Решение № 329 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г.

Решение № 329 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокатите М. и К. - в качеството им на процесуален представител на С. Н. С. и Д. М. С. - двамата от [населено място], касатори в производство по чл. 290 от ГПК, с искане да бъде изменено постановеното от ВКС решение № 166 от 18.10.2016 г. в частта му за разноските, като им бъдат присъдени направените разноски съобразно уважената част от иска, както следва - в полза на С. С. - сумите 35 лв., платена държавна такса в касационното производство, 555 лв., включваща държавна такса /5 лв./ и адвокатско възнаграждение във въззивната и 560 лв., от които държавна такса /10 лв./ и адвокатско възнаграждение /550 лв./ в първата инстанция и в полза на Д. С. - сумите 35 лв., платена държавна такса в касационното производство, 5 лв., държавна такса във въззивната и 560 лв., включваща държавна такса /10 лв./ и адвокатско възнаграждение /550 лв./ в първата инстанция. С оглед изискването на чл. 248, ал. 2 от ГПК, ответната страна е уведомена за искането и е изразила писмено становище, с което го оспорва по размер. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С постановеното решение № 166 от 18.10.2016 г., съдът е уважил предявените от ищците искове до размер от 22 000 лв. за всеки един от тях, като в останалата им претендирана част до 200 000 лв. същите са отхвърлени като неоснователни. С решението, ВКС е присъдил само установените като реално направени разноски пред касационната инстанция в размер на 30 лв. за държавна такса /доказателства за заплатен адвокатски хонорар не са представени/. Съдът не е присъдил разноски за долните инстанции, съобразно допълнително присъдените суми. Същевременно - решението на въззивния съд в частта му за присъдените разноски /съобразно уважения от него размер/ не е отменено. С това решение на настоящите молители вече са присъдени - в полза на С. С. 560 лв. /от които 376.50 лв. разноски за втората инстанция и 187.50 лв. за първата/, а в полза на Д. С. - 125.50 лв. Съгласно чл. 10, ал. 3 З. - когато искът бъде уважен частично, ответникът дължи на ищците разноските за производството и внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Целта е - съобразно изхода от спора - да се възстановяват на страната направените от нея разноски. В случая установените като реално направени от касаторите разноски са както следва: За държавна такса - от С. С. и от Д. С. по 50 лв. /от които 10 лв. - пред първата инстанция, 5 лв. пред въззивната и 35 лв. пред касационната, като 30 лв. са за допускане до касация и 5 лв. за разглеждане на жалбата/ и За адвокатско възнаграждение: - от С. С. - 10 000 лв. за първата и въззивната инстанции /по 5 000 лв., платени на 11.02.2013 г. по договор за правна защита и съдействие № 0362448/2013 г. и на 16.03.2015 г. и 28.08.2015 г. по договор за правна защита и съдействие № 481119/2015 г./ и от Д. С. - 5 000 лв. на 11.02.2013 г. по договор за правна защита и съдействие № 0362448/2013 г. Направените разноски за държавна такса, съгласно горецитираната норма на чл. 10, ал. 3 З., се дължат на ищците в пълен размер. От установени като реално направени по 50 лв., вече са присъдени 30 лв., следователно остават дължими още по 20 лв. От направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 10 000 лв. от С. С. и 5 000 лв. от Д. С., съразмерно уважената част от иска от 22 000 лв., дължими от ответната страна са 1 100 лв. за С. С. и 550 лв. за Д. С. От тях трябва да се извадят вече присъдените в полза на С. С. - 560 лв. /от които 376.50 лв. разноски за втората инстанция и 187.50 лв. за първата/, и в полза на Д. С. - 125.50 лв. или остават дължими за С. С. - 540 лв. и за Д. С. - 425 лв. До този размер искането е основателно, а в останалата част следва да бъде оставено без уважение. Направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК /във вр. с т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. В мотивите на постановения съдебен акт, съдът изрично посочи, че в случая спорът се характеризира с високата правна и фактическа сложност. Освен това - за цената на настоящия иск /200 000 лв./, предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на адвокатското възнаграждение е 5 530 лв. и при съпоставка с установените като реално заплатен 5 000 лв., не се установява значително несъответствие между внесения размер на възнаграждение и необходимите за случая усилия на защитата, което да обоснове необходимост от намаление до минималния възможен размер. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение