Решение № 5789 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2016 г.

Решение № 5789 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - С. - град срещу решение № 1926/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 622/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Ответната в производството страна - Б. Б. О., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 250 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалба на Б. Б. О., Решение № 2153-21-140/18.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, както и потвърденото с него разпореждане № 5408076290/72 от 11.09.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", В ЧАСТТА ИМ, в която е спряна отпусната социална пенсия за инвалидност. Преписката е върната на длъжностното лице в "Пенсионно осигуряване", за произнасяне по молбата на Б. Б. О. и отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, съобразно мотивите на съдебното решение. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд анализира относимата нормативна уредба и приема, че с изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО ( ДВ - бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г.) не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия. Отпаднало е и изречение второ на чл. 101, ал. 3а КСО, което е във връзка с цитираната разпоредба и гласи, че при право на повече от една пенсия, когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер на 25%. С изменението на закона тази възможност, считано от 01.01.2015 г. отпада. Обоснован е извод досежно приложимостта на преходната разпоредба на § 22т на КСО, в който са уредени заварените случаи и където е регламентирано, че "социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати." Лицата, на които вече е била отпусната такава пенсия, изплащана в определения вече размер и срок запазват правата си. По делото не се спори, че лицето е получавало социална пенсия за инвалидност отпусната преди 31.12.2014 г. С разпореждане № 3 /прот. № Р./ 23.02.2015 г., е прекратена личната социална пенсия за инвалидност, считано от 02.01.2015 г., на основание чл. 96 КСО във връзка с експертно решение № 345/06.02.2015 г. на ТЕЛК, с което е определена 44 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. След обжалване от страна на оспорващата е издадено ЕР № 427/03.06.2015 г. на НЕЛК, с което на Обретенова е определена трайно намалена работоспособност от 76 %, поради което с оспореното разпореждане е възобновена, считано от 02.01.2015 г. - пожизнено, спряната социална пенсия за инвалидност. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд извежда, че по силата на преходната разпоредба § 22т КСО се запазва получаваната от лицето социална пенсия за инвалидност в размер на 25% от определената социална пенсия за инвалидност от 124,30 лв., т. е. от 31,08 лв. - този размер не подлежи на промяна и жалбоподателката ще продължи да го получава за определения вече срок - пожизнено. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Видно от разпореждане № 5408076290 /л. 148-149 от делото/ ръководителят на "ПО" възобновява (възстановява) съгласно чл. 97 КСО социалната пенсия за инвалидност от 02.01.2015 г. - пожизнено по чл. 90а, ал. 1 КСО за 76% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 04.01.2006 г. На основание § 22т от ПЗР на КСО и чл. 30, ал. 3 НПОС е определен и размер на пенсията. Предвид гореизложеното, основателно е възражението на ответницата по касация досежно непрекъсваемост правото й на социална пенсия за инвалидност, безспорно придобито и осъществено преди 31.12.2014 г. С оглед установеното от фактическа и правна страна, решаващият съд правилно е приложил материално-правните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, субсумиращи се в нормата на § 22т от ПЗР на КСО на касатора незаконосъобразно е спряна социалната пенсия за инвалидност - отпусната преди 31.12.2014 г., се подкрепят от данните по делото. Като е отменил оспорения административен акт, в тази му част и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация да му бъдат присъдени направените от него разноски пред настоящата инстанция е основателно за сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева), за която е представен договор за правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно предвид фактическа и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,