Решение № 4267 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10787/2009 г.

Решение № 4267 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10787/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на Столична община, район"Люлин", чрез процесуалния представител-юрк. В. Богданова, против решението от 07.05.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, трети"в"състав, по адм. д. № 05340/2006 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. § 4, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е отменил по жалбата на Георги Стефанов Цветанов, Маргарита Димитрова Мицева и Ексения Василева Илиева от гр. София, Заповед № РД-09-969/12.12.2005 г. на кмета на СО, район"Люлин", с която се одобрява решение № 49 по протокол № 2/04.03.2005 г. и се определя относно бивш имот пл. № 5100452, к. л. 261 по рег. план на м."Красная пресня/Люлин-4/ площ от 2468 кв. м като застроена и площ от 490 кв. м като незастроена в ЧАСТТА, с която е определена като застроена част от имот № 5100452, с площ по графични данни от 476 кв. м, обозначена по букви и цифри 5-4-Е-Ж-З-И-5 и оцветена в зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице инж. Недева, представляваща неразделна част от решението и е определил като незастроена посочената част от имота. В останалата и част е отхвърлил жалбата с присъждане на направените по делото разноски на жалбоподателите. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост на постановеното решение, като се поддържа, че тя е просрочена, както и за неправилност на решението в частта, с която е отменена заповедта на кмета. Основанията за недопустимост са следните: Оспорената заповед на кмета е връчена на един от наследниците-Георги Ст. Цветанов, на 15.12.2005 г., а жалбата с вх. № 94-Г-254/27.12.2005 г. е подадена от наследниците на Георги Цветанов Георгиев и е с адресат кмета на СО и Столичния общински съвет. СОС обаче не е по-горестоящ и съответно компетентния орган, който да се произнесе по нея. Обжалването обаче е по административен ред пред по-горестоящият орган и е следвало да бъде подадена в 7-мо дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗАП, поради което е просрочена. Жалба чрез кмета на общината до съда не е подадена в законния срок, поради което и производството е било процесуално недопустимо. Освен това съдът неправилно е приел, че предмет на жалбата е заповедта на кмета и то в частта, с която е определена частта от имота като застроена, а в останалата част е приел, че липсва правен интерес за жалбоподателя, като е тълкувал искането. Като основание за неправилност на постановеното решение се сочи следното: Съдът неправилно е приел за свободна от застрояване посочената част от имота, без да съобрази, че върху нея има построена ограда в изпълнение на издаденото от район"Люлин"разрешение за строеж № 167/26.10.2000 г. Тази ограда е част от оградата на търговското дружество "Търговска къща-Мебел" АД и пресича тази част от имота. Ответниците Георги Стефанов Цветанов, Маргарита Димитрова Мицева и Ексения Василева Илиева, с писмена защита и чрез пълномощника им. адв. Циков, оспорват касационната жалба като неоснователна, по следните съображения: Неоснователно е твърдението за недопустимост на производството. В настоящия случай, видно от писмо № ГР-94-180/20.02.2006 г. на Дирекция"Архитектура и градоустройство, в нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗАП, подадената жалба вместо да бъде изпратена в Софийски градски съд, адм. отделение, е върната на СО-район"Люлин" с указание жалбата да се подаде чрез СО"Люлин"до съда. Вместо да изпрати жалбата на СГС, кметът на СО, р-н Люлин дава неправилни указания на наследниците на Георги Цветанов Георгиев с писмо от 07.09.2006 г. да подадат нова жалба чрез СО до СГС. В отговор наследниците подават молба до СГС по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАП, да бъде изискана подадената жалба ведно с цялата преписка от адм. орган. Съдът правилно е администрирал тази молба и производството е процесуално допустимо. Освен това 14-дневният срок за обжалване е спазен, тъй като заповедта е получена от Георги Ст. Цветанов на 15.12.2005 г., а жалбата е подадена на 27.12.2005 г. в законния срок. При постановяването на решението си съдът правилно е изтълкувал искането на жалбоподателя и направените изводи са законосъобразни относно оспорената част от решението. По отношение на аргументите за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, относно наличието на ограда- оградата е изградена и разрешението за строеж е далеч след подаване на заявлението на моите доверители, от заключението на тройната съдебно - техническа експертиза е видно, че оградата е поставена на 14 метра от сградата и е от леки метални платна. Тя е лека и местеща се ограда, и винаги би могла да бъде изместена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, а по отношение на твърдяното просрочие и недопустимост на жалбата срещу оспорвания административен акт е и основателна. Решението в тази му част е необосновано и незаконосъобразно. Събраните по делото доказателства не подкрепят направения извод на съда, че по делото липсват доказателства относно датата, на която е връчена на жалбоподателите оспорената от тях заповед и че след като няма направено от страната на ответника възражение за просрочие следвал извода, че жалбата, с която е сезиран е подадена в 14-дневния преклузивен срок и е процесуално допустима. Оспорваната Заповед № РД-09-969/12.12.2006 г. на Кмета на Район "Люлин" е връчена на единия от наследниците на 15.12.2005 г. В нея е отбелязано, че може да се обжалва, съгласно ЗАП (отм.) В тази връзка жалбата до Кмета е подадена на 27.12.2005 г., като е заведена в СО под № 94-Г-254, т. е. след 7-дневния срок, съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗАП (отм.) Видно от писмо № АР-94-811/07-09-2006 г. на СО, район "Люлин" /л. 10 от д./, с писмо № ГР-94-Г-180/20.02.2006 г. Началник отдел "Правен" на дирекция "Архитектура и градоустройство" на СО, с копие до жалбоподателите им е указано, съгласно чл. 37, ал. 1 ат ЗАП (отм.), в 14-дневен срок да подадат жалба срещу заповедта чрез административния орган до компетентния СГС. Такива указания са получили и с отговора на Кмета по повод подадената от тях молба № АГ-94-811/24.08.2006 г. Въпреки това жалбата до СГС е подадена едва на 18.12.2006 г., което означава, че съгласно чл. 159, т. 5 от АПК е била просрочена и недопустима. При тези обстоятелства същата е следвало да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Като е приел обратното съдът е постановил един съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, представляващо касационно основание за неговата отмяна. Разгледана по съществото на спора касационната жалба е неоснователна. Съдът правилно е приел заключението на тройната СТЕ, относно размера на определената със заповедта застроена площ от имота и че същата относно частта обозначена с букви и цифри 5-4-Е-Ж-З-И-5 с площ от 476 кв. м е постановена от административния орган в нарушение на материалния закон - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При определянето й вещите лица са се съобразили с изискванията на чл. 11 от ППЗСПЗЗ и Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията и на хигиенните и противопожарните норми. Предвид на това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена СТЕ. Неоснователен е доводът за недопустимост на производството поради просрочие на подадената жалба. Същата е подадена в законния 14-дневен срок от съобщаването на заповедта, а обстоятелството, че същата е адресирана до кмета на СО и СОС не означава, че е обжалвана по административен ред. СОС не е по-горестоящ адм. орган на кмета на СО, поради което жалбата е следвало да бъде изпратена на компетентния орган, т. е. на съда, на основание чл. 39 от ЗАП (отм.), вр. § 4, ал. 2 от ПЗР на АПК. Неоснователен е и доводът, че съдът незаконосъобразно бил тълкувал подадената жалба, тъй като това е негово право и задължение. Правилно съдът е приел, че предмет на жалбата е заповедта на кмета само в частта и относно определената застроена площ, тъй като в останалата част жалбоподателят няма правен интерес да я обжалва. По същество решението в частта му, с която е отменена частично заповедта на кмета по отношение на частта от имота с площ от 476 кв. м, оцветена в зелен цвят към скицата на вещото лице и означена по букви и цифри 5-4-Е-Ж-З-И-5 и е определена тази част като незастроена, е правилно и законосъобразно. От заключенията на вещото лице и обясненията му в съд. заседание е установено, че тази част от имота попада в затревена площ извън сервитута на изградените сгради, свободна е от застрояване и няма извършени мероприятия по озеленяване, като озеленяването не е във връзка с отреждане по рег. план. Налице е само затревяване, без данни за засяване с култивирани тревни смески, обрасло с бурени, без върху тревната площ да има засадени дръвчета или някакви други подобрения, видно от приетата тройна СТЕ. Оградата върху земята е поставена неправомерно, състои се от съвсем леки метални платна и лесно може да бъде преместена. При тези данни не може да се приеме, че оградата е мероприятие по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,