Решение № 15090 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2011 г.

Решение № 15090 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на директора на Агенция по геодезия, картография и кадастър, срещу решение № 2050/29.04.2011 г., постановено по адм. д. № 6685/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Пенка Димитрова Стефанова от гр. София срещу Заповед № 18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в оспорената й част за имот с идентификатор 68134.100.1.6. Ответникът, Пенка Димитрова Стефанова, в писмен отговор и съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище на неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Пенка Димитрова Стефанова Заповед № 18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на СО - район "Средец", в оспорената й част за имот с идентификатор 68134.100.1.6 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта за процесния имот са нарушени материалноправни разпоредби, като не е изработена схема на таванското помещение като самостоятелен обект с верни и точни данни, както и че не се е съобразил с акта за собственост и правото на собственост и идеалните части на съсобственост, поради което приел, че заповедта е незаконосъобразна. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, правните му изводи кореспондират със събрания доказателствен материал и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения. От заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, безспорно е установено, че схемата на процесния имот, представляващ апартамент от жилищна сграда, не съответствува на действителното разположение и размери на помещенията, от което правилно е изведен правен извод, че констатациите не са изготвени на самото място, както и не е изготвена схема на таванското помещение, от което жалбоподателката притежава 1/3 идеални части и че не са изискани и взети предвид проектите на сградата, съхранявани в общината. С оглед на това правилно съдът е приел, че при заснемане на процесния апартамент и таванското помещение, са нарушени чл. 44 ЗКИР, както и чл. 17, ал. 8 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, което води до незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението противоречи на т. 5, от приложение 4 към чл. 17, ал. 8 и чл. 45, ал. 5 от наредбата, тъй като същото, независимо, че е част от съответното жилище (апартамент), след като се намира на друго ниво от него и не е обща част на сградата, тази точка е неприложима. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не се установяват нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяната му, поради което следва да се остави в сила. На ответницата по делото Стефанова следва да се присъдят разноските по делото, документирани в размер на 800 лв., които са поискани своевременно, представен е списък на същите, както и не е направено възражение за прекомерно адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК