Решение № 9222 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5657/2016 г.

Решение № 9222 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5657/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР- Б. срещу решение № 2204 от 01.04.2016 г., постановено по адм. д. № 12539/2015 г. по описа на Административен съд- С. град, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати Г. И. П. сумата от 600 лв главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за обжалването на незаконосъобразно причинените му имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-5304-000556/29.08.2014 г., издадено от началник група към ОД на МВР- Б., сектор ПП- Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която реално са настъпили вредите- 30.10.2015 г. до окончателното им изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Г. И. П., редовно призован, не се явява Представлява се от адв. Динолова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решения по съображения, подробно развити в депозиран писмен отговор и устно - в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- С. град е уважил изцяло предявения от Г. И. П. иск срещу Областна дирекция на МВР- гр. Б. за обезщетение за вреди в размер на 600 лв заплатени адвокатски възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ началник група към ОДМВР -Б., сектор ПП Б. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на изискуемите материалноправни предпоставки на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че издаденото срещу Г. П. Н. постановление № 14-5304-000556/29.08.2014 г. на компетентния началник група при ОДМВР-Б., сектор ПП е отменено като незаконосъобразно с решение № 6055/29.07.2015 г. по н. а. х. д. № 944/2015 г. по описа на РС-Б., което като необжалвано на касация, е влязло в сила на 16.09.2015 г. В няколкото съдебни производства по обжалване на това НП пред районния съд, ищецът е бил представляван от адвокат, който се е явявал в открито съдебно заседание и е изготвял писмени становища по делата. За процесуалното представителство пред съдебните инстанции представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2014 г. между Г. П. и адв. Г. Динолова с уговорен адвокатски хонорар от 600 лв за изготвянето на жалба срещу наказателното постановление и водене на делото срещу същото НП до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции, както и разписка от 30.10.2015 г. за реалното заплащане на тази сума /л. 23 и 24 от делото/. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е заключил, че платените за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществени вреди, които, освен че са реално настъпили с доказаното заплащане на сумата, са и в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АССГ като основателен и доказан с произтичащите от този факт правни последици. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, което от своя страна води и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за неизлагане на мотиви в съдебното решение, съответстващи на представените по делото доказателства и необсъждане на всички доводи на ответника за недоказаност на реалното настъпване на претендираните вреди и на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По делото са приобщени като доказателства н. а. х. д. № 1652/2014 г. по описа на РС-Б., приключило с решение, с което се изменя обжалваното НП № 14-5304-000556/29.08.2014 г. и наложеното наказание глоба се намалява от 950 на 500 лв; к. н. а. х. д. № 147/2015 г. по описа на АС-Б., по което решението на районния съд по т. а. х. д. № 1652/2014 г. по описа на РС-Б. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, както и н. а. х. д. № 944/2015 г. по описа на БРС, приключило с влязло в сила решение, с което процесното НП е отменено като незаконосъобразно. АССГ изобщо не е обсъдил представените по тези дела на РС-Б. документи, удостоверяващи процесуалното представителство на П. в административно-наказателното производство и не е отчел обстоятелството, че по нито едно от тези дела не е представен договорът за правна помощ и съдействие от 24.10.2014 г., нито разписката от 30.10.2015 г. Както договорът за правна помощ, така и разписката за платената сума от 600 лв са представени за първи път в исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ. Нещо повече - съдът дори не е сравнил от външна страна представеното в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на стр. 25 по делото копие от пълномощно с оригинала на пълномощното на стр. 22 от н. а. х. д. № 1652/2014 г. Ако беше сторил поне това, административният съд би установил, че нито като шрифт, нито като съдържание на текста, тези два документа се съотнасят като копие към оригинал. С оглед гореизложеното, в противоречие с представените по делото доказателства и необосновано съдът е заключил, че по делото е доказано по безспорен начин реалното настъпване на твърдените вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отмяната на наказателното постановление / предвид данни за участието на адв. Динолова само в едно съдебно заседание, и то само по н. а. х. д. № 1652/2014 г. и упълномощаването на друг адвокат в производството по н. а. х. д. № 944/2015 г./. Както договорът за правна защита и съдействие от 24.10.2014 г., така и разписката от 30.10.2014 г., на които административният съд основава решаващите си мотиви, съставляват частни документи. Предвид обстоятелството, че същите не са били представени в административно- наказателните производства, възниква основателно съмнение за достоверността на датата върху тях. Съдът е следвало да отчете това и да разпредели доказателствената тежест в процеса за установяване достоверността на датата върху двата документа с оглед разпоредбата на чл. 181 от ГПК, съответно - за установяване факта на плащане на сумата от 600 лв към посочения в разписката момент, т. е. към момента на водене на административнонаказателните производства, довели до отмяна на процесното НП. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Решението на АССГ следва да бъде отменено, а делото - върнато за разглеждане от друг състав на административния съд при спазване указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение