Решение № 16842 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2011 г.

Решение № 16842 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 131 ДПК (отм.) с § 5, ал. 4 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на директора на дирекция "ОУИ" гр. София, представляван от юрисконсулт Испиридонова и на ЕТ "Георги Стамов-Бебо" гр. Дупница, представляван от адв. Стоян Динев, подадени срещу решението, постановено по адм. дело № 362/2006 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение /АО/. Касаторът - директор Дирекция "ОУИ" София, обжалва срещу решението в частта му, в която е отменен данъчно-ревизионен акт /ДРА/ № 96/11.03.2002 г. на данъчен инспектор при Териториална данъчна дирекция /ТДД/ Кюстендил, потвърден с решение № 784/27.05.2002 г. на Регионален данъчен директор София. Излага касационни оплаквания за необоснованост, нарушение на процесуалния и на материалния закон. Счита, че в противоречие с изискванията на Наредба № 5/99 г. на МФ и без съпоставка с останалите събрани по делото доказателства, е кредитирано заключението на тройната съдебна експертиза, при което са направени незаконосъобразни изводи за приложимост на изключението по чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС /отм/. Моли да се отмени решението и вместо него да се потвърди изцяло ДРА на ТДД Кюстендил. Касаторът ЕТ "Георги Стамов-Бебо" обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу същия ДРА. Счита решението в тази му част за необосновано и незаконосъобразно. Намира, че без основание съдът не е кредитирал заключението на тройната съдебна експертиза в частта й относно определените пазарни цени на автомобилите втора употреба по метода на пазарните цени по чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.). Моли да се отмени решението в тази част и вместо него да се постанови друго, с което изцяло да се уважи жалбата срещу ДРА като се отмени ДРА на ТДД Кюстендил. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата на директора на дирекция "ОУИ" София и за неоснователност на жалбата на едноличния търговец. Касационните жалби са допустими като постъпили в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС като и двете са неоснователни. Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция като при първото разглеждане е по адм. дело № 10083/2004 г. по описа на ВАС, първо отделение, решението на СГС, с което е отхвърлена изцяло жалбата срещу ДРА на ТДД Кюстендил. Решението е отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и е върнато за ново разглеждане. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 96/11.03.2002 г. на данъчен инспектор при ТДД Кюстендил, потвърден с решение № 784/27.05.2002 г. на Регионален данъчен директор София, с който за период 1.07.2001 г. - 30.11.2001 г. е доначислен ДДС за внасяне в размер на 98 071,33 лв. върху разликата на данъчните основи между митническа облагаема стойност /МОС/ и договорената стойност на продадени на територията на РБ в същия период 117 броя леки автомобили втора употреба, внесени от Италия. Съдът е приел за законосъобразни изводите на данъчните органи относно приложимите правни норми. За да отмени частично ДРА е приел, че пред него е доказано наличие на обективни пазарни предпоставки, при които не се прилага правилото на чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.). Позовал се е на заключение на приета тройна съдебна авто-техническа експертиза в частта му относно определената пазарна цена на продадените леки автомобили по метода на сравнимите, неконтролирани цени и като е приел тази стойност за данъчна основа за начисляване на ДДС е отменил частично ДРА, според който данъчната основа е определена по по-високата митническа облагаема стойност на автомобилите. Съдът правилно е посочил и тълкувал приложимия закон. Приложим е ЗДДС от 1998 г.(отм.) в ред. му към ДВ, бр. бр. 102/2000 г., в сила от 1.01.2001 г. като материален закон, действал към момента на възникване на данъчното задължение - осъществяване на облагаемите доставки по продажба на леките автомобили в периода м. юли - ноември 2001 г. Касаторът като данъчно задължено лице /ДЗЛ/ за внасяне на ДДС по облагаемите доставки за продажба на леки автомобили, е начислил ДДС върху застрахователната стойност на автомобилите, определена в приложени застрахователни полици. Тази стойност в размер на 237 110 лв. е по-високата, в сравнение с продажната и е приложима по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗДДС, освен ако закона не е предвидил друго. Продажната цена на автомобилите е в размер на 260 950 лв. с ДДС, който размер фигурира и в подадените справки-декларации по ЗДДС. Правилно е съобразено от данъчните органи и от съда, че при определяне на данъчната основа следва да се съобрази и общата забрана по чл. 29, ал. 5 ЗДДС. Според последната данъчната основа на облагаемите доставки не може да бъде по-ниска от стойността на данъчната основа при вноса, тъй като в случая се касае само за внесени стоки от Италия. В случай, че това е така данъчната основа се определя на база данъчната основа при внос, която от своя страна по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗДДС е митническата облагаема стойност, определена в левове, увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Не се спори по делото и е установено от събраните писмени доказателства и експертни заключения, че МОС на стоките е 708 265 лв. Именно върху тази стойност е определен по процесния ДРА общо дължимия ДДС, приспаднат е начисления съобразно подадените справки-декларации и е доначислен ДДС за внасяне върху разликата между МОС и застрахователната стойност в размер на 98 071,33 лв. Законосъобразно е прието от съда и преди това от данъчните органи, че забраната по чл. 29, ал. 5 ЗДДС може да не бъде приложена в случаите по чл. 29, ал. 6 ЗДДС, като конкретно за случая се твърди от ДЗЛ наличието на предпоставките по т. 1 - наличие на обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин. В този случай данъчната основа се определя по пазарни цени, тъй като съгласно чл. 42, ал. 2 ППЗДДС /отм., в ред. ДВ, бр. 9/2000 г./ условието по чл. 29, ал. 6, т. 1 от закона се смята изпълнено, ако доставчикът докаже, че пазарната цена на стоката, определена по някой от методите по чл. 20, т. 5, б. "а" и "б" ЗДДС отм. е по-ниска от данъчната основа при вноса /МОС/. Правилно е прието, че доказателствената тежест за установяване на пазарна цена, която да е по-ниска от МОС е изцяло върху ДЗЛ, при условията на пълно доказване и чрез двата метода по чл. 20, т. 5 - по б "а" на сравнимите неконтролирани цени и по буква "б" - на пазарните цени. Реда и начина за прилагане на тези методи са уредени в Наредба № 5/26.02.1999 г. отм. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от МФ. За определяне пазарната цена на внесените и продадени автомобили втора употреба, по искане на търговеца, при повторното разглеждане на делото са назначени и приети от съда единична и тройни съдебни авто-технически експертизи. Съдът правилно е кредитирал заключението на тройната експертиза, което не е оспорено от страните и с чието заключение се е съгласило и вещото лице по единичната експертиза, участвало и в тройната такава. Съдът е приел, че заключението на тройната експертиза, в частта относно определените пазарни цени по метода по чл. 20, т. 5, б. "а" ЗДДС отм. - в размер на 441 222 лв. - е обосновано, чрез него търговецът е доказал наличието на обективни пазарни предпоставки по см. на т. 1 от чл. 29, ал. 6 ЗДДС, поради което е отменил ДРА в частта, в която ДДС е доначислен върху данъчна основа, представляваща МОС в размер на 708 265 лв. Съответно е отменил доначисления ДДС в размера му над 44 672,73 лв. до 98 071,33 лв. Отхвърлил е жалбата срещу ДРА в останалата й част относно доначислен ДДС в размер на 44 672,73 лв. Съдът не е кредитирал заключението на тройната експертиза в частта й относно определената пазарна цена /302 222 лв./ на внесените и продадени автомобили по метода по чл. 20, т. 5, б. "б" ЗДДС, тъй като е счел, че за определяне на пазарната цена от значение е установяване размера на обичайната търговска надценка, която обаче не е установена към момента на сключване на сделките, а към момента на изготвяне на експертизата, осем години по-късно. Както се посочи по-горе касационни съд намира за законосъобразни изводите на съда във връзка с приложимия закон. Спорно по делото е останало налице ли са предпоставките за приложение на чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС, доколко изводите на тройната експертиза са достатъчни да обосноват безспорно тезата на търговеца, или обратното - не са достатъчни, което обосновава тезата на данъчните органи, залегнала в издадения ДРА. Касаторът директора на дирекция ОУИ гр. София излага касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е отменен ДРА като счита, че ДЗЛ не е доказало по безспорен начин наличие на обективни пазарни предпоставки по чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС. Намира, че заключението на тройната експертиза и по двата изследвани метода, не е достатъчно обосновано, не съответства на изискванията на Наредба № 5, не е достатъчно като доказателствено средство за приемане, че е налице изключение от правилото за облагане. Касаторът - ЕТ "Георги Стамов - Бебо", намира заключението на тройната експертиза, и по двата използвани метода, за обосновано, изцяло го поддържа и се позовава на него, като счита, че облагаемата данъчна основа следва да се определи по по-ниската от двете пазарни стойност, посочени от тройната експертиза, а именно - по тази, определена по метода по чл. 20, т. 5, б. "б". Оплакванията и на двамата касатори са неоснователни. Съдебното решение е постановено след правилно преценен и обсъден по делото доказателствен материал в т. ч. назначените при новото разглеждане на делото от СГС единична и тройна автотехнически експертизи. Правилно е ценено заключението на тройната експертиза, която е по-обоснована и в състава на която е участвало вещото лице от единичната експертиза, което се е съгласило и е приело като свои констатациите и заключението на тройната експертиза. Видно от констативно-съобразителната част на експертизата и изготвените таблици - приложения към нея е, че са съобразени вида на всеки от продадените автомобили според марката, модела, годината на производство и според състоянието при вноса - с оглед данните за оценка на лицензирания оценител Ушанова, приложени по ревизионната преписка и неоспорени от страните. Правилно са приложени методиките по Наредба № 5, направени са необходимите сравнения по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от наредбата. СГС правилно е разрешил спорния правен въпрос - дали в конкретния случай е доказано наличието на обективни пазарни предпоставки по смисъла на чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 20, т. 5, букви "а" и "б" ЗДДС, които изключват приложението на правилото на чл. 29, ал. 5 ЗДДС. В случая от ДЗЛ е доказана пазарната цена на продадените автомобили по метода, визиран в чл. 20, т. 5, б. "а" ЗДДС - по метода на сравнимите, неконтролирани цени, съобразно изискванията и указанията, посочени в чл. 5 - 7 от Наредба № 5/26.02.1999 г, издадена от Министъра на финансите. В тази връзка неоснователно се явява възражението в касационната жалба на дирекция ОУИ към ЦУ на НАП, че изводите на съда се основават на представените от данъчния субект писмени доказателства и резултатите от изслушаната по делото ССЕ, защото именно чрез специалните познания на вещите лица в тази област, дадени в подробните констатации и таблици към заключението им, е оборена презумпцията за приложението правилото на чл. 29, ал. 5 ЗДДС. Безспорно само по този начин - чрез изслушване на специалисти в тази област би могъл да се разреши правният спор по делото - че пазарната цена е по-ниска от данъчната основа при внос. СГС правилно се е позовал на констатациите на вещите лица, използвал е данни от специализирани издания, както и данни от лицензирани и специализирани в продажби на автомобили автокъщи, освен което и на техническите оценки на лицензирания оценител Ушанова, която именно е извършила оглед и подробно е индивидуализирала автомобилите и е достигнал по правилния правен извод за наличие условията на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, които изключват приложението на чл. 29, ал. 5 ЗДДС за разглежданата част от решението. Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещите лица в частта, в която е определена пазарната цена по метода по чл. 20, т. 5, б. "б" ЗДДС, тъй като за прилагането на тази методика сравняването на цените се извършва като се преценява обичайната търговска надценка, която не е установена като стойности към релевантния момент на извършването на сделките с автомобили - втора употреба. Предвид неоснователността на двете касационни жалби и установеното съответствие на обжалваното решение с материалния закон, касационният съд намира, че същото е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото касаторите не си дължат заплащане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК във вр. с чл. 132 ДПК (отм.), Върховният административен съд, състав на осмо отделение,