Решение № 508 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2009 г.
ВАСII отделение13.01.2010 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 332 от 28.05.2009 г. на Административен съд - София-област, постановено по адм. дело № 254/2009 г. в частта за отмяна като незаконосъобразен на Протокол № 35/11.10.2007 г. на комисията, назначена на основание чл. 210, ал. 1 ЗУТ от кмета на община Самоков за определяне на обезщетение в полза на Георги Борисов Кичев като собственик на УПИ VIII-190, кв. 49 по плана на с. Рельово, платимо от собственика на съседния УПИ V-190 Любомир Борисов Кичев в размер на 28,80 лв. за осигуряване на временен достъп през имота. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 508 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Борисов Кичев от гр. София против Решение № 332 от 28.05.2009 г. на Административен съд - София-област, постановено по адм. дело № 254/2009 г. в частта за отмяна като незаконосъобразен на Протокол № 35/11.10.2007 г. на комисията, назначена на основание чл. 210, ал. 1 ЗУТ от кмета на община Самоков за определяне на обезщетение в полза на Георги Кичев като собственик на УПИ VIII-190, кв. 49 по плана на с. Рельово, платимо от собственика на съседния УПИ V-190 в размер на 28,80 лв. за осигуряване на временен достъп през имота. Протоколът в частта за прокарване на връченен път през УПИ VIII-190 през участък от 72 кв. м., съгласно приложена скица № ТС-С-214/19.02.2007 г. е обявен за нищожен и решението на съда в тази му част е влязло в сила като необжалвано. С доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Георги Борисов Кичев срещу протокола в частта за обезщетението. Ответникът Георги Борисов Кичев взема становище за неоснователност на жалбата. Кметът на община Сомоков не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови решението в обжалваната му част, първоинстанционният съд приема за материалноправно незаконосъобразен протокола на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ назначена със заповед на кмета на община Самоков за определяне на обезщетение по чл. 194, ал. 5 ЗУТ за осигуряване на временен достъп през имота на ответника Георги Кичев поради липса на влязла в сила заповед на кмета на общината по чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че по искането на жалбоподателя Любомир Кечев вх. № ТС-ГС-117/13.04.2007 г. няма произнасяне от кмета на община Сомоков със заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Осигуряването на свободен достъп в недвижим имот за извършване на разрешени строителни, монтажни и други работи във връзка с устройството на територията се извършва от собствениците им въз основа на заповед на кмета на общината. След завършване на работите лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди - ал. 4, чл. 194 ЗУТ. Определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл. 210 и се изплаща в едномесечен срок от влизане в сила на оценката-ал. 5. Следователно размерът на обезщетението за вреди се определя в самостоятелно производство по чл. 210, ал. 2 ЗУТ едва след приключване на разрешените работи, тъй като само тогава има яснота относно наличието, обема и причините за вредите. Посочването им не е реквизит на заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Определянето и заплащането на обезщетение не е предпоставка за издаване на заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ (както е при издаването на заповед по чл. 192, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ). При липсата на издадена и влязла в сила заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ за осигуряване на свободен достъп в имота на ответника Георги Кичев, както и на извършване и завършване на разрешеното строителство с причиняване на повреди, незаконосъобразно се явява определянето на обезщетение. Като е отменил обжалвания протокол на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ в частта за определеното обезщетение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,