Решение № 13219 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6639/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП против Решение 3030/08.05.2024 г. на Административен съд София Град, Трето отделение, 78 състав, постановено по адм. д. 5814 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменен по жалба на СТРОИТЕЛ ЕООД, притежаващо ЕИК 124623284 и с адрес зае кореспонденция: гр. София, [жк], [улица], [адрес], РА Р 22002222002661 091 001/30.01.2023 г., издаден от Г. М. орган, възложил ревизията и М. К. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение 543/28.04.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който не се признава право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 233 160,72 лева по фактури, издадени в полза на дружеството от ТАЙНА ТРЕЙДИНГ ЕООД, МИРО СТАР ЕООД, СТРОЙНЖИНЕРИНГ 93 ЕООД, за данъчни периоди от м.11.2020 г. до м.05.2021 г., с който акт се установяват задължения на дружеството по ЗДДС за цитираните данъчни периоди в размер на 233 160,72 лева, лихви за забава върху тази сума към 30.01.2023 г. в размер на 44 991,11 лева, задължение за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 20813,55 лева и лихва върху тази сума към 30.01.2023 г. в размер на 3898,54 лева, т.е установяват се общо задължения в размер на 302 863,93 лева. Националната агенция по приходите е осъдена да заплати разноски в размер на 21403,47 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че не е доказано реалното извършване на процесните доставки СМР услуги и вложените в тях строителни материали. Според процесуалният представител на касатора, адмиминстративният съд изложил в решението си общи мотиви, без същите да съдържат конкретен анализ на доказателствата, чрез които е обоснована реалността на спорните доставки. Не трябвало да се кредитира заключението по ССчЕ, а изпълнението на разнородните по вид СМР предполагало оставянето на следи в обективната действителност. Сочи се, че събраните обяснения от лицата Г. В. Т., Н. Х. М., Г. С. С., К. Я. К. служители в ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД и на лицата Д. С. И., И. В. М., К. В. Т. служители в МИРО СТАР ЕООД, са недостоверни и идентични по съдържание. Оттук се прави извода, че те са съставени за целите на ревизията. В допълнение на този аргумент са анализирани представените граждански договори и липсата на справки по чл.73 ЗДДФЛ. Сочи се, че е недоказано дали лицата са преминали задължителния инструктаж, не било доказано по безспорен начин транспортирането на строителните материали от обекти на предходни доставчици до обекти на преките доставчици. Не било доказано, че доставчикът е разполагал със строителните материали, съответно не е притежавал необходимия потенциал да извърши услугите. Касаторът се позовава на чл.16, ал.1 ЗКПО, а именно, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се взимат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхна правна форма, а се взима под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В КЖ се твърди, че процесните разходи не са документално обосновани и съгласно чл.26, ал.2 ЗКПО не трябва да бъдат признати за данъчни цели. Моли чрез процесуалният си представител за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне жалбата срещу РА и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по касация - СТРОИТЕЛ ЕООД, с ЕИК 124623284, я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от адвокат пълномощник. Счита, че съдебното решение е правилно. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане направените разноски. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Ревизионното производство е образувано със ЗВР Р 22002222002601 020 001/30.05.2022 г., изменена с последващи заповеди, издадени от Г. И. М. началник сектор Ревизии в Д Контрол при ТД на НАП София. За резултатите от ревизията е съставен РД, в който са описани констатациите на приходните органи. По време на ревизията са връчени ИИПДПОЗЛ, като са събрани част от изисканите документи. С протокол е документирано посещение на място в счетоводството на СТРОИТЕЛ ЕООД. Осъществени са насрещни проверки на клиенти на РЛ, от които също е изискана информация. Направени са насрещни проверки на доставчиците, резултатите от които са обективирани в протоколи. Приобщени са документи от предходна проверка на доставчик.Приложени са протоколи обр.19 за различни СМР, писмени обяснения, 3 броя тристранно подписани протоколи във връзка с плащания по спорните доставки. Приходните органи са констатирали някои несъответствия, конкретизирани в РД и обсъдени от съда, включително във връзка с предходни доставчици. Проверена е и информационната система на НАП за процесните данъчни периоди. Приходните органи се счели, че не са събрани доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС, респ. за възникнало данъчно събитие по чл.25, ал.1 от същия закон по фактурите, издадени от МИРО СТАР ЕООД, ТАИНА ТРЕЙДИНГ ЕООД, поради което и на основание чл.68, ал.1, т.1 вр. с чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС е отказано ПДК в общ размер на 232 875,59 лева за данъчни периоди от м.12.2020 г. до м.05.2021 година.Отказано е и ПДК в следствие на нереалност, на основание чл.68, ал.1, т.,, чл.69, ал.1 вр. с чл.6 ЗДДС, за данъчен период м.11.2020 г., общо в размер на 285,17 лева, по спорните фактури, издадени от СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ЕООД. Допълнитерно са установени задължения по ЗКПО корпоративен данък в размер на 20813,35 лева и лихви 3 898,54 лева, произтичащи от увеличение на ФР, осъществено при ревизията на основание чл.26, т.2 вр. с чл.23, т.2 ЗКПО за финансовата 2020 година. Корпоративният данък е установен в следствие непризнаване на разходи по фактури, издадени от МИРО СТАР ЕООД, ТАИНА ТРЕЙД ЕООД, СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ 93 ЕООД. Съдът е изслушал заключение по ССчЕ, което е кредитирал, като издадено от непредубедено лице. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, административният съд е направил обосновани изводи, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в писмена форма, без за да са допуснати нарушения на административно производствени правила, но индивидуалният административен акт е материално незаконосъобразен и необоснован. Спорният въпрос по делото изисква отговор дали са събрани достатъчно убедителни доказателства за реалността на процесните доставки. На този въпрос съдът е отговорил утвърдително, обсъждайки както събраните доказателства, така също доводите на страните и заключението по ССчЕ, съобразно изискванията на чл.202 ГПК. Оплакването на касатора за непълнота и необоснованост на съдебните мотиви обаче, е опровергано от съдържанието на съдебния акт. Това е така, защото съдебните мотиви са изложени на 19 страници, в тях се съдържат съображения, касателно всичките доставчици и доказателства. Констатираните неточности и разминавания във взаимоотношенията между предходните доставчици и преките, е ирелевантно предвид правното основание, на което е отказано ПДК чл.68 и чл.69 ЗДДС. Кадровата и матерално - техническата обезпеченост също не налага извод за противното, т.к. процесните услуги не се отличават със специфика, която да бъде изследвана по този начин. За резултата от СМР- услугите са съставени протоколи, услугите са приети без възражения и няма твърдения, СМР да са били осъществени от субект, различен от СТРОИТЕЛ ЕООД. По отношение липсващите за част от лицата декларации по чл.73 ЗДДФЛ, следва да се има предвид, че неподаването на такива документи е свързано с друг вид отговорност на ФЛ. По отношение на тяхното неподаване в НАП, следва да се съобрази възможността за евентуално възникване на данъчни задължения за ФЛ изпълнители на СМР, в които са били вложени и съответните строителни материали. Правилно е отменен РА относно корпоративния данък и съответната му лихва, т.к. разходите по фактурите, документиращи действително осъществени стопански операции, са документално обосновани и не е налице основанието по чл.26 ЗКПО. Разноски: Дружеството е защитавано и представлявано от адвокат пълномощник във връзка с което е направило разноски съгласно списъка в размер на 48 000 лева. Разноските са доказани с писмени документи и следва да бъдат присъдени на СТРОИТЕЛ ЕООД. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение