Решение № 3537 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2015 г.

Решение № 3537 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, срещу решение № 2586 от 14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7798/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2101309547/10.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София - ИРМ Перник, потвърден с решение № 1208/8.07.2014 г., издадено от касатора, относно допълнително определен данък добавена стойност (ДДС) поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 88 806.35 лв. и лихви в размер на 15 985.84 лв. за периода 1.01.2011 г. - 28.02.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Картел 97" ООД, чрез адв. Стефанова като процесуален представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, неблагоприятен за нея в частта, в която ревизионният акт е отменен. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е РА № 2101309547/10.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София - ИРМ Перник, потвърден с решение № 1208/8.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, с който на "Картел 97" ООД е определен допълнително ДДС поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 88 806,35 лв. и лихви в размер на 15 985,84 лв. за периода 1.01.2011 г. - 28.02.2014 г. За да отмени оспорения пред него РА, съдът е приел, че същият е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Обосновал е извод, че са изпълнени материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит и ответното дружество като регистрирано по ЗДДС лице има право да го приспадне за получените от него облагаеми доставки. Приел е, че в хода на ревизионното и съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които безспорно се установява реалност на фактурираните доставки. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обсъдил е събраните по делото доказателства по доставчици, съответно по издадените от тях фактури и след подробен анализ поотделно и в съвкупност е изложил аргументирани съображения относно установените правнорелевантни факти, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Обоснован е изводът за незаконосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. Правилно съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. При анализ на всички доказателства и установените с тях факти, съдът е направил аргументирано заключение, че са достатъчни да обосноват извод за възникване на упражненото право на приспадане на данъчен кредит. Правилно е съобразена доказателствената стойност на събраните доказателства. Частните писмени документи са преценявани в тяхната съвкупност и с оглед съпоставимостта им с констатациите на вещото лице. Обосновано е прието, че ревизираното дружество притежава фактури, съставени съгласно изискванията на ЗДДС; подлежащия на приспадане данък е изискуем; фактурите са осчетоводени в неговото счетоводство и в това на доставчиците му, съответно са включени в дневниците за покупки и за продажби, както и в СД за относимите данъчни периоди. Установено е по делото, че основна дейност на "Картел 97" ООД за ревизираните периоди е охранителна и сервизна дейност на моторни превозни средства. Представени са договори за осъществяване на въоръжена охрана на различни обекти в гр. София. По фактурите, издадени от "Платиком" ЕООД, с предмет различни рекламни материали "календари, брошури, стикери, листовки", по които ответното дружество е получател, съдът е обсъдил представените в хода на ревизията и допълнително в съдебното производство доказателства: договори за изработване на рекламни материали, приемо-предавателни протоколи с индивидуализиране на предадените стоки по вид, количество и единични цени, счетоводни документи за плащане в брой и за редовно осчетоводяване на доставките от получателя и доставчика, приемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени от предходен доставчик "Призма тракт" ЕООД. След анализа им съдът е достигнал до обоснован извод за реалност на доставките и за оборване констатациите на ревизиращите органи за липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчика предвид дадените обяснения, че проектите са изработвани от собственика и управител на дружеството-изпълнител с помощта на определени компютърни програми и при съгласуване с възложителя. Относно доставките с предмет СМР от "Синдер" ЕООД и "Кар Алп 43" ЕООД, съдът е обсъдил представените от ревизираното лице в хода на ревизията и в съдебно заседание доказателства: договори за СМР с описание на вида ремонтни дейности и обектите, на които същите следва да се извършат, приемо - предавателни протоколи обр. 19, надлежно подписани, фактури, документи за разплащане, счетоводни документи, удостоверяващи редовното осчетоводяване на доставките от доставчика и от получателя, граждански договори и сметки за изплатени суми по тях на наети физически лица относно наличието на кадрова обезпеченост, фактури от предходни доставчици и спецификации към тях. Като е изложил аргументи по отношение на всеки от доставчиците, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че е доказана реалността на фактурираните от посочените дружества доставки на СМР. Относно доставките на услуги от "Страйт-МВ" ЕООД, "Пламтекс ПХ" ЕООД, "Трейс ин 25" ЕООД, "АИГ комерс" ЕООД, "Принт" ЕООД, и "Райт кънсист" ЕООД, с предмет контрол върху изпълнението на служебните задължения на служители на "Картел 97" ООД в различни обекти, охранявани от ревизираното лице съгласно сключени от него договори за охрана, съдът е извършил преценка на представените доказателства: договори за възлагане, приемо-предавателни протоколи, фактури с изискуемите реквизити, документи за надлежно осчетоводяване на доставките и за извършено плащане, граждански договори с лица, на които е възложено извършване на услугите от някои от доставчиците. Представените от органа по приходите доказателства относно наетото по граждански договор от доставчика "АИГ Комерс" ЕООД лице Феим Видри Ахмед за това, че последният е бил по същото време и в трудови правотношения с друг работодател, са обсъдени от първоинстанционния съд. Правилно е прието, че това обстоятелство не оборва извода за кадрова обезпеченост на този доставчик и извършването на услугите от него чрез посоченото физическо лице. При съвкупната преценка на представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза обосновано съдът е направил извод, че услугите са заплатени и редовно осчетоводени, използвани са за извършваните от ревизираното дружество облагаеми доставки, поради което и като краен резултат са реално извършени от посочените доставчици. Основните доводи на касатора са свързани с игнориране според него на установените в хода на ревизията факти, с безкритично възприемане на представени едва в съдебното производство от ревизираното дружество писмени доказателства, както и с редица неточности в представените документи. Правилно съдът е приел, че тези доказателства представляват частни документи, които имат формална доказателствена сила, не са оспорени от данъчните органи пред съда, поради което обсъдени в съвкупност с констатациите на вещото лице обосновават извода за реалност на доставките. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза също не е оспорено по предвидения процесуален ред, съответства на данните по делото и правилно е кредитирано от съда при формиране на изводите му от фактическа и правна страна. Действително част от представените в хода на ревизията документи имат някои несъответствия, изключени са от органите по приходите от доказателствения материал и не са обсъждани, но преценени в съвкупност с всички останали доказателства тези неточности не са достатъчни да обосноват извод за нереалност на доставките. Съдът правилно се е позовал на относимата практика на СЕС по дела С-80/11, С-142/11, С-438/09 и други относно правото на данъчен кредит при добросъвестни получатели. В оспорения РА няма фактически констатации, а само твърдения, че доставките, по които ревизираното лице е упражнило право на приспадане са опорочени с измама, за която е знаел или е следвало да знае. Добросъвестният получател в качеството му на данъчнозадължено лице, което разполага с фактура, отразяваща извършена услуга, по която е платил данъчната основа и дължимия ДДС, има право на данъчен кредит в размер на платения по нея данък. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено при липса на съществени процесуални нарушения, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, обсъдил е обстойно релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е направил обосновани правни изводи. Заключението му за незаконосъобразност на оспорения пред него РА не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба се претендира отмяна на решението и в частта за разноските при съобразяване с разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, което представлява искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК за изменение на съдебния акт в тази му част. Компетентен да се произнесе по искането за изменение е първоинстанционният съд, поради което касационното производство в тази част следва да бъде прекратено, а на основание чл. 135, ал. 4 АПК искането следва да се изпрати по компетентност на Административен съд София-град. Предвид изхода на спора и с оглед изричната претенция на ответника, дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 4 408, 80 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,