Решение № 1495 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5276/2007 г.

Решение № 1495 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5276/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т. от гр. С. срещу решение от 27.07.2007 г. по гр. д. № 80/2006 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 208, ал. 1 ГПК е решен спора по същество като е отхвърлен предявени от касаторката срещу Ц. А. В. ревандикационен иск за 1/2 ид. ч. от апартамент № 23 в сградата построена в УПИ Х*, 432б в кв. 288 по плана на гр. С., със застроена площ от 95.63 кв. м. Развива се довод за необоснованост на извода, че ответникът е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение и за неправилно прилагане на материалния закон - чл. 92 ЗС - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да уважи иска съдът е приел за установено, че парцел **** в кв. 288 по плана на гр. С., м. "Бул. България - жилищна група М." е бил отреден за имот пл. № 431а и за имот пл. № 432б. Имот пл. № 432б е бил придобит от касаторката през 1984 г. на основание договор за покупко-продажба сключен с разрешението на РНС по реда на ЗСГ, въз основа на който е бил съставен н. а. № 49, т. ХIII, н. д. № 2053/1984 г. С влязло в сила решение от 20.05.1989 г. по гр. д. № 954/89 г. на СРС, постановено по предявен от Д. Ч., съсобственица на имот пл. № 4* е признато за установено, че касаторката е придобила на основание продажбата през 1984 г. само половината от продадения имот, целия с площ от 1642 кв. м, тъй като към датата на извършването й праводателките й М. Т. и Ефросина М. са били собственици само на 821 кв. м от имота, тъй като между съсобствениците на имот пл. № 432 е била извършена делба приключила с постигната спогодба на 31.03.1980 г. по гр. д. № 2939/80 г. на СРС, 45 с-в. От този факт е направен извод, че праводателките на касаторката М. Т. и Ефросина М. са получили в дял половината от имота, описан като имот пл. № 432а от към ул."Т", поради което през 1984 г. са могли валидно да се разпоредят в полза на касаторката само с този обем права. През 1991 г. е нанесено изменение в кадастралния план с отразяване на образуваните с делбата два дяла от имот пл. № 4* като имотът на касаторката е бил заснет с пл. № 432б и съставлява северната част от бившия имот. Въз основа на това изменение на кадастралния план е извършено и урегулиране на имотите в квартала като за имота на касаторката и съседния пл. № 431а е бил отреден парцел ****а, 432б, като със застроителният план е било предвидено същия да се застрои с пететажна жилищна сграда. През 1993 г. наследниците на праводателките на касаторката между които и А. Т. М. и останалите съсобственици на парцел **** са продали идеални части от имота на М. М. К. и взаимно са си учредили право на строеж за построяване на пететажна жилищна сграда с гаражи съгласно одобрен архитектурен проект, като всеки от продавачите е запазил за себе си право на строеж на конкретни обекти в сградата, срещу поето задължение от купувача К. да построи за своя сметка тези обекти. А. М. е запазил за себе си правото на строеж на апартамент № 23 и гараж № 9. Договорът е обективиран в нот. акт № 101, от 12.08.1993 г., LLIV, н. д. № 20960/1993 г. Сградата е завършена окончателно и приета от държавна комисия с акт № 16 през 1995 г. С гласни доказателства е установено, че след завършването й в груб строеж през 1993 г. собствениците, продавачи по договора, между които и А. М., са установили владение върху обектите, за които са си запазили право на строеж. През 2004 г. Александър М. е продал на ответника Ц. А. В. апартамент № 23, гараж № 9 както и съответните идеални части от сградата и правото на строеж, за което е съставен н.а. № 78, т. V, н. д. № 751/2004 г. По делото е установено, че през 1998 г. касаторката Н. М. Т. е предявила срещу А. Т. М. и останалите наследници на праводателките й ревандикационен иск за 1/2 ид. ч. от парцел ****а, 432б в кв. 288 по плана на гр. С.. С решение от 4.02.2003 г. постановено на основание чл. 208, ал. 1 ГПК по гр. д. № 4274/2001 г. Софийски градски съд е уважил иска и е признал за установено, че касаторката е собственик на 1/2 ид. ч. от парцел ****а, 432б. това решение е влязло в сила след като е било оставено в сила с решение от 22.10.2004 г. по гр. д. № 1337/2003 г. на ВКС, IV г. о. Въз основа на така установените факти и при направено възражение от ответника, че праводателят му А. М. е придобил правото на собственост върху имота и на основание давностно владение, което е осъществявал от 1993 г. до разпореждането с него през 2004 г., съдът е приел, че искът е неоснователен. Изводът е обоснован и законосъобразен. Праводателят на ответника е владял имота за себе си, което владение е било явно, спокойно и с намерение и съзнание, че владее собствен имот. Предявяването и уважаването на ревандикационен иск с предмет 1/2 ид. ч. от парцела няма за последица спиране и съответно прекъсване на осъществяваното владение върху апартамента. Той не е бил предмет на иска, поради което праводателят на ответника е придобил право на собственост върху спорната част от апартамента на основание давностно владение, и това право е прехвърлил валидно на ответника по иска. Касационният довод, че с предявяването на ревандикационния иск е спряно течението на давностния срок по отношение на построения апартамент е неоснователен. Касаторката е предявила вещен иск само по отношение на терена, поради което това процесуално действие има за последица спиране на придобивната давност по отношение на този недвижим имот на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД. След уважаването на иска давността се счита прекъсната по аргумент от чл. 116, б. " б" ГПК. Предмет на този иск не е била построената в имота жилищна сграда или отделни обекти в нея, поради което осъществяваното от А. М. върху апартамент № 23 владение не е било спирано или прекъсвано и след изтичане на предвидения в закона придобивен срок, той валидно се е разпоредил с имота и вещните права върху него са преминали в ответника по иска. При правилно прилагане на закона е намерено за неоснователно и позоваването на приобращението като способ за придобиване вещни права. Съгласно чл. 63 ЗС собственикът на терена може да отстъпи право на строеж върху него на друго лице. След реализирането на отстъпеното право, неговият носител става собственик на постройката. В случая А. М. е реализирал правото на строеж по отношение апартамента и гаража предмет на иска, считайки че е носител на това право и е владял тези обекти в установения от закона срок за придобиването им по давност, поради което при извършване разпореждане с тях, той се е легитимирал като носител на тези вещни права. Сключеният договор е породил транслативно действие и ги е прехвърлил в имуществената сфера на ответника Ц. Въззивното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и след съвкупна и задълбочена преценка на относимите за спора факти. Не се установи да е налице основание за касирането му, поради което касационната жалба ще бъде оставена без уважение, е съдебният акт в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.