Решение № 13669 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2018 г.

Решение № 13669 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2018 г., VI о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. от [населено място], срещу решение № 3248 от 17 май 2018 година, постановено по адм. дело № 9566/2017 година по описа на Административен съд София-град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Д. срещу решение № 2153-21-158 от 11 юли 2017 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, с което са оставени без уважение жалбите на Д. срещу разпореждане № [ЕГН]/24 от 28 март 2017 година на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и претендира присъждане на разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, чрез процесуалния представител юрк. Д. П., в писмени бележки по касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ц. Д. срещу решение № 2153-21-158 от 11 юли 2017 година на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу разпореждане № [ЕГН]/24 от 28 март 2017 година на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ – София-град. С посоченото разпореждане пенсионният орган в изпълнение на решение № 6181 от 19 октомври 2015 г. по адм. дело № 823/2014 година на Административен съд София-град е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 1100228 от 27 юни 2006 година и е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. Д. от 28 юли 2010 година пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. От фактическа страна е установено, че Д. е подал заявление на 27 юни 2006 година за отпускане на пенсия поради навършена възраст от 64 години, като е заявил, че липсващите години за трудов стаж ще компенсира чрез разсрочено плащане от 50, 60 лева за срок от 5 години. С разпореждане от 29 септември 2006 година е отказано отпускане на поисканата пенсия, тъй като недостигащият осигурителен стаж е 7 години и 6 месеца и същият не може да се ползва от правото по § 9, ал. 3 от КСО. На 18 юни 2007 година Д. е подал ново заявление, като пенсионният орган му е отпуснал исканата пенсия с разпореждане от 27 юни 2007 година, считано от 14 юни 2007 година, пожизнено по чл. 68, ал. 4 от КСО в минимален размер. На лицето е изпратено писмо от 27 юли 2007 година от административния орган, с което е посочено, че следва да се представят удостоверения за положен стаж в Държавна фабрика за шевни конци Люлин от 20 юли 1960 година до 15 септември 1960 година, в ТПК Елкооп от 08 май 1961 година до 20 септември 1961 година, в Софстрой – Благоевградски район от 27 февруари 1964 година до 02 юли 1964 година и в Елхим от 08 юли 1964 година до 25 август 1964 година, като в отговор на това писмо, Д. е заявил, че се отказва от този стаж. С разпореждане от 12 октомври 2007 година е отказано изменение на пенсията на заявителя, поради неспазен тримесечен срок по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). На основание чл. 9 ЗБДОО, пенсията на Д. е многократно актуализирана, като пред пенсионния орган са представени и доказателства за отмяна на уволнението на лицето от "Озеленяване" ЕАД като незаконосъобразно и възстановяването му на работа, в т. ч. и доказателства за присъдени от съда обезщетения по Кодекс на труда (КТ). На посоченото дружество е направена проверка от органите на НОИ, за което е издаден констативен протокол от 08 май 2013 година. От дружеството работодател са били издадени удостоверение обр. УП-2 № 254 и № 255 от 08 май 2013 година, удостоверение обр. УП-2 № 273 от 17 май 2013 година и обр. УП-3 № 274 от 17.05.2013 година. С разпореждане от 15 август 2013 година, пенсията на Д. е изменена, считано от 11 февруари 2013 година, като същата е определена в размер на 168, 93 лева, а от 01 април 2013 година, е разпоредено да се изплаща в размер на 168, 93 лева. В посоченото разпореждане е отразен осигурителен стаж от общо 38 г. 04 м. 07 дни и индивидуален коефициент 0, 750. Д. е подал жалба по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – София-град срещу разпореждането от 15 август 2013 година, като по-горестоящият орган е отхвърлил същата като неоснователна с решение № РО-890 от 02 декември 2013 година. В Административен съд София-град е образувано адм. дело № 823/2014 година по жалба на Ц. Д. срещу решение № РО-890 от 02 декември 2013 година на директора на ТП на НОИ – София-град. С решение № 6181 от 19 октомври 2015 година по адм. дело № 823/2014 година, Административен съд София-град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че в хода на съдебното производство от "Пазари юг" ЕАД (правоприемник на "Озеленяване" ЕАД) са изискани от съда удостоверения обр. УП-2 и УП-3 от 2015 година за вписани в удостоверенията периоди, в които Д. фигурира във ведомостите за 1992 година и 1993 година. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че при определяне на действителния размер на пенсията, следва да се вземат предвид и периодите, посочени в удостоверенията. Освен това са изложени доводи, че предвид влизане в сила на решението за отмяна на уволнението след 01 януари 2000 година, административният орган следва да съобрази и дохода, за който се дължат осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент. Обсъдено е и конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на уволнението на жалбоподателя, като незаконно, като решаващият състав е изложил, че при тълкуване на нормите на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда в релевантната редакция и към датата на оспореното по делото административно решение и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, периодите, през които лицето е било незаконосъобразно уволнено и е било без работа, следва да бъдат зачетени за осигурителен стаж, дори и да няма вписвания в трудовата книжка за наличието на трудово/осигурително правоотношение между Д. и "Озеленяване" ЕАД. С оглед изложеното, съдът е стигнал до извода, че с разпореждането от 01 април 2013 година на пенсионния орган, неправилно е определена пенсия с начална дата от 14 юни 2007 година и не е зачетен трудовия стаж, за времето, през което жалбоподателят е бил незаконно уволнен. След като се зачита за трудов стаж времето, през което лицето е било незаконно уволнено, то жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на първото заявление – 27 юни 2006 година. Изложени са мотиви и че получените обезщетения от лицето по време на оставането му без работа по реда на КТ, не представляват осигурителен доход, съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски, и тези суми не служат за база при определяне на размера на пенсията, но времето, през което е дължимо обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, се признава за трудов стаж. С оглед всичко изложено, съдът е отменил решението – № РО-890 от 09 декември 2013 година на директора на ТП на НОИ – София-град и е върнал на административния орган за ново произнасяне по молбата на Ц. Д. от 27 юни 2006 година, да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при определяне на осигурителния доход за времето и в размерите посочени в УП – 2 и УП – 3 от 11 май 2015 година и УП – 2 от 26 юни 2015 година, издадени от "Пазари юг" ЕАД при съобразяване с мотивите на съда, дадени в съдебното решение. Решението на Административен съд София-град по адм. дело № 823/2014 година е оставено в сила с решение № 11384 от 26 октомври 2016 година по адм. дело № 610/2016 година на Върховния административен съд. На 28 март 2017 година, в изпълнение на влязлото в сила решение на Административен съд София-град по адм. дело № 823/2014 година, е издадено процесното разпореждане, атакувано и по административен ред пред директора на ТП на НОИ – София-град, с което пенсията на Д. е изменена от 28 юли 2010 година, и е отказано отпускането й по заявлението от 27 юни 2006 година. По делото са приложени писма от Осигурителен архив при НОИ, в които е отразено, че удостоверения за осигурителен доход и стаж от Държавна фабрика за шевни конци Люлин, ТПК Елкооп, Софстрой – Благоевградски район и ДПП Гара Илиянци Елхим гр. София, не могат да бъдат издадени поради това, че осигурителите не са представили документите, удостоверяващи стаж и доход в ТП на НОИ. С атакуваното решение от 11 юли 2017 година, жалбата на Д. срещу разпореждането от 28 март 2017 година е оставена без уважение. За правилното установяване на индивидуалния коефициент на Д., първоинстанционният съд е назначил две съдебно-счетоводни експертизи. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, Административен съд София-град е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Отчел е, че във връзка с указанията, дадени в решението по адм. дело № 823/2014 година, административният орган е включил в периода на осигурителния стаж и времето, през което Д. е бил незаконно уволнен, както и стажът в "Пазари юг" ЕАД. Приел е, че спорните по делото въпроси са: към коя дата следва да бъде зачетен стажът в "Озеленяване" ЕАД, а именно към датата на подаване на заявлението от Д. (27 юни 2006 година) или към момента на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е прието за незаконно; стажът в Държавна фабрика за шевни конци Люлин, ТПК Елкооп, Софстрой – Благоевградски район и ДПП Гара Илиянци Елхим гр. София; размерът на индивидуалния коефициент. Съдът е приел, че меродавна е датата, на която е влязло в сила решението за незаконното уволнение – 28 юли 2010 година, тъй като към този момент настъпва обратното действие на съдебното решение, а към 27 юни 2006 година, юридическият факт – признаване на уволнението за незаконно, не е бил настъпил, поради което трудовият стаж, не може да бъде взет предвид в този момент. Извел е извод, че поради непредаване на ведомостите и счетоводните документи от Държавна фабрика за шевни конци Люлин, ТПК Елкооп, Софстрой – Благоевградски район и ДПП Гара Илиянци Елхим гр. София, в ТП на НОИ към датата на прекратяване на дружествата, не могат да се докажат вписванията в трудовата книжка на Д., тъй като същите не са надлежно оформени съгласно изискванията на чл. 4 от Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране. По отношение на определения на Д. индивидуален коефициент, съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която се съдържат данните за средномесечната брутна заплата за страната за периода до 01 януари 1997 година, респективно за средномесечен осигурителен доход за страната за периода от 01 януари 1997 година до 13 юни 2007 година, тъй като това са официалните данни и са база за изчисление за всички пенсии. При изчисляване на индивидуалния коефициент и с оглед влизане в сила на решението за незаконното уволнение е включен и дохода, изчислен на базата на последното трудово възнаграждение на Д. преди уволнението, т. е. преди 29 юли 1999 година до 28 юли 2010 година, поради което административният орган не е допуснал нарушение в начина на изчисляването му. Поради това административният съд е приел, че към 27 юни 2006 година Д. не е имал право на пенсия, нито по чл. 68, ал. 1 – ал. 3 от КСО, нито при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО, тъй като е навършил 65 години на 14 юни 2007 година, от която административният орган му е определил пенсията с разпореждането от 27 юни 2007 година, а по отношение на приложението на § 9, ал. 3 от КСО – за доплащане на осигурителен стаж, е било издадено разпореждане от 29 септември 2006 година, което е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от Д.. При тези данни административният съд е отхвърлил жалбата на Д. като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в решение № 6181 от 19 октомври 2015 година, постановено по адм. дело № 823/2014 година, Административен съд София-град се е произнесъл и е дал указания на административния орган, пенсията на Д. да бъде отпусната от 27 юни 2006 година, като е изложил подробни мотиви в тази връзка. Видно от оспорените в първоинстанционното производство административни актове, нито пенсионният орган, нито директорът на ТП на НОИ – София-град, са съобразили даденото от съда с влязло в сила решение указание за началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията. В решението по адм. дело № 823/2014 година, Административен съд София-град изрично е отбелязал, че след като се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицето е било незаконно уволнено, то жалбоподателят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на първото заявление от дата 27 юни 2006 година съобразно чл. 68 от КСО. Тези изводи на съда не са съобразени от административния орган, а в последствие и от съда, разгледал жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – София-град. При така дадените указания пенсионният орган при издаване на разпореждането за изменение на пенсията, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е следвало да отпусне същата от първото подаване на заявлението, като включи и осигурителния доход, който лицето е придобило за времето и размерите посочени в УП-2 и УП-3 от 11 май 2015 година и УП-2 от 26 юни 2015 година, и трите издадени от "Пазари юг" ЕАД. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК указанията на съда са задължителни за административния орган и като е издал своя акт без да се съобрази с тях, е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. Предвид изложеното, влязлото в сила съдебно решение, с оглед посочената разпоредба на чл. 177, ал. 1 от АПК, е задължително за всички, в т. ч. и за първоинстанционния съд, който е разгледал жалбата срещу оспорения административен акт, издаден след постановяване на отменителното решение по адм. дело № 823/2014 година. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички. Преценката на органа за определяне дата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. Д. е ирелевантна за силата на присъдено нещо и за задължителното по силата на закона – чл. 177, ал. 1 от АПК, действие на влязлото в сила съдебно решение. Като е приел, че едни от спорните по делото въпроси е датата, към която трябва да бъде зачетен стажът в "Озеленяване" ЕАД, а именно към датата на подаване на заявлението – 27 юни 2006 година или в по-късен момент, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, тъй като не е съобразил, че този въпрос вече е решен с влязло в сила съдебно решение и проверяващия законосъобразността на новия административен акт съд е следвало само да провери дали административният орган е спазил указанията на съда, постановил отменителното решение. Освен изложеното, следва да се отбележи, че според императивната разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, времето на незаконното уволнение /от датата на уволнение до възстановяването на лицето на работа/ се зачита за осигурителен стаж и осигурителят е задължен да внесе осигурителните вноски за този период за своя сметка върху последното брутно трудово възнаграждение на лицето, ако то не е било осигурявано /какъвто е настоящия случай/. Действително, съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителните вноски за работниците и служителите, включва всички получени брутни месечни възнаграждения и други доходи от трудова дейност, а чл. 70а, ал. 1 от с. з. постановява, че средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход върху който са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 5 от КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за целите на житейската справедливост, в уредбата на общественото осигуряване с помощта на правна фикция е въведено изключение - времето на незаконното уволнение, когато лицето е било без работа, да бъде признато за осигурителен стаж. При условие, че този стаж се зачита за положен преди датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, то органът следва да го вземе предвид, като наличен към 27 юни 2006 година, независимо че решението за незаконното уволнение е влязло в сила 28 юли 2010 година. Правното основание за издаване на разпореждането е чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО (ред. ДВ, бр. 100 от 2010 година), който предвижда влязлото в сила разпореждане по чл. 98 да може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. В случая пенсионният орган изменя пенсията с друга начална дата, което е определящо и за размера на пенсията след включване на допълнителен стаж и доход, зачетен във връзка с незаконното уволнение. С оглед и на това е нормирано задължение за осигурителя да внесе за своя сметка осигурителни вноски за целия период върху последното брутно трудово възнаграждение на лицето. Правилно е приел първоинстанционния съд, че времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 2, и ал. 3, т. 5 от КСО, са били без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно, се зачита за осигурителен стаж и възнаграждението, върху което са внесени респ. дължими осигурителните вноски следва да се вземе предвид като осигурителен доход, независимо че този доход не е реално получен, на основание чл. 70а, ал. 1 от КСО вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 4 от НПОС. В тази връзка изводите на съда за осигурителния доход, който следва да се включи при определяне на размера на пенсията, съответно начина на изчисляването на индивидуалния коефициент са правилни, но предвид датата, от която следва да се отпусне процесната пенсия и начинът на формиране на индивидуалния коефициент, служещ за определяне размера на пенсията, в случая административната преписка следва да се върне на административния орган, който да отпусне пенсията на Д. от 27 юни 2006 година. Неоснователни са възраженията на касатора досежно претенциите му в осигурителния доход да бъдат включени и обезщетенията, получени по КТ. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО предвижда индивидуалния коефициент да се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 година по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Според чл. 70 а, ал. 1 КСО средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход върху който са внесени или дължими осигурителните вноски на задължително осигурените лица. Когато в периода, от който се определя индивидуалния коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КСО се взема предвид доходът, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски - чл. 46, ал. 4 НПОС. Ето защо правилно Административен съд София-град е изложил, че доходът се изчислява на база последното брутно трудово възнаграждение преди датата на незаконното уволнение. Това е така, защото съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. В този доход следва да се включи само обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, при условие, че е по-благоприятно при изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсионера. По отношение на изводите на съда за невъзможност да се включи стажът на Д. в Държавна фабрика за шевни конци Люлин, ТПК Елкооп, Софстрой – Благоевградски район и ДПП Гара Илиянци Елхим гр. София, поради ненадлежно оформяне на трудовата книжка и непредставяне от страна на осигурителите на ведомостите и осигурителните документи, следва да се отбележи, че за органа съществува задължението по чл. 35 от АПК – да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което трябва да провери дали посочените предприятия имат правоприемници, които да съхраняват счетоводни документи, от които може да се удостовери положен от Д. трудов стаж в посочените в трудовата книжка периоди. С оглед всичко изложено оспореното съдебно решение като неправилно следва да се отмени и вместо него оспореният административен акт да се отмени като незаконосъобразен и административната преписка да се върне на административния орган с указания за отпускане на пенсията на Д. от 27 юни 2006 година, като се включи осигурителният стаж и доход, посочен в УП-2 и УП-3 от 11 май 2015 година и УП-2 от 26 юни 2015 година, и трите издадени от "Пазари юг" ЕАД, и се извърши проверка за наличие на правоприемници на предприятията Държавна фабрика за шевни конци Люлин, ТПК Елкооп, Софстрой – Благоевградски район и ДПП Гара Илиянци Елхим гр. София, които да съхраняват информация относно положен трудов стаж от Ц. Д.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,