Решение № 8057 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2008 г.

Решение № 8057 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от "Непедони" ООД гр. Стара Загора, представлявано от управителя Петко Дойнов Трифонов, чрез пълномощника адв. Евгени Милушев, против решение № 900/27.08.2008 г., постановено по адм. дело № 737/2007 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2461421/31.01.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Нина Попова се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., както и съответно на ЗКПО, обн., ДВ, бр. 115/1997 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 53/2007 г., в сила от 30.06.2007 г., които са били приложими към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив, е отхвърлена жалбата на "Непедони" ООД гр. Стара Загора против ревизионен акт № 2461421/31.01.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора, потвърден с решение № 298/26.03.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. Осъдил е жалбоподателя да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1758, 48 лв. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че обжалвания ревизионен акт е законосъобразен в частите, в които не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Непедони" ООД по фактурите, издадени от "Краси 2000" ЕООД, "Тотал" ЕООД и "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД през данъчни периоди на 2004 г. и 2005 г., както и в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2004 г. и 2005 г. и са определени съответните данъчни задължения. Относно правото на данъчен кредит в размер общо на 1903, 96 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Краси 2000" ЕООД през данъчни периоди м. 03, 08 и 09/2004 г. и м. 08/2005 г. за доставка на рекламни тениски, рекламни блузи, панталони, якета, съдът е приел, че не е доказано, че закупените от ревизираното дружество облекла са специални работни облекла за предоставяне на работниците и служителите на основание чл. 284 и чл. 285 от глава 13 от Кодекса на труда (КТ), поради което не е налице основание за ползване право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 5, т. 1 ЗДДС и чл. 66, ал. 1, т. 2 ППЗДДС. Посочил е, че не са изпълнени изискванията на Наредбата за безплатно работно и униформено облекло и затова не е налице и основание по чл. 64, ал. 5, т. 2 ЗДДС, тъй като на работниците не е предоставено безплатно работно облекло. Въпреки че е представен протокол от 5.02.2004 г., според който е взето решение на работниците да бъде предоставено работно облекло, то в списъка за получено работно облекло и тениски не се съдържа информация за вида на облеклото, неговия брой по видове, периода за който е раздадено, модела, периода за който се отнася - отчетната година, според изискванията на наредбата, а съдържа само имена и подписи на 45 бр. лица, а в специалната счетоводна отчетност на дружеството не се съдържа аналитична информация за закупено и раздадено специално работно облекло и безплатно работно облекло по глава 14 от КТ. Според съда липсват доказателства да е раздадено специално или безплатно работно или униформено облекло, поради което е направил извода, че не са налице хипотезите на чл. 64, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗДДС и правилно не е признато право на данъчен кредит. Относно непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 8255, 02 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Краси 2000" ЕООД през данъчни периоди м. 07, 08, 09 и 12/2004 г. и м. 12/2005 г., съдът е приел за установено, че стоките не се използват за извършване на облагаеми доставки и не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС и затова правилно не е признато право на данъчен кредит. В тази връзка е посочил, че не са установени продажби на рекламните тениски, блузи и рекламно работно облекло, а покупката им не би могла да се приеме като разход за рекламни материали, популяризиращи дейността на дружеството, тъй като не е налице информация какво рекламират закупените облекла. Не е налице основание за ползване на данъчен кредит по чл. 66, ал. 1, т. 1 ППЗЗД, тъй като не е ясно дали доставките, които се рекламират са облагаеми. Въпреки че въпросните тениски са стоки с незначителна стойност, според определението по чл. 20, т. 11 ЗДДС, изпълнено е само едно от условията по чл. 8, ал. 3 ЗДДС - безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност, но не е установено, че доставката им не е част от серия доставки, по които получателят е едно и също лице. Не е установено също така върху тениските да са осъществени някакви промени (отпечатване на рекламен знак, стикер и т. н.), липсват и доказателства, че тениските са раздадени с рекламна цел. Относно правото на данъчен кредит в размер общо на 9721, 60 лв. по фактури, издадени от "Криси 2000" ЕООД с предмет на доставката кърпи за бърсане, съдът е приел, че не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС и правилно не е признато право на данъчен кредит. Закупените кърпи са отразени в счетоводството като разходи за материали в сметка 601 и в сметка 611 - разходи за основна дейност, но кърпите не са свързани с основната дейност, нито е доказано, че са продадени. Съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че всъщност закупените кърпи за бърсане представляват изрезки от трико - парцали, които са използвани от дружеството за почистване на машините - печатарски и полиграфически. В тази връзка съдът е изложил, че във фактурите като предмет на доставките са посочени кърпи за бърсане, определени по брой и с единична цена, а не изрезки от трико, които са отпадъчни материали и следва да се продават на килограм. Без значение е представения протокол от общото събрание на съдружниците от 20.01.2005 г., според който е взето решение за закупуване на изрезки от трико - парцали, тъй като в процесните фактури е посочен друг предмет на доставките. Предвид това съдът е направил извода, че закупените стоки не са използвани за извършване на облагаеми доставки и не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Относно доставката по фактура № 7934/29.08.2006 г., издадена от "Тотал" ЕООД съдът е приел, че правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1068, 10 лв. поради неизпълнение на изискването по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Фактурата е за закупуване на ваучери и карти за предплатени минути, които са отчетени като разходи за основната дейност, не е установено да са извършени продажби на същите и затова е прието, че са използвани за извършване на облагаеми доставки. Съдът е приел за недоказано твърдението, че ваучерите са раздавани на работници и служители на дружеството, за да може да се осъществява контакт с тях, както и контрол върху изпълнението на поръчките. Съдът е приел, че правилно не е признато право на данъчен кредит в размер на 24252, 29 лв. по фактура № 2278/30.06.2006 г., издадена от "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД, поради това че не е доказано реалното осъществяване на доставката по фактурата с предмет консултантски и правни услуги съгласно договор от 9.01.2006 г. При извършената проверка е установено, че е извършено частично плащане по банков път - на 7.07.2006 г. - 80000 лв. и на 10.07.2006 г. - 41261, 46 лв., данъкът е платен изцяло по "ДДС сметка" на доставчика на 12.07.2006 г. Не са представени доказателства за отчитане на извършените услуги, които съответно не са индивидуализирани по видове с количествен и стойностен показател. Предвид представените от ревизираното лице доказателства по връченото му искане за представяне на документи и писмени обяснения, съдът е изложил, че "Непедони" ООД е подало молба изх. № 121/9.12.2005 г. до "ДЗУ" АД да бъде направено проучване и предоставени офертни цени и документи за парцели и сгради със застроена площ над 4000 кв. м., в отговор на тази молба е представено писмо без изходящ и входящ номер с дата 15.12.2005 г., издадено от "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД, с което е предложено сътрудничество за осигуряване на консултантски, маркетингови и правни услуги при водене на преговори и сключване на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, като са предложени и няколко имота, собственост на "ДЗУ" АД. Представено е също писмо от 14.01.2006 г. от "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД, с което същият предлага на "Непедони" ООД да регламентират отношенията си с договор, какъвто е сключен на 9.01.2006 г. Представен е също отчет за извършената дейност по този договор, който е без дата и не е подписан от "Непедони" ООД и в който е посочено, че по инициатива и с активното съдействие на "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД е извършено обособяване в самостоятелен парцел УПИ ХУ-54 72, върху който е построен складов корпус № 5, в резултат на продължителни преговори със собственика "ДЗУ" АД, както и че е извършено проучване предвид предстоящата промяна в инфраструктурата и комуникациите, цените на имотите и наемите в района, отчетено е още, че е оказано съдействие на собственика "ДЗУ" АД за привеждане в пълна изправност на електрическите, асансьорните, вентилационните и водопроводни системи на сградата, отчетени са и други дейности. Съдът е посочил, че не са представени доказателства за действителното извършване на отчетените дейности, тъй като относно обособяването на самостоятелен парцел УПИ ХУ-54 72 е установено въз основа на представените документи от Община Стара Загора, отдел "ТСУ", че обособяването е осъществено със заповед на кмета № 2147/31.01.2006 г. по молба на изп. директор на "ДЗУ" АД. Същевременно е установено, че молба № 121/9.12.2005 г. от ревизираното лице до "ДЗУ" АД не е заведена в изходяща и входяща кореспонденция и затова представлява документ с невярно съдържане, представеното писмо от "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД до "Непедони" ООД от 4.01.2006 г. не представлява отговор по посочената молба от 9.12.2005 г., която също е без входящ и изходящ номер и не е доказателство за това, че е предложено сключване на консултантски договор. Предвид представените от Община Стара Загора доказателства е установено, че обособяването на самостоятелен парцел е инициирано по молба на "ДЗУ" АД от 19.09.2005 г., т. е. много преди сключване на договора от 9.01.2006 г. В периода от сключване на този договор до издаване на процесната фактура на 30.06.2006 г. не е извършвана посочената в отчета дейност по обособяване на парцела. Не е прието за доказано твърдението за осъществени преговори, тъй като е безспорно, че "Видеотон "Бългериан Холдингс" ЕООД е акционер в "ДЗУ" АД и притежава 96, 262 % от акциите на дружеството, което означава че е водило преговори само със себе си. За останалите дейности посочени в отчета съдът е приел, че също не са представени доказателства за осъществяването им. Наред с това е посочено, че представения отчет е от дата 30.07.2006 г., а фактура № 2278 е от 30.06.2006 г., като частичните плащания на данъчната основа са на 7.07.2006 г. и 10.07.2006г, а ДДС е платен на 12.07.2006 г., няма данни кога фактически са извършени услугите, от което следва, че към датата на издаване на фактурата не е било възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС и за получателя по фактурата не възниква право на данъчен кредит. Затова според съда не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС, както и по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС, поради това че фактурата не съдържа информация за предмета на всяка стопанска операция (услуги - консултантски, правни и т. н.). Съдът е потвърдил ревизионния акт и в частите, с които е извършено преобразуване на финансовия резултат при облагането по ЗКПО за 2004 г. и 2005 г., съответно със суми в размер на 45970, 91 лв. и 53432 лв. Увеличението е с разходите за закупуване на облекло спортни комплекти, рекламни тениски и блузи, рекламни панталони, якета, блузи и рекламни работни облекла, закупени от "Краси 2000" ЕООД, съответно в размер на 45970, 91 лв. и 4824 лв. за 2004 г. и 2005 г., както и с разходите за закупуване на кърпи на обща стойност 48608 лв. за 2005 г. Съдът е посочил, че предвид съображенията, които са изложени за облагането по ЗДДС за същите доставки, правилно е прието от органите по приходите, че отчетените разходи не са свързани с дейността на дружеството и е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО. Касационният състав на съда намира следното по така постановеното решение: Относно правото на данъчен кредит в размер общо на 1903, 96 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Краси 2000" ЕООД през данъчни периоди м. 03, 08 и 09/2004 г. и м. 08/2005 г. за доставка на рекламни тениски, рекламни блузи, панталони, якета, спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали е налице хипотезата на чл. 64, ал. 5, т. 2 ЗДДС. Разпоредбата предвижда, че регистрираното лице има право на данъчен кредит за безвъзмездна доставка на стоки и услуги, предоставени от работодателя на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието. В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 КТ, която се намира в глава четиринадесета от КТ, е предвидено, че работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. Условията и реда за осигуряване на такова облекло са регламентирани в Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. Както пред първата инстанция, така и пред настоящата, касаторът поддържа, че на работниците в дружеството е предоставено безплатно работно облекло, което е свързано с дейността на предприятието, предвид естеството на осъществяваната дейност и необходимостта от предпазване на личното облекло на работниците. Предвид това, безспорно е, че не е предоставяно специално работно облекло по смисъла на чл. 284 КТ, както и униформено облекло по смисъла на чл. 296 КТ, вр. с чл. 2 и 6 от раздел I и разпоредбите на раздел III от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. В раздел II от наредбата - "Работно облекло" са предвидени реда и условията за осигуряване на работно облекло, като в чл. 7 е предвидено, че работно облекло се осигурява на работниците от предприятията от материалната и извънматериалната сфера, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Наличието на това условие в конкретния случай е доказано чрез заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че при осъществяване дейността на дружеството се налага използване на работно облекло, за да се предпази личното облекло на работниците, поради това че работата е свързана с използване на печатни машини, на бои, лепила, масла и други, а машините следва редовно да се почистват от всякакви замърсители. В чл. 8 от наредбата е предвидено, че управителните съвети на фирмите и колективните органи за управление на другите организации определят списъците на работниците по длъжности и професии, които имат право на безплатно работно облекло, както и вида, модела, материята, цвета, отличителните знаци и сроковете за износване му. Според чл. 12 от наредбата работното облекло се дава безплатно в готов вид, означава се със знака на предприятието и се ползва само по време на работа, а срокът за износване започва от деня, в който то се начислява на работника. Основните доводи на данъчната администрация са свързани с това, че не са изпълнени изискванията на чл. 8 от наредбата. Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства се установява изпълнението на посочените изисквания. На първо място, по време на ревизията е представен протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на 5.02.2004 г., на което е взето решение по т. 1 да се закупи безплатно работно облекло и лични предпазни средства на работниците съгласно списък на работните места във фирмата: сортировачи в производството - работен костюм - памук, манта и тениски; оператор на печатарска машина - работен костюм - памук и тениски; оператор на книговезна машина - работен костюм - памук и тениски. Следователно, налице е решение на общото събрание за предоставяне на безплатно работно облекло, определен е списък на длъжностите, които имат право на такова облекло, посочен е вида на облеклото, както и материята. На следващо място, в заповед № 12/1.02.2004 г. на управителя на дружеството за утвърждаване на списък на основание чл. 9, вр. чл. 8 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, също са посочени професиите (работното място, които имат право на безплатно работно облекло, вида на работното облекло, материята и срока на износване. Следователно, от всички изисквания по чл. 8 от наредбата не са уточнени само модела на облеклото, цвета и отличителните знаци, но от съдържанието на протокола на общото събрание, както и на заповедта на управителя е видно, че утвърденото работно облекло не е от специален модел, е представлява тениски, манта, панталон. След като не е посочен цвета на облеклото очевидно същия няма значение, още повече че естеството на работата не налага използване на определен цвят (както е напр. при медицинските работници или при работници на открито). Същото се отнася за отличителните знаци. Въпреки това, в заключението на съдебно-техническата експертиза се съдържат данни, че върху тениските е бил поставен щемпел с наименованието на дружеството, като при посещението на вещото лице в работните помещения, работниците също са били с такова облекло, което съответства на изискването по чл. 12 от наредбата. Относно предоставянето на безплатното работно облекло при ревизията е представен списък за получено работно облекло и тениски, съдържащ имената на работници и подпис, представляващ приложение № 1, 2 към РД. Съдържанието на подобен списък не е изрично регламентирано в наредбата и прецизното му съставяне предполага срещу името на всяко от лицата да бъде посочена длъжността, която заема, но въпреки това при липсата на оспорване на обстоятелството, че посочените 45 лица (от всичко 90 работници и служители според заключението) заемат длъжностите, които са посочени в решението на общото събрание и в заповедта на управителя на дружеството, следва да се приеме, че лицата по списъка заемат длъжностите по решението на общото събрание и заповедта на управителя. Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема за доказано, че е предоставяно безплатно работно облекло по реда на глава четиринадесета от КТ, вр. с Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, поради което е налице хипотезата на чл. 64, ал. 5, т. 2 ЗДДС и ревизираното лице има право на данъчен кредит в размер на 1903, 96 лв. по фактури №№ 54/31.03.2004 г., 72/30.08.2004 г., 75/28.09.2004 г. и 88/31.08.2005 г., издадени от "Краси 2000" ЕООД. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен ревизионният акт в съответната част, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури. Относно непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 8255, 02 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Краси 2000" ЕООД през данъчни периоди м. 07, 08, 09 и 12/2004 г. и м. 12/2005 г., за доставка на рекламни тениски, блузи и др. рекламни облекла, решението на съда е правилно. Правото на данъчен кредит не е признато поради това, че не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС, като не е установено дали стоките са използвани за извършване на облагаеми доставки. Жалбоподателят се позовава както пред първата инстанция, така и пред настоящата на разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 ППЗДДС, според която регистрираното лице има право на данъчен кредит за получени стоки и услуги, които лицето е използвало, използва или ще използва с рекламна цел; когато лицето е използвало, използва или ще използва получените стоки и услуги за безвъзмездно предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на своята независима икономическа дейност съгласно чл. 8, т. 3 или чл. 10, т. 8 от закона, данъчен кредит за получените стоки и услуги е налице, ако доставките, които се рекламират, са облагаеми. Според определението дадено в чл. 20, т. 11 ЗДДС, стоки и услуги с незначителна стойност по смисъла на този закон са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 10 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. По делото е безспорно, че тениските и другите облекла, които са закупени по процесните фактури са с пазарна цена под 10 лв., но не е установено изпълнението на второто условие - доставката им да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. По делото липсват каквито и да било доказателства относно реализацията на тези тениски - на кои лица и по какъв начин, в резултат на което не може да се направи извода, че доставката им не представлява част от серия доставки с получател едно и също лице. Наред с това, по делото не е установено трансформирането на тениските в такива за рекламни цели, доколкото няма никакви счетоводни данни за осъществени стопански операции във връзка с поставянето на някакво рекламно послание върху тениските (надпис, емблема, изображение, стикер и т. н.). Подобни дейности изискват разходи (за стикери, за бои и т. н.), особено като се има предвид количеството на стоките - 7699 бр. тениски, 600 бр. блузи и др., а от счетоводната експертиза не е установено такива да се отчетени. Твърдението на вещото лице, че в самото дружество били поставяни рекламни надписи, за което дружеството разполагало с машина за поставяне на печати, правилно не е възприето от първоинстанционния съд, тъй като вещото лице в тази част е преразказало твърденията на управителя на дружеството. Освен това, както се каза, при подобна стопанска операция би следвало да се начислени определени разходи, а такива не е доказано да са направени. Самото безвъзмездно раздаване на стоките също не е доказано. В писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество във връзка с връченото му при ревизията искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 70-00-3357/12.12.2006 г., се съдържат данни, че върху закупените тениски са поставяни рекламни надписи на съответното дружество купувач, но за такива също не са представени доказателства, поради което не може да се приеме също така че тениските са продадени на трети лица. Само факта, че ревизираното дружество не е осъществявало освободени доставки, установено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, не е достатъчно за да се приеме, че стоките са използвани за рекламна цел. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд в тази част са обосновани и правилни и решението следва да бъде оставено в сила. В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 9721, 60 лв. по фактури, издадени от "Криси 2000" ЕООД през данъчните периоди на 2005 г., с предмет на доставката кърпи за бърсане, обжалваното решение е неправилно. С РА правото на данъчен кредит не е признато поради това, че не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Безспорно е установено, че закупените кърпи са отразени в счетоводството като разходи за материали в сметка 601 и в сметка 611 - разходи за основна дейност, като спорът по делото е дали кърпите са използвани във връзка с основната дейност на дружеството. Не се спори също относно реалността на осъществените доставки на кърпи за бърсане. В тази връзка пред първата инстанция са представени и 11 бр. приемо-предавателни протоколи, в които е посочен броя на доставените стоки, същите са индивидуализирани по размер, материя, цвят. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че дружеството осъществява полиграфическа дейност и в производството са използвани няколко вида машини - печатни машини, щанц машини, сгъвачни и резачни машини, за правилната експлоатация на които е необходимо да бъдат смазвани движещите се части и съответно почиствани с памучни кърпи, както и че именно за това почистване са използвани закупените от "Краси 2000" ЕООД кърпи за бърсане. Заключението в тази част не е оспорено и предвид изложените в същото съображения се налага извод за неговата обоснованост, поради което първоинстанционният съд неправилно не го е обсъдил. Настоящият състав намира за необосновано основното съображение на административния съд във връзка с правото на данъчен кредит за въпросните кърпи, което е свързано с поддържаното твърдение от ревизираното лице, че кърпите представляват изрезки от трико - парцали. Такова твърдение е изложено в писмените обяснения на ревизираното лице, цитирани по-горе, към които е представен и протокол от общото събрание на дружеството, на което е взето решение за закупуване на такива изрезки. Въпросният протокол е приет от съда за документ без правно значение относно правото на данъчен кредит, а във връзка с твърдението за закупуване на изрезки от трико, съдът е приел, че предмет на доставките по фактурите са кърпи за бърсане, посочени по брой и с единична цена, от което е извел извода, че не става въпрос за една и съща стока и не е установено ползването й в основната дейност. Както се посочи по-горе, стоките, предмет на процесните фактурите (кърпи за бърсане) са предадени, което е установено с приемо-предавателните протоколи, а използването им в основната дейност на предприятието е установено със заключението на съдебно-техническата експертиза. Предвид това, необоснован е извода на органите по приходите и на съда, че стоките не са използвани за облагаеми доставки и че не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва да бъде постановено решение по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което да бъде отменен ревизионния акт в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9721, 60 лв. за доставки на кърпи за бърсане по фактури, издадени от "Краси 2000" ЕООД през данъчните периоди на 2005 г. Относно доставката по фактура № 7934/29.08.2006 г., издадена от "Тотал" ЕООД с предмет закупуване на ваучери и карти за предплатени минути и данъчен кредит в размер на 1068, 10 лв., решението е правилно. С ревизионния акт правото на приспадане на данъчен кредит не е признато поради това, че не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че по делото не е установено да са осъществени продажби на придобитите ваучери и карти, не е доказано и твърдението, че са предоставени на работници и служители на дружеството и че използването им е свързано с дейността на предприятието. В тази връзка по делото не са представени никакви доказателства, а в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно тази част от решението. Настоящият състав намира, че действително не е установено използването на придобитите стоки за облагаеми доставки, поради което не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС и правилно не е признато право на данъчен кредит. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. В частта, с което съдът е отхвърлил жалбата против РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24252, 29 лв. по фактура № 2278/30.06.2006 г., издадена от "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД, решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е обсъдил подробно и задълбочено представените доказателства и доводите на страните. Направените от съда изводи се споделят от настоящата инстанция. Основният довод на касатора в тази част е свързан с твърдението му, че била допусната техническа грешка при изписване на датата на отчета по договора за консултантски услуги и неправилно съдът въз основа на тази грешка е приел, че не е възникнало данъчно събитие. Според касатора органите по приходите следва да докажат, че не е възникнало данъчно събитие, а по делото не са събрани доказателства в тази насока. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като не съответстват на доказателствата по делото и на мотивите на съдебното решение. На първо място, довод за допусната техническа грешка при изписване на датата на отчета по договора се прави за първи път през касационната инстанция, поради което и не е обсъждан от първоинстанционния съд. Независимо от това обаче съдът не е изградил изводите си единствено въз основа на отчета и в частност - на датата на съставянето му, а е извършил обстоен анализ на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до извода, че издадената фактура не удостоверява реално осъществена доставка. Неправилно също така касаторът поддържа, че фактура № 2278/2006 г. е издадена от "КЗУ" АД, тъй като в самата фактура, която е приложена по делото, като издател е посочен "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД. Доказателствената тежест за установяване осъществяването на реална доставка се носи от ревизираното лице съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяко лице следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици. За данъчната администрация липсата на реална доставка е отрицателен факт, поради което и на това основание доказателствената тежест за този факт не е на органите по приходите. Независимо от това, при ревизията са събрани доказателства, чийто съвкупен анализ обосновава извода, до който са достигнали органите по приходите, възприет и от първоинстанционния съд, че не е осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС на консултантски и правни услуги по договор от 9.01.2006 г., удостоверени с процесната фактура. Безспорно е установено по делото, че по фактурата е осъществено само частично плащане по банков път на данъчната основа - на 7.07.2006 г. - 80000 лв. и на 10.07.2006 г. - 41261, 46 лв., т. е. към датата на издаване на фактурата - 30.06.2007 г. не е възникнало данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Данъчно събитие не е възникнало и в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като не е установено фактическото извършване на услугите, посочени във фактурата. В тази връзка е представен отчет за извършената дейност по договора от 9.01.2006 г., на който е посочена датата 30.07.2006 г. Относно всяка от посочените в този отчет дейности, съдът е изложил конкретни съображения, които съответстват на доказателствата по делото. Относно първата от дейностите - извършено обособяване в самостоятелен парцел УПИ ХУ-54 72, върху който е построен складов корпус № 5, в резултат на продължителни преговори със собственика "ДЗУ" АД, безспорно е установено, че обособяването е осъществено съгласно заповед на кмета на общината № 2147/31.01.2006 г. по молба на изп. директор на "ДЗУ" АД от 19.09.2005 г., към която са представените съответните документи, за чието изработване е било необходимо технологично време. Следователно, това обособяване на самостоятелен парцел не може да представлява изпълнение по договора от 9.01.2006 г. с ревизираното лице, тъй като собственика на имота "ДЗУ" АД е бил предприел действия по обособяването много преди сключването на договора. Относно посочените в отчета дейности - проучване, предвид предстоящата промяна в инфраструктурата и комуникациите, цените на имотите и наемите в района, оказано съдействие на собственика "ДЗУ" АД за привеждане в пълна изправност на електрическите, асансьорните, вентилационните и водопроводни системи на сградата, проучване на вещни тежести върху имота и т. н., не са представени никакви доказателства за фактически извършените дейности от изпълнителя "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД. Обосновани са изводите на съда във връзка с твърденията за преддоговорните отношения между "Непедони" ООД и "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД", след като е установено че молба изх. № 121/9.12.2005 г. подадена от "Непедони" ООД до "ДЗУ" АД не е заведена в изходящ и входящ регистър, като под този номер съществува съвсем различен документ, а и молбата по принцип е до друго лице, а не до издателя на процесната фактура; писмо с дата 15.12.2005 г., без изходящ и входящ номер, издадено от "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД до "Непедони" ООД не може да се приеме за отговор по молба № 121/9.12.2005 г., тъй като последната не е била адресирана до "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД". Представеното писмо от 14.01.2006 г. от "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД до "Непедони" ООД представлява предложение за сключване на договор, какъвто е сключен на 9.01.2006 г., но сключването на договора не доказва неговото изпълнение. Договорът обективира постигнатото между страните съгласие за изпълнение на определени задължения, докато реалното осъществяване на доставката представлява самото изпълнение на поетите задължения. Липсват доказателства за изпълнение на правните консултации и съответно за кадрова обезпеченост за извършването им. Правилно предвид събраните доказателства съдът е обърнал внимание на факта, че "Видеотон - Бългериан Холдингс" ЕООД е акционер в "ДЗУ" АД и притежава 96, 262 % от акциите на дружеството, което навежда на извода, че осъществените преговори не са действителни. По изложените съображения правилно съдът е приел, че не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС, както и по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС, поради това че фактурата не съдържа информация за предмета на всяка стопанска операция, поради което правилно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно облагането по ЗКПО за 2004 г. и 2005 г. настоящият състав поддържа съображенията, които са изложени за съответните доставки в настоящото решение относно облагането по ЗДДС, поради което не следва да бъдат повтаряни. Предвид изложените вече съображения, съдът приема, че за 2004 г. правилно е увеличен финансовият резултат с разходите по фактурите, издадени от "Криси 2000" ЕООД за доставка на рекламни тениски и други рекламни облекла в размер на 41275, 10 лв. Тези разходи не са свързани с дейността на дружеството, поради което по отношение на тях е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат. Неправилно е извършено увеличението на финансовия резултат за 2004 г. с разходите за работно облекло по фактури, издадени от "Криси 2000" ЕООД в размер на 4695, 81 лв., а за 2005 г. - с разходите за работно облекло в размер на 4824 лв. и с разходите за кърпи за бърсане по фактури, издадени от "Криси 2000" ЕООД в размер на 48608 лв., които са свързани с дейността на дружеството и неправилно със стойността им е увеличен финансовия резултат. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно посочените увеличения на финансовия резултат. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, като определи данъчната основа и съответния размер на данъка по ЗКПО за 2004 г. и 2005 г. Според констатациите в ревизионния акт, в подадената от "Непедони" ЕООД годишна данъчна декларация за 2004 г. с вх. № 2400-1879/25.03.2004 г., е деклариран финансов резултат в размер на 13997 лв. и финансов резултат след данъчното преобразуване, извършено от данъчния субект - 15211 лв., съответно данъчно задължение за корпоративен данък - 2966 лв. Предвид изхода на настоящия правен спор, към декларирания резултат от 15211 лв. следва да бъде прибавена сумата 41275, 10 лв., представляваща увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО, направено с ревизионния акт, което настоящата инстанция приема за законосъобразно и за което съответно жалбата на ревизираното лице се отхвърля. Предвид това се изчислява финансов резултат след данъчното преобразуване в размер на 56486, 10 лв., който представлява облагаемата основа за определяне на корпоративен данък. При данъчна ставка 19, 5 %, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗКПО, корпоративният данък при данъчна основа 56486, 10 лв. е в размер на 11014, 79 лв., от които декларирани и внесени от данъчния субект преди извършване на ревизията - 2636, 85 лв. (констатации на стр. 46 от РА), или данъкът за довнасяне е в размер на 8377, 94 лв. Предвид това решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт относно определеното данъчно задължение по ЗКПО за 2004 г. за довнасяне за разликата над 8377, 94 лв. до определения с РА размер за довнасяне - 9293, 62 лв., като съответно да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен РА за определеното данъчно задължение за довнасяне по ЗКПО за 2004 г. за разликата над 8377, 94 лв. В останалата част относно облагането по ЗКПО за 2004 г. решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Според констатациите в ревизионния акт, в подадената от "Непедони" ЕООД годишна данъчна декларация за 2005 г. с вх. № 2400-3144/29.03.2006 г., е деклариран финансов резултат в размер на 13266 лв. и финансов резултат след данъчното преобразуване, извършено от данъчния субект - 15387 лв., съответно данъчно задължение за корпоративен данък - 2308 лв. Предвид изхода на настоящия правен спор, декларирания финансов резултат след данъчното преобразуване, представляващ данъчна основа за облагане, както и размера на данъчното задължение, са правилно определени и декларирани от ревизираното лице. Затова, следва РА да бъде отменен в частта, в която са извършени увеличения на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО със сумата 4824 лв. за работни облекла, отчетени по фактура № 88/31.03.2005 г., както и увеличението със сумата 48608 лв. - разходи за кърпи за бърсане, както и относно изчисления финансов резултат след данъчното преобразуване в размер на 68819 лв. и определеното данъчно задължение в размер на 10322, 85 лв. Предвид изхода на спора и направеното искане, касаторът има право на разноски съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата против ревизионния акт, който е в размер общо на 20555, 16 лв. главници, от които - 11625, 56 лв. признато право на приспадане на данъчен кредит, както и отменени данъчни задължения по ЗКПО, съответно за 2004 г. в размер на 915, 68 лв. и за 2005 г. - 8014, 85 лв. По делото са представени доказателства за направени разноски общо в размер на 375 лв. от които 300 лв. - за двете експертизи и 75 лв. - държавни такси за двете инстанции. По делото няма доказателства за платено адвокатско възнаграждение, въпреки че страната е представлявана от адвокат, поради което такова не следва да бъде включвано в разноските. Предвид това, съразмерно на уважената част от жалбата на касатора се дължат разноски в размер на 129, 45 лв. Ответникът по касационната жалба има право на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата, който е общо в размер на 38987, 35 лв. главници, от които - 33575, 41 лв. непризнато право на данъчен кредит и 5411, 94 лв. - размера на допълнително начисленото с РА данъчно задължение по ЗКПО за 2004 г., за което решението се оставя в сила. На основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дирекция "ОУИ" има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1219, 70 лв. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултското възнаграждение се дължи за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. С първоинстанционното решение е присъдено възнаграждение в размер на 1758, 48 лв., поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено възнаграждение за разликата над 1219, 70 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение