Решение № 2160 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2011 г.

Решение № 2160 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби и една частна жалба, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП срещу решения № 2617/17.12.2010 г. и № 125/25.01.2011 г. и определение № 880/11.02.2011 г. по адм. дело № 1564/2010 по описа на Административен съд - Варна. В касационните жалби се твърди, че съдебните решения са неправилни - постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска се отмяната им, отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, присъждане юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба се иска отмяна на определението, постановено по искане по чл. 248 от ГПК като неправилно и присъждане на всички претендирани от жалбоподателят разноски. Ответникът по жалбите - Велимира Петкова Маневска, жив. в гр. Русе, чрез процесуалния си представител, иска оставяне в сила на всички обжалвани съдебни актове и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу основното решение и частната жалба, и основателност на касационната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ). Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните и частната жалба и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните и частната жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Неоснователна е касационната жалба срещу решение № 2617/17.12.2010 г. в частта му, с която е отменена частта от ревизионен акт (РА) № 180900941/8.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърдена с решение № 216/14.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която на Велимира Маневска са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 8920,90 лв. и лихва в размер на 4 587, 17 лв., задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 9701,68 лв. и лихва в размер на 2 337, 71 лв., както и задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размера на 6 546,12 лв. и съответните им лихви, считано от 1.05.2009 г. до датата на РА. За да постанови обжалваната част от решението, съдът е констатирал, че не е налице едно от двете посочени в РА основания за облагане по аналог, а именно това по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като ревизията е извършена на физическо лице, което няма задължение да води счетоводство. Налице е обаче хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - несъответствие между имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице с декларираните и/ или получените доходи и приходи. За да отмени частично РА, съдът е приел за доказано, че жалбоподателката е получила дарение от баща си в следните размери - 62 000 лв. за за 2005 г., 29 000 лв. за 2006 г., 14 500 лв. за 2007 г., 14 500 лв. за 2008 г., които обективно бащата е бил в състояние да предостави, с оглед доказаните размери на доходите му, и за които същият е дал гласни обяснения в съдебната фаза. Съдът намира неоснователно твърдението на касатора, че не е доказано бащата на Маневска да е разполагал с необходимите средства, тъй като не е представил доказателства от испанската данъчна администрация. Настоящият съдебен състав намира, че представените от свидетеля 69 броя фишове за изплатени заплати на Петко Маневски в Испания като шофъор - механик, придружени с необходимия превод, справка за трудов стаж от Министерство на труда и миграцията в Испания са годни писмени доказателства и няма причина да не бъдат кредитирани. Видно от тях и от съдебно - икономическата експертиза свидетелят е получил за периода 2002 - 2008 г. общо 122728,80 евро, които значително надвишават дадените от него суми на дъщеря му - тоест същият е разполагал и със средства за живот и издръжка в Испания. Въпросът дали Маневски е следвало да декларира част от пренасяната валута при завръщанията му в България за частта от парите, които са платени в брой, е неотносим към данъчното облагане на дъщеря му, след като е установено, че ги е притежавал и и ги е дал. Независимо от това следва да се отбележи, че е основателно възражението на ответника, че съгласно Наредба № 10/16.12.2003 г. чл. 2, ал. 1 в редакцията към 2005 и 2006 г. сумата, която е подлежала на внос без деклариране е 8000 лв., а от 2007 г. - 10 000 евро. По отношение на придобития в СИО апартамент през 2005 г. органите по приходите, като не са събрали доказателства по време на ревизията, оборващи съвместния принос на двамата съпрузи по смисъла на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) сами са създали предпоставки съдът да им я противопостави и да вземе предвид при формиране на данъчната основа само половината от покупната цена на апартамента. В този смисъл представените два броя разпечатки от информационния масив на НАП за съпруга на Маневска не са достатъчни да оборят презумпцията. Неоснователна е касационната жалба срещу решение № 125/25.01.2011 г., с което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в мотивите и диспозитива на решение № 2617/17.12.2010 г., вкл. и относно размера на отменената част от РА по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., като в размера над 6 546,12 лв. да се чете за размера над 3510,86 лв. Поправените от съда грешки представляват грешки в пресмятането, поради което са налице основанията по чл. 175, ал. 1 от АПК за поправянето им по този ред. Спорният според касатор размер на приходи за 2005 г. (43 093,48 лв. или 42 093,48 лв.) не е между грешките, чиято поправка е била допусната или обсъждана и съответно - недопусната, с решението за поправка на ОФГ, поради което този довод не може да бъде обсъждан в производството по касационната жалба срещу това решение. Неоснователна е и частната жалба срещу определение № 880/11.02.2011 г. Възражението на ответника за невръчване на препис от частната жалба е неоснователно, видно от приложената призовка - л. 19 от касационното производството, удостоверяваща връчването на частната жалба на адвоката лично на 8.03.11 г. За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че са налице основанията на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, за възлагане на разноските на Маневска, независимо от изхода на делото, тъй като по време на ревизията не и е било указано, че следва да докаже произхода на доходите на баща си, а и искането не е своевременно направено - до приключване на устните състезания по делото. Определението като краен резултат е правилно, макар и не поради посочените мотиви. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно, по време на устните състезания пред първата инстанция. В съдебното производство обаче са събрани доказателства, които не е могло да бъдат събрани в административното производство - например поисканата и допусната съдебно - икономическа експертиза, поради което не са налице основанията по чл. 161, ал. 3 от ДОПК за възлагане на разноските на Маневска. Предвид изложено основното решение в обжалваната му част и решението за поправка на ОФГ и определението като правилни следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на делото не може да бъде присъдено претендираното от директора на дирекция ОУИ юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационни жалби следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 600 (шестстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 236 от АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК