Решение № 3346 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2012 г.
ВАСVI отделение11.03.2013 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 166 от 10.04.2012 г., постановено по адм. дело № 156/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ваня Георгиева Стоянкина от гр. Пазарджик срещу изричен отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, обективиран в писмо изх. № 94 ВВ/5 от 18.01.2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3346 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик против решение № 166 от 10.04.2012 г., постановено по адм. дело № 156/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е отменен изричен отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, обективиран в писмо изх. № 94 ВВ/5 от 18.01.2012 г., с което е отказано на Ваня Георгиева Стоянкина от гр. Пазарджик издаването на безплатен винетен стикер за 2012 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна - Ваня Георгиева Стоянкина, в представено по делото писмено становище, намира че подадената касационна жалба е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик е отменен по жалба на Ваня Георгиева Стоянкина от гр. Пазарджик изричен отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, за издаване на безплатен винетен стикер за 2012 г., обективиран в писмо изх. № 94 ВВ/5 от 18.01.2012 г. Също така с решението съдът е постановил връщане на преписката на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение, съдът е приел, че в конкретния случай са налице и две кумулативни предпоставки разписани в Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. - лицето, което кандидатства да е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, както и да посочи един собствен или съпружеска имуществена общност лек автомобил, за който да получи този безплатен винетен стикер. Прието е в обжалваното решение, че процесният автомобил, въпреки че е регистриран на името на ЕТ "Д-р Ваня Стоянкина-АПСП-ИП" гр. Пазарджик, същият е собственост на физическото лице Ваня Георгиева Стоянкина, поради което е налице и втората кумулативно дадена предпоставка за предоставяне на безплатен винетен стикер. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно. Спора по делото е за това налице ли е била втората предпоставка за издаване на искания безплатен винетен стикер за посочения автомобил. Между страните по делото липсва спор, че е жалбоподателката Ваня Георгиева Стоянкина отговаря на първото изискване на закона - да е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. В тази връзка по делото са ангажирани доказателства, удостоверяващи наличието на 75 процента намалена работоспособност на Ваня Георгиева Стоянкина за срок от три години, считано до 01.12.2014 г. Неправилен е обаче изводът на съда, че за какви цели ще се използва собствения лек автомобил, за който се иска издаването на безплатен винетен стикер, е въпрос, който е ирелевантен и не следва да бъде обсъждан. Безплатните винетни стикери са необходими за ежедневното обслужване на лицата с увреждания, а не за обезпечаване на тяхната търговска дейност. Макар сегашната уредба на Търговския закон да предвижда, че едноличният търговец е физическо лице, това отъждествяване е направено с оглед отговорността на търговеца, докато физическото състояние и работоспособността са характеристики, типични единствено за физическите лица. Съдържанието на правото на социално подпомагане го определя като социално право. Правото на социално подпомагане има личен характер, т. е правото може да бъде упражнено само и непосредствено от неговия носител - физическо лице, семейство или съвместно живеещи лица. Ето защо, в законодателството е установено индивидуализация на престациите по социално подпомагане, т. е. видът, формите и размерът се определят съобразно особеностите на конкретния случай, макар и по предварително общо установени критерии. По този начин се отчитат особеностите в личността на подпомаганото лице, на житейската обстановка и други фактори, което позволява реално покриване на нуждата. За физическото лице, осъществяващо търговска дейност, е съществувала възможността то само да избере под какъв режим да регистрира автомобила си - дали да принадлежи на търговеца и по този начин да бъдат отчитани разходите по поддръжката за него като такива, намаляващи печалбата му, или да регистрира автомобила си на свое име като физическо лице и едва тогава в качеството му на лице с увреждане и собственик да ползва изключението от общото правило, регламентирано от Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. Ето защо, настоящият касационен състав счита, че за Ваня Георгиева Стоянкина от гр. Пазарджик не са налице предвидените в Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. материалноправни предпоставки за издаване на безплатен винетен стикер с цел освобождаване от винетни такси при ползване на републиканските пътища. Разпоредбата на Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. е ясна по отношение на автомобила, за който може да се иска издаване на безплатен винетен стикер - същият следва да бъде регистриран на правоимащото лице или да е в режим на съпружеска имуществена общност. Същата не подлежи на разширително тълкуване, каквото неправилно е направил съставът на първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Ваня Георгиева Стоянкина от гр. Пазарджик срещу изричен отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, за издаване на безплатен винетен стикер за 2012 г., обективиран в писмо изх. № 94 ВВ/5 от 18.01.2012 г. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,