Решение № 9000 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2016 г.

Решение № 9000 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. Г. и М. С. Г.-Ненова, чрез пълномощника им адв. М. К., срещу решение № 4230 от 17 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 6686/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 18-14954/12 декември 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началникът на СГКК - С. и Д. К. М., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на В. А. Г. и М. С. Г.-Ненова срещу заповед № 18-14954/12 декември 2014 г. на началника на СГКК - С., с която на основание чл. 51 и чл. 54, ал. 1 и 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено нанасянето на нови обекти в кадастралната карта и кадастралните регистри - поземлен имот с идентификатор 55419.6706.3183 с площ 923 кв. м, начин на ползване: ниско застрояване, собственост на В. А. Г. и М. С. Г.-Ненова; поземлен имот с идентификатор 55419.6706.3184 с площ 810 кв. м, начин на трайно ползване: ниско застрояване, собственост на Д. К. М.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената част от заповедта на началника на СГКК - С. на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че жалбоподателките са прехвърлили на ответницата по касация Д. М. 800/1680 ид. ч. от урегулиран поземлен имот IV-124 в кв. 30 по плана на гр. С., м. с. П., като са си разпределили ползването на имота. Със заповед № РД-09-22/14 февруари 2011 г. на главния архитект на район "П.", Столична община, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е одобрено изменение на плана за регулация на с. П., като УПИ IV-124 е разделен на два урегулирани поземлени имота - ХVIII-124 и ХIХ-124. С нотариален акт № 82, т. I, рег. № 2355, дело № 71/2011 г. съсобствениците са извършили делба на съсобствените си имоти, като В. А. Г. и М. С. Г.-Ненова са получили в общ дял УПИ ХIХ-124 с площ от 880 кв. м, а Д. К. М. е получила в дял УПИ ХVIII-124 с площ 800 кв. м. Тези обстоятелства не са били отразени в одобрената със заповед № РД-18-24/02 март 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за местността, в която имотът е заснет като един поземлен имот с идентификатор 55419.6706.814 с площ 1733 кв. м, записан като съсобствен на В. А. Г., М. С. Г.-Ненова и Д. К. М.. Това, предвид легалното определение в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 49/2014 г., представлява грешка, която правилно е била поправена с оспорената пред съда заповед. Неоснователно е възражението на двете касаторки относно това, че границата не е нанесена на точното й място. В заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза изрично е посочено, че границата между двата новообразувани имота съответства на регулационната такава по одобрения подробен устройствен план. Вещото лице е установило също така, че - предвид наличието на разлики в квадратурите на имотите по регулационния план, по който е извършена делбата, и по одобрената кадастрална карта, границата между двата ново нанесени имота съответства и на процентното съотношение на собствеността на страните. Неоснователно е и възражението на касаторките относно допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в това, че е посочил в решението си, че заключенията на вещото лице - основно и допълнително, не са оспорени от страните. Действително, това обстоятелство е неправилно отразено, тъй като процесуалния представител на оспорващите изрично е оспорил заключенията в определени техни части. Тази неточност на мотивите обаче не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не би могла да доведе до друг резултат от оспорването. Следва да се отбележи и това, че настоящият касационен състав не обсъжда представените от В. Г. и М. Г.-Н. с допълнителни молби от 11 април 2017 г. и от 24 април 2017 г. след приключване на съдебното заседание писмени доказателства. Последните не са приети по установения ред, тъй като са представени след приключване на устните състезания по делото. Съдът намира също така, че не са налице предпоставките за внасяне на делото в открито съдебно заседание за приемането на представените доказателства, защото в по-голямата си част те вече са били представени и приети като доказателства по делото. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,