Решение № 13177 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2009 г.
ВАСI отделение05.11.2009 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
Отменя определение № 49 от 2.06.2009 г. по адм. дело № 394/2009 г. на Административен съд-София град, I отделение, IV състав, с което е отхвърлено искането на "Интер Дата Системи" ООД гр. София за възстановяване на срока за обжалване на РА № 22508000058/23.07.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. София, офис "СДО" в оспорената му част и вместо него постановява: Възстановява срока за съдебно обжалване на РА № 22508000058/23.07.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. София, офис "СДО" в оспорената му част. Връща делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13177 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Образувано е по частна жалба на ДИнтер Дата Системи" ООД гр. София, подадена чрез управителя Борислав Стефанов Петров, срещу определение № 49 от 2.06.2009 г. по адм. дело № 394/2009 г. на Административен съд-София град, I отделение, IV състав, с което е отхвърлено искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на РА № 22508000058/23.07.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. София, офис "СДО" в оспорената му част. Твърди, че съда е направил незаконосъобразни изводи относно поведението на администрацията, иска определението да бъде отменено и да бъде възстановен срока за съдебно обжалване. Ответникът по частна жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на частната жалба. Върховен административен съд, състав на първо "А" отделение, като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Поради приетото в Тълкувателно решение № 7/2008 г. относно характера на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, съдът с определение № 233 от 27.01.2009 г. е оставил без разглеждане жалбата на "Интер Дата Системи" ООД срещу РА № 22508000058/21.07.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. София, офис "СДО" в частта относно преизчисляването на частичен данъчен кредит по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (отм.) по годишни СД за 2002 г., 2003 г. и 2004 г., въз основа на което са установени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 6 433, 77 лв. и лихви в размер на 2 802, 09 лв., потвърден с решение № 1880/18.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, поради неспазване на сроковете по чл. 155 и чл. 156 от ДОПК и е прекратил производството по делото. Срещу цитираното определение е подадена частна жалба от дружеството, но с определение № 5296/22.04.2009 г. по адм. дело № 2681/2009 г. на ВАС, I отд. е оставено в сила определението на АССГ, IV състав, като делото е върнато на административния съд за произнасяне по искането за възстановяване на срока за съдебно обжалване. В случая няма спор по фактите, свързани с датите на изготвените актове на администрацията и жалбите от лицето. В срока по чл. 161, ал. 1 от АПК - 7-дневен от съобщението, е била подадена молба за възстановяване на срок за обжалване по съдебен ред, с доводи - поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Съдът е разгледал молбата съгласно разпоредбите на АПК и е преценил, че поведението на администрацията не е такова, че да се приеме въвеждане в заблуждение на молителя относно срока на обжалване на РА. Така постановеното определение е неправилно. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК допуска възстановяване на пропуснат срок за обжалване в две хипотези - първата е, когато това пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства и втората - за поведение на администрацията, която е въвела жалбоподателя в заблуждение. Следователно, при наличието на една от двете хипотези следва пропуснатия срок да бъде възстановен. В процесния случай жалбоподателят е посочил причини, поради които данъчната администрация го е въвела в заблуждение. Видно от данните по делото жалба срещу посочения РА е подадена до Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София чрез ТД на НАП Офис "СДО" - София на 31.07.2008 г., като 45-дневния срок за произнасяне, съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК, започва да тече от тази дата, независимо, че жалбата е постъпила при него на 4.08.2008 г. и е изтекъл на 15.09.2008 г. От 16.09.2008 г. е започнал да тече 30-дневният срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, тъй като съгласно ал. 4 от същия чл. 156 сочи, че непроизнасянето в срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната му част и е изтекъл на 16.10.2008 г. В този 30-дневен срок действително жалба от лицето до съда не е постъпила, но именно в срока за съдебно обжалване по-горестоящия административен орган - Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София е предложил на дружеството сключване на споразумение, с което да бъде удължен срока за произнасяне по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Споразумението е сключено на 26.09.2008 г., като срокът е удължен с 3 месеца. На 18.12.2008 г. е изготвено решение № 1880 на Директора на дирекция "ОУИ" по реда на задължителното административно обжалване (получен на 29.12.2008 г.). По този начин се установява, че именно административният орган е въвел жалбоподателят в заблуждение, че не е пропуснат срока и е издал решението по обжалване на ревизионния акт по административен ред на 18.12.2008 г. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл. 161, ал. 1, изр. 1, предл. 2 АПК, като са налице доказателства, че горестоящият административен орган е въвел в заблуждение жалбоподателя, поради което пропускането на срока по чл. 156 ДОПК е станало по вина на този орган и затова срокът за обжалване следва да бъде възстановен, а делото върнато на АССГ, IV състав за разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения и на основание чл. 235 вр. с чл. 161, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение