Решение № 7347 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2018 г.

Решение № 7347 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. П., чрез процесуален представител, против решение № 414 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 270/2017 г. на Административен съд Смолян, с което жалбата му против заповед № 373 з-179/01.08.2017 г. на началник група ОП при РУ-Чепеларе, за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца е отхвърлена. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ орган, в установената от закона писмена форма. Неоснователни са доводите на касатора за липса на задължителните реквизити на акта. Същия е издаден при спазване нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР относно изискуемото от закона съдържание, включително касателно доказателствата, въз основа на които е установено нарушението и мястото на извършването му, подробно описание на което се съдържа в справка УРИ-12146/11.07.2017 г. и докладна рег. № 373 р-10814/13.06.2017 г. -част от административната преписка. Споделя се извода на административния съд за спазване разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в случая двумесечния срок по цитираната разпоредба вр. чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече на 17.07.2017 г. - датата на постъпване при ДНО на справка УРИ-12146/11.07.2017 г. - видно от положения печат и подпис на стр. 1 от справката. Не се кредитират възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Касаторът преди налагане на дисциплинарното наказание е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на 01.08.2017 г., за което е съставен протокол от същата дата. Отразеното в протокола устно изявление на изслушания служител, че на същия е предоставена възможност да изгледа видеофайловете, посочени в писмо рег. 07855 р-3004/2017 г. на дирекция "ВС-МВР" и същевременно непосочване на обстоятелството дали и кога тези файлове са изгледани от наказаното лице е без значение за изпълнение задължението на органа по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено небрежност в служебната дейност. В случая е установено, че Т. П. - назначен в наряд по ООР в гр. Чепеларе в периода от 21. 00 ч. на 01.05.2017 г. до 09. 00 ч. на 02.05.2017 г. като автопатрул със сл. МПС оборудвано със система за видеонаблюдение, за времето от 01. 30 ч. до 02. 50 ч. /в този период сл. МПС се намира на ул. Спортна, до бившето ученическо общежитие/, и от 02. 55 ч. до 03. 46 ч. /в този период сл. МПС се намира на пешеходната част от ул. Васил Дечев до почивната станция на Варненския университет/ на 02.05.2017 г. вместо да изпълнява ППД извън служебното МПС, като извършва обход пеша в рамките на указаните за пункта граници, служителя в по-голямата част от времето стои неподвижен на шофьорската седалка - без наличието на обективни причини за това. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР-неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, конкретно изразено в нарушение на чл. 56, ал. 2, вр. ал. 1 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност. Видно от събраните по делото доказателства неспазването на разпорежданията се дължи на поведението на служителя, който за времето, посочено в оспорената заповед, е бездействал и не е изпълнявал служебните си задължения по определения в цитираните разпоредби от Инструкцията начин-извън МПС в извършване на обход пеша в рамките на указаните за пункта граници, в случая на определените за престой места по маршрут № 13. Получаването на сигнали по време на дежурството от наряда за процесните интервали от време е без значение доколкото изпълнението на изискванията на чл. 56, ал. 1 от инструкцията може да бъде изпълнено само извън съответното служебно МПС и при обход на съответната територия, а такова изпълнение по отношение наказаното лице не се установява от доказателствата по делото. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че служителя е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, потвърждаващо се от приетите като доказателства –видеофайлове, от които се установява местоположението на служебен автомобил рег. [рег. номер на МПС] и поведението на служителите, изпълняващи наряда, график и разпореждане за ППД, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на П. Не се представиха пред настоящата инстанция доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Не се установява правото на защита на служителя да е ограничавано в хода на дисциплинарното разследване. Същият е уведомен за започналата дисциплинарна проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и е имал възможност да упражни правата си във всеки етап от производството, включително при съдебното оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По отношение правомощията на А. П. - служителя издал заповед № 373 з-134/13.06.2017 г. първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Възраженията на касатора за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 207 от ЗМВР са неотносими тъй като в случая не се касае за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Смолян е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетеля Рабушев, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АС-Смолян следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение