Решение № 637 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2014 г.

Решение № 637 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "НОРЕКС АГРО - 2" ООД срещу решение № 182 от 15.04.2014 г. по адм. дело № 38/2014 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 30/19.12.2013 г., издаден от орган по приходите при община Пордим, потвърден с Решение № 1/27.12.2013 г. на началник сектор "Местни приходи" при община Пордим. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт в частта, с която е приета за неоснователна жалбата срещу установеното с АУПОВ задължение за такса битови отпадъци във връзка с дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. Иска се отмяната му. Ответната страна - началник отдел "Местни приходи" при община Пордим, оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Процесната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, от активно легитимирано лице и като такава е допустима. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните, съдът съобрази: В рамките на първоинстанционната проверка съдът аналитично и обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на производствените правила. За да отхвърли по същество жалбата срещу гореописания АУПОВ, първоинстанционният съдебен състав е назначил съдебно-икономическа експертиза относно изчисления размер на таксата, като е възприел неоспореното заключение на вещото лице. Във връзка с изискването за реално предоставяне на услугата "почистване на териториите за обществено ползване" и услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, очертана като спорен по делото предмет и съобразно нормата на чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ, съдът е приел представените от ответника заповеди на кмета, с които е определен реда и начина за предоставяне на услугите в процесния период, като доказателство за реалната организация и предоставяне на услугата по съответните компоненти. Поради това е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част на акта. С оглед изложените касационни основания и съобразно приложимата нормативна уредба, съдът съобрази: По силата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на органа е да докаже фактически и правни основания за издаване на акта, респ. спазването на условията за законосъобразността му. От страна на началник отдел "Местни приходи" при община Пордим се представя единствено заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с която е определен реда и начина за предоставяне на съответните услуги. В този смисъл неправилно съдът е приел за доказано реалното извършване на услугата "поддържане чистота на териториите за обществено ползване" и дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. ВАС е имал възможността да се произнесе, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, за която претендира заплащането на съответната такса. Виж Решение № 9520 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2014 г., Решение № 11343 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2012 г, Решение № 10628 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2012 г. и др. Пак от цитираната нормативна разпоредба и съдебна практика следва извода, че сама по себе си заповедта на кмета не презумира реално предоставяне на услугата по поддържане на чистотата за обществено ползване. При процесуална необходимост от фактическо доказване на извършената услуга, органът следва да ангажира допълнителни доказателства, позволяващи да се направи обоснован извод за наличие на факти от хипотезата на чл. 62 ЗМДТ. Видно от данните по делото, такива доказателства не са ангажирани. По отношение на следващият компонент, формиращ ТБО, съдът е приел, че е налице неправилно изчислено задължение за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по подадените от дружеството декларации, поради което е отменил АУПОВ в тази му част, като е върнал преписката на органа за преизчисление. Макар заключението на съдебния състав да е базирано на проведена по делото експертиза, то преценката за законосъобразност на акта с оглед размера на задълженията е в зависимост от преценката за наличие на предпоставки за възникване на задължение. Като потвърждение към цитираната по-горе практика, следва да се добави нормативно установената необходимост от доказване реалното извършване на услугата. (В този смисъл виж решение № 12390 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2012 г.). Необходимо е общината и фактически да е предоставила услугата сметосъбиране и сметоизвозване на конкретния правен субект по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. А това се доказва конкретно, като тежестта на доказване е на органа с оглед чл. 170, ал. 1 АПК. (В този смисъл виж Решение № 9868 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2013 г.). Сама по себе си заповедта на кмета не би могла да установи посоченото обстоятелство, тъй като това е акт, насочен към подчинената му администрация, на който акт се дължи подчинение, но следва да са налице данни, че действията в изпълнение на акта са реално предприети. Нормата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ с цел гарантиране обществения интерес поражда пряко задължение за кмета на общината да предприеме действия по предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Поради това законът пряко регламентира както вида акт, с който следва да се произнесе органа, така и срока за произнасяне. Оттам нататък - как ще бъде приведен в изпълнение този акт е въпрос, който законодателят е оставил на дискрецията на местните органи на самоуправление, с оглед тяхната автономия и преценка за целесъобразност. Ето защо органът носи доказателствената тежест да установи реално изпълнение на нормативно вменените му задължения. Още повече, когато претендира заплащане на такса за извършването им. Такива доказателства липсват по настоящето дело, поради което съдебният извод за законосъобразност на акта в тази му част е неправилен. Едва при установена дължимост на таксата по посочения компонент, респ. липса на факти от хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, ще възникне въпроса за действително дължимият размер на таксата. Като не е съобразил дотук изложените факти и обстоятелства, първоинстанцонният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение