Решение № 2504 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2011 г.

Решение № 2504 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Берко- Трейс" ООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Петко Берковски, чрез процесуалния представител адв. Стоян Евтимов, срещу Решение № 650 от 13.05.2011 г. по адм. д. № 1156/2010 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1002874/15.03.2010 г., издаден от инспектор приходи при ТД на НАП- Бургас, ИРМ Сливен, потвърден с Решение № РД-10-152/14.05.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния АПВ и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Монев, оспорва същата като неоснователна с подробни доводи, развити в депозирано писмено становище. Отправя искане за нейното отхвърляне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Берко Трейс" ООД против АПВ № 1002874/15.03.2010 г., издаден от инспектор приходи при ТД на НАП- Бургас, ИРМ Сливен, потвърден с Решение № РД-10-152/14.05.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Бургас, с който е прието, че към 15.03.2010 г. дружеството няма недължимо платени и събрани суми- суми за данъци, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурителното законодателство, които да се прихванат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични задължения, съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, както и няма суми за ефективно възстановяване, съгласно чл. 129, ал. 4 ДОПК. Решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният АПВ е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на оспореното решение съдът е разгледал хронологията на събитията във връзка с издаването, обжалването и влизането в сила на релевантната за настоящия спор част от РА № 2060659/09.02.2007 г. на орган по приходите в ТД на НАП- Сливен, с който на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 вр. чл. 93, ал. 2 ЗДДС (отм.) за данъчни периоди от 01.02.2004 г. до 28.02.2004 г., от 01.04.2005 г. до 31.05.2004 г., от 01.08.2004 г. до 31.08.2004 г., от 01.04.2005 г. до 30.04.2005 г., от 01.06.2005 г. до 31.08.2005 г., от 01.12.2005 г. до 31.12.2005 г. на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 135 560 лв. по 11 броя фактури, издадени от СД "Берко-90- Берковски и сие", "ПСФ Мостинженеринг" АД, "Мар Маг" ЕООД, ЕТ "Никома- Никола Кънчев" и "Инекс Интернационал" ООД, всички с предмет на доставка "аванс", с мотив, че фактурите са издадени на дати преди датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.). Първостепенният съд е установил обстоятелството, че в потвърдената част, материализираща горепосочените данъчни периоди, РА е обжалван по съдебен ред пред Административния съд- Бургас, който с Решение № 344/14.10.2007 г. по адм. д. № 344/2007 г. по описа на съда е отхвърлил жалбата, а така също е констатирал и факта, че решението на АС е оставено в сила с решение № 3785/01.04.2008 г. по адм. д. № 395/2008 г. по описа на ВАС. В решаващите мотиви на съда са направени следните фактически констатации: в искането за издаване на АПВ с вх. № ИТ-00-2238/22.02.2010 г. дружеството е претендирало възстановяване на сума в размер на 135 560 лв., като е посочило, че това е ДДС, представляващо данъчен кредит по авансови фактури за строителни услуги; в искането са описани още две групи фактури, на които се основава претенцията- в лявата колона описаните фактури са с предмет окончателната доставка с приспаднат аванс (доплащане до пълния размер на договореното) с непосочена разделна и обща стойност, но от заключението на вещото лице е видно, че по тези фактури общата стойност е 34 545.79 лв.; дясната колона изброени фактури са тези, по отношение на които е отказан данъчен кредит с влезлия в сила РА № 2060659/09.02.2007 г., като сумата по тези фактури възлиза на сума, равна на тази, претендирана с искането. Тези фактически изводи са обусловили извода на съда, че с искане вх. № ИТ- 00- 2238/22.02.2010 г., по което е издаден процесният АПВ, е претендирал възстановяване на ДДС, представляващо данъчен кредит по авансови фактури за строителни услуги в размер общо на 135 560 лв., които са идентични с обхванатите от ревизията периоди и по които има издаден РА, с който данъчният кредит е отказан. Самостоятелни мотиви съдът е изложил, за да аргументира некредитирането на съдебно- счетоводната експертиза в частта й, в която е посочено, че фактурите, посочени в искането за издаване на АПВ, са различни от тези по РА. Всички тези констатации и изводи са мотивирали съда да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 ДОПК за извършване от страна на органите по приходите на прихващане с недължимо платени суми за данъци, както и суми подлежащи на възстановяване, и в резултат на това да отхвърли жалбата. Така постановеното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, след събиране на относимите към спора доказателства, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит с влезлия в сила РА № 2060659 от 09.02.2007 г., издаден от ТД на НАП- гр. Сливен, са идентични с фактурите, които са обект на разглеждане с обжалвания АПВ. Следва да бъде споделено развитото от касатора оплакване, че в оспореното първоинстанционно съдебно решение неправилно е сложен знак за равенство между фактурите за аванс, по които е отказано право на данъчен кредит и фактурите, материализирани в Искане с вх. № ИТ-00-2238/22.02.2010 г. по описа на ТД на НАП- Бургас, които се явяват окончателните фактури по изпълнението на доставките. Административният съд не е отчел същественият за изхода на спора правно релевантен факт, че посочените в Искане № ИТ-00-2238 от 22.02.2010 г. фактури се различават по основание на доставката от тези, посочени в РА № 2060659 от 09.02.2007 г. и в тази връзка необосновано не е съобразил постановеното решение с приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която се е ангажирала с категоричния извод, че фактурите, посочени в цитираното Искане, са различни от тези, предмет на разглеждане по адм. д. № 344/2007 г. по описа на Административен съд- Бургас. В реда на изложеното следва да се посочи, че фактурите се различават по номер, дата и основание на доставката, като основанието, посочено във фактурите, предмет на разглеждане по посоченото административно дело е "аванс", а във фактурите, описани в Искане за прихващане или възстановяване, е фактурирана окончателната доставка с приспаднат аванс. Основателно се поддържа от касатора също, че вещото лице е установило по несъмнен и неоспорен от страните начин, че фактурите за аванс са осчетоводени при "Берко Трейс" ООД в сч. сметка 402- "Доставчици по аванси", а при доставчиците- огледално, по сч. сметка 412 "Клиенти по аванси". При тези данни без основание съдът не е кредитирал изводите на експертното становище, че придобитите активи са заприходени по съответните сметки едва след издаване на окончателните фактури, като е приспаднат аванса, както и че фактурите за доставени СМР са осчетоводени като разходи за външни услуги едва след издаване на окончателните фактури. Всички тези аргументи доказват тезата на касатора, че действително незаконосъобразно е прието от първостепенния съд наличието на идентитет между авансовите и окончателните фактури. Това е така, тъй като правото на данъчен кредит по авансовите фактури, предмет на спора по адм. д. № 344/2007 г., е отказано на основание чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 94, ал. 1 от с. з. - липса на плащане по фактурите за аванс, т. е. не е налице основание за издаване на фактура за аванс, който не е платен, което от своя страна не създава право на данъчен кредит в общ размер на 135 556 лв. В този смисъл са и мотивите на постановените съдебни решения по адм. д. № 344/2007 г. по описа на АС- Бургас и адм. д. № 395/2008 г. по описа на ВАС, I А отделение. Независимо от горното и след като по безспорен начин е установено от посочените по-горе даказателства по делото, че включените в Искането за прихващане и възстановяване фактури отговарят на изискванията на закона и удостоверяват извършването на облагаеми доставки, по които ДДС е правилно и законосъобразно начислен, то следва да се приеме, че начисленият по посочените фактури ДДС създава за получателя право на данъчен кредит. Основателно касаторът поддържа, че платеният по тези фактури данък подлежи на възстановяване като данъчен кредит и е налице правно призната възможност за лицето, подало Искането, да претендира неговото възстановяване по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба основания и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва след отмяната на решението преписката да се изпрати на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас за ново произнасяне с оглед указанията, дадени в настоящето решение. При новото произнасяне органите по приходите следва да съобразят факта, че размерът на данъчния кредит по фактурите, описани в искане с вх. № ИТ-00-2238/22.02.2010 г. по описа на ТД на НАП- Бургас, след приспадане на авансово начисления ДДС възлиза на 34 545.79 лв., а не е в размера на претендирания ДДС за възстановяване от дружеството от 135 560 лв. По така констатираната разлика между претендираната и дължимата сума за възстановяване органите по приходите следва да се произнесат съобразно правомощията си. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на направените по делото разноски на касатора се дължат такива в общ размер от 525 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,