консулт ЕООД е подало Заявление за компенсации по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС 55/30.03.2020 г., уреждащо реда за изплащане на компенсации на работодателите за всеки работник или служител, на когото ще бъде запазена заетостта по време на извънредното положение на територията на РБ, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. По заявлението е постановен отказ, обективиран в Уведомително писмо на директора на дирекция Бюро по труда Изток, гр. София от 30.06.2020 г., в което, наред с отказа, е посочено, че дружеството може да подаде нов пакет от документи за изплащане на компенсации. Уведомителното писмо е получено от Ню Проджектс Консулт ЕООД на 01.07.2020 г. При тези данни административният съд е установил, че ответникът е изпълнил в срок задължението си по чл. 5, ал. 1 от ПМС 55/30.03.2020 г., да разгледа документите на заявителя в срок до 7 работни дни от подаване на заявлението. Не е спазил обаче задължението си по ал. 6 от цитираната разпоредба, да уведоми заявителя за решението си в срок до 2 работни дни, считано от датата на съставянето на протокола за резултатите от проверката в случая 24.06.2020 г. Вместо на 26.06.2020 г., дружеството е уведомено за решението на органа на 01.07.2020 г. С оглед предоставената от ответника възможност, на 05.07.2020 г. дружеството е подало нови заявления за изплащане на компенсации, в отговор на които административният орган е приел, че считано от 01.07.2020 г. е преустановен приемът на заявления по ПМС 55/30.03.2020 г., поради което не е разгледал новоподадените заявления. От правна страна съдът е приел, че искът е допустим и основателен. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди. Установил е, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган неуведомяване в регламентирания срок на подателя на заявлението за съответствие или несъответствие с критериите за изплащане на компенсации, съгласно ПМС 55/30.03.2020 г. Късното уведомяване на дружеството, според съда, го е лишило от възможността да подаде ново заявление, преди изтичане на крайния срок - 30.06.2020 г., като по този начин ищецът е бил лишен от правото да получи компенсации с цел запазване на заетостта на служители в предприятието му. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото липсва спор по фактите, включително в касационната жалба е изложено, че уведомлението до Ню Проджектс Консулт ЕООД за несъответствието на подаденото заявление с критериите за изплащане на компенсации, е съобщено на ищеца след изтичане на регламентирания в ПМС 55/30.03.2020 г. двудневен срок. Фактът на забавата не се оспорва от касатора, като се твърди, че такава е допусната поради големия обем от регистрирани документи през конкретния период. Не се оспорва фактът, че уведомителното писмо за неодобрение е съобщено на заявителя на 01.07.2020 г. след изтичане на крайния срок за подаване на заявления 30.06.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общините на граждани или юридически лица, съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ, следва да бъдат кумулативно осъществени следните елементи от фактическия състав на отговорността: наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, реално настъпила вреда от такъв административен акт или действие, пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата дори на един от елементите на сложния фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата или общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото е безспорно установено бездействие на административния орган, изразяващо се в неизвършване на нормативно установени фактически действия в нормативно установения за това срок. Спорно обаче е наличието на реално настъпили в патримониума на ищеца имуществени вреди. Административният съд, без да се позовава на конкретни доказателства по делото, е направил извод, че ищецът в качеството си на работодател е изплащал трудови възнаграждения и осигуровки на работниците, за които впоследствие административният орган е отказал компенсация, което от своя страна представлява имуществена вреда за ищеца. Изводът на съда за заплащани от конкретния работодател трудови възнаграждения и осигуровки за процесния период, не почива на анализ на събрани по делото доказателства, поради което настъпването на имуществени вреди за ищеца е недоказано. Не е налице и друг елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ, а именно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Дори и заявителят Ню Проджектс Консулт ЕООД да беше своевременно уведомен за постановения отказ от изплащане на компенсации, със следващата се от това възможност да подаде ново заявление в срок, за ищеца не е налице гарантирано /сигурно/ настъпване на благоприятен за него административен акт и изплащане на съответните компенсации по новоподаденото му заявление. Твърдението на съда, че уведомлението за отказ не съдържа информация за изначална липса на предпоставки за получаване на подпомагане, а за неправилно попълнени данни, е ирелевантно. Уведомлението за отказ от изплащане на компенсации не е било предмет на съдебното производство /същото не е оспорено по съдебен ред нито самостоятелно, нито едновременно с подаване на исковата молба/. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което се отхвърли исковата претенция на Ню Проджектс Консулт ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,