Решение № 6231 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2016 г.

Решение № 6231 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ против Решение № 278 от 14.01.2016 г. постановено по адм. дело № 10269/2012 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът, Р. С. Г. чрез процесуалния си представител адв. Димитров, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на Р. Г. против решение № 2-69/18.09.2012 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени регистрационен дневник и картони обр. 4 - 2 бр. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваното решение, като е приел, че е издадено от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на закона. При анализа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните съдът е стигнал до извода, че в случая не са налице законово изискуемите предпоставки за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Г. Прието е, че Комисията е установила наличие на документи, но не и съпричастност на лицето към дейност като секретен сътрудник. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани изводи в противоречие с материалния закон и трайно установената съдебна практика. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. П. същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от Закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност на едно лице към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива им. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, за секретен сътрудник, като редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение да са от кръга на изброените и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона, а именно регистрационен дневник и картони обр. 4. Решението е със съдържанието, предписано от чл. 29, ал. 2, т. 2 от с. з. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд, относно липсата на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в решението на административния орган. Както се посочи по-горе Комисията само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт. Правомощията и, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, въз основа на документи, неизчерпателно изброени в чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Законодателят не изисква изследване наличието на извършвана дейност, а единствено и само наличие на документи, предполагащи я. Предмет на производството пред Комисията не е установяване на извършвана дейност от дадено лице като секретен сътрудник, в случая осведомител, а наличието на документи, установяващи принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от Закона. При наличието на тези, визирани в закона, тя не разполага с възможността да извършва преценка и излага мотиви, дали те са достатъчни да основат принадлежността. Показанията на разпитания по делото свидетел потвърждават съдържанието на представените писмени доказателства. Изложеното основава законосъобразността на обжалваното пред съд решение на Комисията. Като го е приел за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Р. Г. против решение № 2-69/18.09.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение