Решение № 5555 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2009 г.

Решение № 5555 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 19.01.2009 г. по адм. д. № 1035 от 2008 г. Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на Георги Георгиев Тодоров от Плевен против решение № 27 от 29.10.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 3507023980 от 1.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е извършено на основание чл. 100 КСО осъвременяване на пенсията му за осигурителен стаж и възраст, която е увеличена от 309, 93 лв. на 342, 01 лв., считано от 1.07.2008 г. Против това решение на административния съд Георги Георгиев Тодоров е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд, не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд след като е констатирал, Георги Георгиев Тодоров (касатор в това производство) е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната по чл. 2 ЗП (отм.) преди 2000 г., е приел, че обжалваното разпореждане за осъвременяване на пенсията по чл. 100 КСО е законосъобразно, тъй като в него са посочени вида и основанието за осъвременяването на същата, началната дата, от която започва изплащането й, коефициента на осъвременяването и осъвременения й размер. Това становище на административния съд е правилно. Административният съд правилно се е произнесъл само по законосъобразността на разпореждането за осъвременяване на пенсията съгласно чл. 100 КСО, считано от 1.07.2008 г. В това производство не могат да се поставят въпроси, чието разрешаване би довело до изместването му от неговите рамки на спор за законосъобразността на индивидуален административен акт. Не могат да се поставят въпроси, които преди това не са поставяни в производството по издаване на обжалваното разпореждане. Съгласно чл. 100 КСО в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 105 от 2006 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. С решение на Надзорният съвет на НОИ е бил определен за 2008 г. коефициент 1, 1035, с който да се осъвременят пенсиите за осигурителен стаж и възраст, отпуснати до 2007 г. включително. Осъвременяването се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията, без изплащаните към нея добавки. Решението на Надзорния съвет на НОИ във връзка с прилагането на чл. 100 КСО е задължително за съдилищата. Съдът не може по настоящето дело, образувано за отмяна на друг административен акт, да се занимае с въпроса за законосъобразността на коефициента за осъвременяване на пенсиите, определен от Надзорния съвет на НОИ и от това да се прави заключение за законосъобразността на разпореждането, отмяна на което се иска с подадената жалба. Такова косвено атакуване на решението на Надзорния съвет на НОИ е недопустимо. Така е преценил и административният съд. Пенсията на Георги Георгиев Тодоров също е осъвременена по чл. 100 КСО с определения от Надзорния съвет на НОИ коефициент от 1.07.2008 г. - 1, 1035. Изложените житейски съображения са неотносими към начина на осъвременяване на пенсията на основание чл. 100 КСО. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Затова решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,