Решение № 15109 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4986/2013 г.

Решение № 15109 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4986/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от Николай Найденова Младенов срещу решение № Ж-65 от 04.03.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С жалбата са релевирани доводи за нищожност на обжалвания административен акт като постановен от некомпетентен орган. Алтернативно са изложение доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново разглеждане при спазване на дадени указания по прилагането и тълкуването на закона. Ответникът Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк. Методиева, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД, не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна: Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалба вх. № Е-08-00-13 от 21.06.2012 г., подадена от Николай Младенов срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Жалбата е по повод отказ на разпределителното дружество да присъедини обект апартамент № 16, находящ се в жилищна сграда с адрес гр. София, ж. к. Овча купел, ул. "Академик Пешев" № 32. След извършената проверка по случая е установено, че обекта се намира в жилищна сграда, която се изгражда от "Кондор - 4" ЕАД и не е въведена в експлоатация. При установените релевантни факта и на основание чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, обн. в ДВ, бр. 74/2004 г., издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси по законовата делегация на чл. 116, ал. 7 ЗЕ (Наредбата) и във връзка с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е прието, че жалбоподателя не е от кръга на лица, които могат да направят искане за присъединяване на обект към разпределителната мрежа. Освен на това основание, ДКЕВР е приела, че отделно жилище в жилищна сграда, състояща се от повече от едно жилище, не е обект, който може самостоятелно да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа. Поради липса на нормативна възможност за присъединяване на отделен обект от сграда, която не е въведена в експлоатация, ДКЕВР е приела, че действията на електроразпределителното дружество са съобразени с приложимата нормативна уредба, поради което и на основание чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ (отм.), във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, преписката е прекратена. Обжалваното решение е законосъобразно. Не са допуснати нарушенията, релевирани с жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма. Неоснователен е довода, че оспорения административен акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като не е подписан от всички членове на ДКЕВР, а само от председателя и главния секретар. Решението е взето на закрито заседание на ДКЕВР, проведено на 04.03.2013 г. Жалбата е разгледана на проведеното закрито заседание и по т. 3 от дневния ред е взето оспореното решение. Протокола от проведеното заседание е подписан от всички членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и препис от подписания протокол е представен в административната преписка. Обжалваното решение е постановено от колективния административен орган, така както изисква разпоредбата на чл. 101 от НЛДЕ (отм.). Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административния орган е извършил предписаното проучване по жалбата и решението е взето след представяне на доклад по чл. 100, ал. 4 от НЛДЕ (отм.). Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при произнасянето на регулаторния орган не е съобразено направеното искане, а е подменен предмета на спора, като проверката е извършена във връзка с отказ за присъединяване, а неговото искане е било за захранване на имота с "промишлен ток". Настоящият състав приема, че ДКЕВР правилно е квалифицирал искането като такова за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, което действие се регулира от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, обн. в ДВ, бр. 74/2004 г., издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси по законовата делегация на чл. 116, ал. 7 ЗЕ. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредбата изрично е предвидена възможност за проучване на условията за присъединяване за временно електроснабдяване на строителни обекти. Правнорегламентирана дейност, вменена в задължение на електроразпределително дружество, "захранване с промишлен ток" не е предвидена в приложимата Наредба, поради което правната квалификация на искането, дадена от административния орган, е съответна на изложените от жалбоподателя фактически основания за подаденото искане. При дадената правилна правна квалификация на искането, настоящият състав приема за съобразен с приложимия материален закон извода, че искането не е подадено от легитимирано лице. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата искането за случаите по ал. 1, т. 7 се подава от възложителя. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че е налице сключен договор за присъединяване, който не е бил съобразен при постановяване на оспорваното решение. С жалбата е представен договор, сключен между "Електроразпределение Столично" АД и клиент "Кондор - 4" ЕАД, но този договор е сключен по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредбата. С този текст в приложимата редакция е предвидена възможност за лицето, с което се сключва договорът за присъединяване, да поеме задължение за изграждане на съоръженията за присъединяване със съгласието на преносното или съответното разпределително предприятие. Реда за сключване на договор за присъединяване е уреден с разпоредбите на Раздел III от Наредбата. Съобразно приложимия ред разпределителното предприятия предлага на лицата по чл. 4, ал. 2 от Наредбата проект за предварителен договор, включващ условията на присъединяването, когато тези лица са възложители на обекти, които се изграждат или преустройват по реда на Закона за устройство на територията. Едва след сключване на предварителен договор по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредбата може да се сключи договор за присъединяване и с лице, което е титуляр на право на собственост или носител на ограничено вещно право. В случая липсват данни за сключен предварителен договор за присъединяване с възложителя на жилищната сграда, който е легитимираното лице по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредбата, поради което искането на жалбоподателя за временно електроснабдяване на строителния обект не може да бъде удовлетворено от електроразпределителното предприятие. Като е стигнала до извод, че действията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са в съответствие с приложимата правна уредба, ДКЕВР е постановила законосъобразен административен акт, с който на основание чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ (отм.) е прекратила преписката, образувана по жалбата на оспорващата страна Николай Найденов Младенов. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният индивидуален административен акт решение № Ж- 65 от 04.03.2013 г. на ДКЕВР не страда от пороците посочени в чл. 146 от АПК, които да обусловят неговата отмяна, поради и което подадена срещу него жалба от Николай Найденов Младенов, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,