Решение № 16370 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2012 г.

Решение № 16370 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мария Караниколова, и по касационна жалба на Владимир Станчев Алексиев, чрез процесуалния му представител адвокат Петър Василев, срещу решение № 463 от 31.01.2012 г. по адм. д. № 2680/2010 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно и затова следва да бъде отменено със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Владимир Станчев Алексиев е неоснователна, а касационната жалба на Министерството на вътрешните работи в частта относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. С посоченото решение е осъдено Министерството на вътрешните работи да заплати на Владимир Станчев Алексиев сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед № АЗ - 1923/14.04.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция", както и сумата 99.10 лева разноски по делото, като претенциите в останалата им част с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Касационната жалба на Владимир Станчев Алексиев е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли претенцията за присъждане на обезщетение, равняващо се на брутната заплата, която ищецът би получил ако не бе уволнен дисциплинарно с отменената като незаконосъобразна заповед, съдът е взел предвид, че на основание чл. 254, ал. 1 изр. 1 от ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. На това основание на ищеца е заплатено обезщетение в размер на сумата 4719.48 лева. Касае се за предвиден в закон специален начин на обезщетение, поради което на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ този закон не се прилага. На същото основание са отхвърлени и останалите искове за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заети от ищеца средства, транспортни разходи и разноски за снабдяване с преписи от съдебните актове за отмяна на незаконосъобразната заповед. За пълнота, правилно е посочено, че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че те са направени и са пряка и непосредствена последица от уволнението. По изложените съображения, решението в посочената част като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Министерството на вътрешните работи е ОСНОВАТЕЛНА. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразната заповед, правилно съдът е приел, че Министерството на вътрешните работи, като правоприемник на администрацията на Националната служба "Полиция", е пасивно легитимирано да носи отговорност за незаконосъобразните актове на същата. Този извод е съобразен и с влязлото в сила определение от 19.03.2010 г. по адм. д. № 9032/2009 г. на Административен съд София - град. Неправилно обаче е прието, че тази претенция е основателна и доказана в посочения размер. С решението МВР е осъдено да заплати 4000 лева неимуществени вреди на Владимир Алексиев на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди, според съда са за болки и страдания от влошено здравословно състояние и накърняване на доброто име сред колеги и роднини. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането, които не биха настъпили, ако не е налице увреждането, а непосредствени са тези вреди, които са настъпили по време и място, след противоправния резултат. В случая, не е доказана такава пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между заповедта за уволнение и претърпените болки и страдания. Приложена по делото медицинска документация се отнася за период преди връчване на заповедта за уволнение и касае хронични заболявания. Установяването на твърдяните от ищеца неблагоприятна промяна в здравословния му, физически, неврологичен и психически статус изисква събиране на относими доказателства, основаващи се на специални знания - компетентно медицинско заключение, каквото липсва по делото. Не е установено и с какъв авторитет се е ползвал Алексиев сред колегите и роднините си преди заповедта за уволнение и че те са се отдръпнали от него само поради това уволнение. Едва след изясняване на фактическата обстановка в нейната цялост, може да се определи налице ли са вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед и в какъв размер следва да е обезщетението с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения, решението в посочената част, като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение