Решение № 8030 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2020 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на М. Стефанов, от гр. Стара Загора,за отмяна на влязлото в сила определение 335 от 19.08.2019 г., постановено по ч.к.а.д. 548/19 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, с което е оставено в сила определение 716 от 07.06.2019 г. по а.н.д. 1064/2019 г. по описа на Районен съд (РС) Стара Загора. Ответникът полицейски орган при Областна дирекция на МВР 02 Районно управление (РУ) - гр. Стара Загора И. Стоянов, не взема становище по искането, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и данните по делото, счита искането за неоснователно по следните съображения: Определението на АС-Стара Загора, предмет на искането за отмяна, е постановено в производство по реда на чл. 72, ал. 4, изр. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с което е осъществен инстанционен съдебен контрол за законосъобразност на определението на РС-Стара Загора, постановеното по а.н.д. 1064/2019 г., с което, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на жалбата, съдът е прекратил производството, образувано по оспорване на М. Стефанов срещу заповед за задържане с Рег. 175/04.04.2019 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ Стара Загора на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Първоинстанционният съд и действащият като касационна инстанция административен съд са приели, че жалбоподателят М. Стефанов е бил редовно уведомен с връчване на съобщение на 20.05.2019 г. за постановеното определение 492 от 24.04.2019 г. на РС-Стара Загора, с което съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса в производството по оспорване на заповедта за задържане и е дал отново указания, след влизане в сила на определението в частта относно отказа за освобождаване от държавна такса, в рамките на нов 7-дневен срок М. Стефанов да внесе по сметка на РС-Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева. Определението, в частта за отказ от освобождаване от държавна такса, не е било обжалвано от М. Стефанов (обстоятелство, което не се оспорва от искателя) и същото е влязло в сила на 27.05.2019 г. В 7-дневния срок за изпълнение на указанията на съда относно заплащане на държавна такса от 10 лева (който е изтекъл на 03.06.2019 г.) указанията не са изпълнени. Този факт също не се оспорва от жалбоподателя, който едва на 17.06.2019 г. депозира молба до РС-Стара Загора с искане срокът за изпълнение на указанията да се брои, считано от 11.06.2019 г. (който е първият ден, следващ датата на освобождаването му от затвора в [населено място] на 10.06.2019 г.), а не както е указано в определение 482 от 24.04.2019 г. на РС-Стара Загора след влизане в сила на същото определение в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса. В мотивите към определение 335 от 19.08.2019 г. по ч.к.а.д. 548/19 г. по описа на АС-Стара Загора касационният състав е посочил, че искането на М. Стефанов, обективирано в молбата от 17.06.2019 г., не може да обоснове незаконосъобразност на обжалваното прекратително определение на РС-Стара Загора, доколкото на първо място Стефанов е разполагал с правото да поиска удължаване на срока за изпълнение на указанията до неговото изтичане (т.е. до 03.06.2019 г. включително), което той не е направил, и на второ място молбата от 17.06.2019 г. е депозирана след постановяване на определението на РС-Стара Загора на 07.06.2019 г., поради което съдът не е имал каквато и да е възможност да вземе отношение по нея и да прецени наличието или липсата на основание за продължаване на срока за отстраняване на нередовността. Съдът е отбелязал, че обстоятелствата, на които М. Стефанов се позовава в молбата от 17.06.2019 г., а също и в жалбата си против прекратителното определение на РС-Стара Загора (относно обективна невъзможност за отстраняване на нередовността поради изтърпяване на мярката задържане под стража и липса на достъп до собствените парични средства), биха имали значение и биха били разглеждани, в случай че жалбоподателят бе предявил своевременно искането си за удължаване на срока за изпълнение на указанията, което обаче той не е сторил. По тези съображения решаващият състав на АС-Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Стефанов против определение 716 от 07.06.2019 г. по а.н.д. 1064/2019 г. на РС-Стара Загора и е оставил прекратителното определение в сила. С настоящата молба, с която е сезиран Върховният административен съд, М. Стефанов претендира отмяна на така постановеното определение на АС-Стара Загора на основание 237, ал. 1 от АПК, без да сочи кое конкретно основание по чл. 239, т. 1-6 от АПК счита за осъществено. Видно от текста на молбата, същата не съдържа изложение на факти и обстоятелства, които биха могли да бъдат подведени под хипотезата на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания за прилагане на извънредния, извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, когато са налице едно или няколко от основанията по чл. 239, т. 1-6 от АПК. Оттук следва, че характерът на съдебния акт като преграждащ хода на делото представлява условие за допустимост на отправеното искане, положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на отмяна по чл. 237 от АПК, но не и основание за уважаване на искането. Неоснователна е претенцията на искателя, че определението, чиято отмяна се иска, следва да бъде отменено именно поради това, че прегражда по-нататъшния ход на делото, както и че в нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК съдът бил посочил, че то не подлежи на обжалване. Определението на АС-Стара Загора е постановено в касационно производство по реда на АПК, съгласно препращащата норма на чл. 72, ал. 4, изр. второ от ЗМВР, а с аргумент от чл. 223 от АПК, респективно чл. 236, вр. чл. 223 от АПК касационните решения и определения са окончателни. В настоящия случай, изложените в молбата за отмяна доводи преповтарят изцяло по съдържание възраженията в молбата от 17.06.2019 г. до РС-Стара Загора и частната жалба на М. Стефанов до АС-Стара Загора. Обстоятелствата, които изтъква относно невъзможността да заплати преди освобождаването си от затвора дължимата държавна такса по а.н.д. 1064/2019 г. на РС-Стара Загора, не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността със значението на юридически или доказателствени факти за предмета на спора, които макар и възникнали до приключване на устните състезания, не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, при условие, че пропускът не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая, М. Стефанов сам е преценил (въпреки изричните указания на съда и предупреждението за неблагоприятните последици от тяхното неизпълнение в срок), че ще поиска удължаване на срока за внасяне на държавна такса по жалбата срещу заповедта за задържане, едва след като бъде освободен от затвора, към който момент вече е изтекъл процесуалният срок за обжалване на определението, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса, а също така е преклудирана и възможността да търси удължаване на срока за отстраняване на нередовността, за което АС-Стара Загора е изложил ясни и подробни мотиви. Налице е процесуално бездействие на жалбоподателя да упражни правото си на оспорване срещу неблагоприятен за него акт, както и да изпълни дадени от съда задължителни указания по редовността на първоначално отправената до съда жалба, който пропуск не би могъл да бъде саниран и коригиран по пътя на извънредния съдебен способ на отмяната. М. Стефанов не се позовава на други обстоятелства и не представя нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при разглеждане на жалбата и постановяване на определение 716 от 07.06.2019 г. по а.н.д. 1064/2019 г. по описа на РС-Стара Загора. Искателят не твърди и не доказва наличие и на някое от останалите основания, визирани в чл. 239, т. 2-6 от АПК. Гореизложеното обосновава извод за липса на материалноправните предпоставки за отмяна по чл. 239, т. 1-6 от АПК спрямо влязлото в сила определение на АС-Стара Загора. Молбата на М. Стефанов с правно основание чл. 237 ал. 1 от АПК следва да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана. Предвид горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение