Решение № 10021 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Павлов срещу решение 2925/05.05.2021 г., постановено по адм.д. 12252/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на С. Павлов срещу заповед ЧП-СП-545/09.11.2020 г. на председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на С. Павлов за заеманата от него длъжност главен инспектор в отдел Контрол по РМП, дирекция Анализ на риска и оперативен контрол в Агенция Пътна инфраструктура. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна председателят на управителния съвет на Агенция «Пътна инфраструктура», оспорва касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че С. Павлов, съгласно справка за наличието на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с начална дата на пенсията 15.03.2021 г. Това обстоятелство се установява и от предстаеното по делото удостоверение за класиране и пенсия, издадено от Министерството на вътрешните работи, 5679/25.03.2011 г., в което е отразено, че служебното правоотношение на лицето е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването), считано от 15.03.2011 г., като същият има прослужено време в структурите на Министерството на вътрешните работи 19 години, 1 месец и 14 дни. На 07.04.2015 г. С. Павлов, е назначен на трудов договор в Агенция «Пътна инфраструктура», договор ЧР-ТП-14/07.04.2015 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, за 6 - месечен срок на изпитване. Със заповед ЧР-СП-526/26.10.2018 г., издадена от председателя на управителния съвет на Агенция «Пътна инфраструктура», на основание чл. 9, във връзка с чл. 10д, ал. 12 от Закона за държавния служител, и въз основа на протокол 93-01-7283/11.09.2018 г. на конкурсна комисия за проведена конкурсна процедура, С. Павлов е назначен като държавен служител, на длъжността главен инспектор в отдел «Контрол по РПМ» в дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» в Агенция «Пътна инфраструктура». На 23.10.2020 г. до държавния служител е било отправено предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, което предизвестие е било връчено на служителя на 23.10.2020 г. Със заповед ЧП-СП-545/09.11.2020 г. на председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на С. Павлов за заеманата от него длъжност главен инспектор в отдел Контрол по РМП, дирекция Анализ на риска и оперативен контрол в Агенция Пътна инфраструктура Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Служебното правоотношение на С. Павлов е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител. Съгласно посочения текст органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за приложимостта на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като несъмнено обхваща и случая на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и заържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяащи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 годинии 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по закона за Държавната агенция «Национална сигурност» и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България). Нормата на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване не установява различен вид пенсия, от пенсията за осигурителен стаж и възраст, а регламентира придобиването на право на пенсия от определени категории държавни служители. Преценката в този аспект се прави и с оглед на обсоятелството, че систематичното място на нормата на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване е в раздел първи «Пенсии за осигурителен стаж и възраст», глава шеста «Задължително пенсионно осигуряване». При съобразяването на това обстоятелство следва несъмнения извод, че в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се включва и придобитото право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Така направените изводи не се отричат от редакцията на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, която предвижда изрично възможността за прекратяване на служебното правоотношение, включително, когато лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. При проследяване на историческото съществуване на нормата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване се установява, че посочената норма е в сила от 01.01.2016 г., обн., Д.В., бр. 61 от 2015 г. В същия брой на Д.В. е обнародвано и изменение в Закона за държавния служител, като е допълнена нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител с думите «включително, когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване». Следователно, така направеното изменение е с цел допълване на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, която следва да обхване включително и случаите на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, при които за първи път за лицата по чл. 68а от Кадекса за социално осигуряване възниква правото на пенсия за осигурителн стаж и възраст в намален размер, за които лица това право не е съществувало до този момент. Всъщност изричното посочване на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване в чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител е израз на правилен законодателен подход, доколкото липсата на изричното му посочване не би обосновала приложимостта на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител като основание за прекратяване на служебното правоотношение по отношение и на тази категория лица. При съобразяване на това обстоятелство, неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че ако законодателят е имал предвиждането текстът на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител да обхваща и лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, би регламентирал включването на тези лица по начина, по който е включил лицата по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, с изричното посочване в чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител на нормата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Заповедта е била издадена от компетентен административен орган. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение С. Павлов е заемал длъжността главен инспектор в отдел Контрол по РМП, дирекция Анализ на риска и оперативен контрол в Агенция Пътна инфраструктура. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция Пътна инфраструктура, дирекция Анализ на риска и оперативен контрол е част от специализираната администрация, като съгласно чл. 15, ал. 1, централната администрация е организирана в обща и специализирана администрация. Съгласно чл. 11, ал. 1 от правилника, председателят на управителния съвет на агенцията назначава и освобождава служителите на агенцията. Не е налице несъответствие на акта с целта на закона. Конституционният съд в решение 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6 от 2012 г. посочва, че целта на закона е особено важна за преценката на законосъобразността на административните актове по повод съдебното им обжалване, защото несъответствието с целта на закона е една от предпоставките за незаконосъобразност на административните актове. При ясно регламентирана цел на закона, съдът може да установи нейното спазване или превратното упражняване на власт от компетентния административен орган. В мотивите си Конституционният съд посочва, че целта на закона е отправна точка и за преценката спазен ли е принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, който е неразривно свързан с преследваната цел. Правната теория (Лазаров, К., съч. стр. 298-299, Пенчев, К., Тодоров, И., Ангелов, Г., Йорданов, Б, съч., стр. 336-337) приема, че самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК и предписва определен алгоритъм на преценка дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта (чл. 4, ал. 2), ако тази цел се постига, дали не е било възможно решение, което е по-малко обременително за трети лица (чл. 6, ал. 2-3), имало ли е решение, което да бъде осъществено с по-малко обществени разходи (чл. 6, ал. 4). В процесния случай не се установява нарушаването на нито едно от тези правила, поради което административният акт не може да бъде определен като несъответен на целта на закона. Неоснователно е и оплакването, съдържащо се в касационната жалба за неравно третиране. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не всяко неравно третиране е дискриминация, като пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Страната, която твърди, че е дискриминирана трябва да представи фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е налице защитен признак, който да е основа за разграничение вътре в релевантната група от държавни служители, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и въз основа който неблагоприятното положение под формата на прекратяване на служебното правоотношение да се приеме за дискриминационно. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 15 април 2021 г. по дело С-511/19, т. 46, в които се посочва, че забраната за дискриминация, основана на възраст, трябва да се тълкува и с оглед на правото на труд, признато в чл. 15, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От това произтича, че следва да се отделя особено внимание на участието на възрастните работници и служители в професионалния живот. Интересът от запазването на активността на посочените лица, обаче следва да се взема предвид при зачитане на други, евентуално разнопосочни интереси. Тези интереси обхващат включително и възможността за прекратяване на служебното правоотношение на пенсионирани лица, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да се насърчи заетостта на активното население или да се подпомогне достъпът до пазара на труда на по-млади хора (в този смисъл и решение на Съда на Европейския съюз от 2 април 2020 г. по дело С-670/2018). Следва да се съобрази и нормата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация, съгласно която работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, като в обхвата на това задължение несъмнено не попада нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (основанието на което е било прекратено служебното правоотношение на С. Павлов). С оглед на изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението, тази инстанция съобразява чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като на Агенция Пътна инфраструктура следва да се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК