Решение № 6900 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2026 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по три касационни жалби, подадени от директорите на Областни дирекции на МВР – Хасково и Стара Загора и от В. М. П., срещу решение № 4803 от 01.12.2025 г., постановено по адм. д. № 267/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С първата касационна жалба директорът на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрк. Митева, обжалва съдебното решение в частта, в която ОД на МВР – Стара Загора е осъдено солидарно с ОД на МВР – Хасково да заплатят сумата от 7500 лв., ведно със законната лихва от 23.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата. Изразява становище, че не са налице незаконосъобразни действия и/или бездействия на органите на ОД на МВР – Стара Загора и ОД на МВР-Хасково, както и че не е налице причинна връзка между твърдените незаконосъобразни действия/бездействия и твърдените настъпили вреди. Алтернативно счита, че присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на критерия за справедливост. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С втората касационна жалба директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково, чрез процесуалния си представител юрк. Хараланова, обжалва съдебното решение в частта, в която ОД на МВР – Хасково е осъдено солидарно с ОД на МВР - Стара Загора да заплатят сумата от 7500 лв., ведно със законната лихва от 23.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата. Изразява становище, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на ОД на МВР - Хасково. Счита, че сумата от 7500 лв. е определена несправедливо поради неправилна преценка на конкретните обстоятелства. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение надхвърля минимума по Наредба №1/2004 г. С третата касационна жалба В. М. П., чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, обжалва съдебното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от нея обективно съединени искове. Счита, че съдът не е обсъдил събраните доказателства, което е довело до вътрешна противоречивост в решението между мотивите и изводите. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковата молба да бъде уважена в цялост. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на ОД на МВР – Стара Загора е депозирал писмен отговор, в който са изложени подробни аргументи за нейната неоснователност. Ответникът - Директорът на ОД на МВР – Хасково не е изразил становище по същество по подадената от П. касационна жалба. Подадено е и искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските от В. М. П., чрез адв. Стоянова, с което се иска да се присъди възнаграждение за един адвокат и решението да се допълни относно базата за определяне на съразмерността на присъденото адвокатско възнаграждение. В отговор директорът на ОД на МВР – Стара Загора изразява становище за неоснователност на искането, тъй като възнаграждението е определено от съда съразмерно с уважената част спрямо претендирания адвокатски хонорар в размер от 7000 лв. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд - Осмо отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е осъдил Областна дирекция на МВР – Хасково и Областна дирекция на МВР - Стара Загора на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплатят солидарно на В. М. П. сумата от 7 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОД на МВР – Хасково и ОД на МВР - Стара Загора при и по повод изпълнение на административна дейност по регистрация и пререгистрация на МПС - лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, ведно със законната лихва от 23.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди в останалата част за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и е отхвърлил останалите обективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Хасково и Областна дирекция на МВР - Стара Загора, както следва: иск за сумата от 77 852 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, ведно със законната лихва от 23.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата; иск за сумата от 72 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализираната продажба на МПС, ведно със законната лихва от 20.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата и иск за сумата от 72 000, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от лишаването на В. П. от фактическата власт върху МПС от датата на изземването на автомобила до датата на подаване на исковата молба. С решението са присъдени и разноски на страните за юрисконсултско възнаграждение и за адвокатски хонорар съразмерно с уважената част от исковете. Съдът е приел за безспорно установено, че на 01.02.2022г. лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“ с рама № JTMD63FV90D023841, е регистриран от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково с рег. № [рег. номер] на името на М. Б. К.. С договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 10.02.2022г., сключен между М. Б. К., като продавач, и В. М. П., като купувач, последната е придобила в собственост гореописания лек автомобил за сумата от 9 800 лева, като в договора е декларирано, че сумата от 9 800 лева е получена изцяло и в брой от продавача преди подписването на договора. На 23.02.2022г. от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора процесният автомобил е пререгистриран с рег. № [рег. номер] и е издадено свидетелство за регистрация на МПС № [номер] на придобития от В. П. лек автомобил. С предварителен договор за продажба на МПС от 20.04.2022 г., сключен между В. М. П., като продавач, и Д. И. И., като купувач, продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху собственото си МПС – лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № [рег. номер], а купувачът Д. И. се е задължил да заплати на продавача срещу прехвърляне на негово име правото на собственост върху посоченото МПС, сумата от 72 000 лева, при договорена предплата в размер на 7 000 лева, платима в деня на подписване на предварителния договор. На 11.05.2022г., с протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84, ал.2 от ЗМВР, от В. П. е иззет лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № [рег. номер], като на 19.05.2022г. е образувано досъдебно производство, за това, че през 2022 г. в гр. Стара Загора, в нарушение на установения ред, е подправен идентификационния номер на МПС - лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № [рег. номер] и номер на рама JTMD63FV90D023841, собственост по документи на В. М. П. – престъпление по чл.345а, ал.1 от НК. На 04.01.2023г. В. П. е подала искане до РП – Стара Загора, да бъде възстановено владението й върху лекия автомобил, но с постановление от 16.01.2023г. на прокурор в РП – Стара Загора й е отказано връщането на автомобила, поради съображения, че МПС е необходимо за разследването. Цитираното постановление е потвърдено с определение № 153 от 03.02.2023г., постановено по ЧНД № 276/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За процесния автомобил е установено още, че на 04.02.2022г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК, е образувано досъдебно производство в Софийска районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 10.00 часа на 14.01.2022г. до 09.00 часа на 19.01.2022г., в гр. София, ул. „Борис Руменов“ № 9а, противоправно е отнел моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № [рег. номер], с рама № JTMDW3FVXOD550304, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, от владението на С. К. без нейно съгласие с намерението да го ползва – престъпление по чл.346, ал.1 от НК. В тази връзка с постановление от 20.04.2023г. на мл. прокурор в Софийска районна прокуратура, е отказано връщането на приобщеното като веществено доказателство по ДП № 138/ 2022г. по описа на 04 РУ-СДВР МПС - лек автомобил марка „Тойота“ модел „РАВ 4“, с рег. № [рег. номер], на М. Тенчов пълномощник на ЗД „Дженерали застраховане“ АД, в качеството на застраховател, изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ на МПС. Първоинстанционният съд, след обсъждане на доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата и неоспорена съдебно-техническа трасологична експертиза, е приел, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е частично основателен по следните съображения: Изложени са мотиви, че претендираните обезщетения за претърпени от В. П. имуществени и неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, във връзка с първоначалната регистрация и последващата пререгистрация на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“. Тази незаконосъобразна административна дейност, според съда е свързана с неизпълнение от служителите на ОД на МВР – Хасково и на ОД на МВР – Стара Загора на нормативно регламентирани задължения при идентификация на превозните средства за нуждите на тяхната регистрация и пререгистрация, съгласно Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и привеждане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране на ППС. Наред с това съдът е обосновал извод, че регистрацията, съотв. пререгистрацията на автомобила, са извършени в нарушение и на регламентираната в чл.143, ал.3 от ЗДвП законова забрана за регистрация на ППС с подправен идентификационен номер. В резултат на изложеното съдът е приел, че е налице незаконосъобразно процедиране при осъществяване на обуславящите регистрацията/пререгистрацията на автомобила нормативно предвидени дейности и проверки по чл.5, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., вкл. при използване на национални и международни информационни фондове, технически методи и средства, за идентификацията на превозното средство по см. на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. при представянето му във връзка със заявено искане за неговата първоначална регистрация или за промяна на регистрацията. Изложени са мотиви, че съответните служители не са положили дължимата грижа при извършването на изискуемата се идентификация на автомобила и свързаните с идентификацията обследвания и проверки, за своевременното установяване на техническа намеса върху номера на рамата на процесното МПС и недостоверността на представените документи при неговата първоначална регистрация. Съдът е посочил, че въпреки, че от приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа трасологична експертиза се установява, че към момента на регистрацията/пререгистрацията не е имало видими следи от интервенция върху номера на рамата и при обичаен преглед служител без специални технически познания и специални технически средства, съотв. без използване на химически способи и средства, не може да установи интервенцията върху номера на рамата, то държавата в лицето на органите на МВР е длъжна да гарантира, че административната дейност по контрол на законния произход на МПС във връзка с тяхната регистрация и пререгистрация на територията на РБългария, ще бъде организирана по начин, който не води до регистриране на ППС, които не отговарят за законовите изисквания за регистрация. С оглед изложеното е изведен извод, че в случая регистрацията, съотв. пререгистрацията на процесния автомобил, е била извършена в нарушение на забраната по чл.143, ал.3 от ЗДвП, тъй като служителите от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково и ОД на МВР – Стара Загора, не са извършили всички необходими нормативно установени действия по идентификация съгласно § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г., като не са изпълнили в необходимия обем задълженията си, произтичащи от нормативния акт. Този извод се подкрепя и от установеното от изслушаните свидетелски показания, че към 2022г. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково и в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, не се използват технически средства при извършваните проверки по идентификацията на МПС за нуждите на тяхната регистрация/пререгистрация, както и че експертно мнение на служител със специални технически знания към съответната ОД на МВР се изисква само когато възникне съмнение в идентификационния номер на автомобила. Предвид установеното съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материално правни предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Стара Загора и Хасково за неимуществени вреди, а именно незаконосъобразни действия и бездействия на служители при и по повод изпълнение на административна дейност по първоначална регистрация и пререгистрация на МПС на територията на страната, които са в причинно-следствена връзка с реално претърпени от ищцата вреди във вид на физически болки и страдания и психически стрес, нарушаващи обичайния й начин на живот, социално общуване и трудова дейност - интензивни усещания на неприятни [заличен текст], негативни емоционални преживявания (силни чувства на безпокойство, притеснения, отчаяние, безпомощност и т.н) и здравословни проблеми, вкл. отключено заболяване на [заличен текст], което е подкрепено от приложената по делото медицинска документация. Приел е, че безспорно е налице причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност и претърпените неимуществени вреди, тъй като ищцата не би търпяла неблагоприятни последици от лишаването й от притежавания автомобил в резултат на липсата на неизпълнена от полицейските органи задълбочена проверка, както при регистрацията, така и при пререгистрацията на процесното МПС. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, административният съд е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 7500 лева, поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лв. Останалите предявени от П. обективно съединени искове са изцяло отхвърлени от съда с мотиви, че последните се явяват недоказани от гледна точка на твърдяното настъпване на имуществено увреждане и причинно-следствената връзка на претендираното увреждане. Относно претендираното обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана продажба на процесния автомобил съдът е извел извод, че ищцата не е доказала в необходимата степен на вероятност и сигурност настъпването на претендираните вреди, както и не е доказала наличието на действително формирано намерение и воля на страните по предварителния договор за сключване на окончателен такъв. Относно претендираните пропуснати ползи от лишаването на ищцата от фактическата власт върху МПС съдът е посочил, че доказването на такива претърпени вреди се свързва с доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищцата и за да се приеме за доказано наличието на претърпени от В. П. имуществени вреди – пропуснати ползи поради лишаването й от фактическата власт върху автомобила, следва да бъде установено, че ползването на автомобила, представлява източник на доходи/приходи, водещи до увеличаване на имуществения патримониум на ищцата, а в случая нито се твърди, нито са налице данни процесния автомобил да се ползва от П. като източник на приходи, които биха довели до сигурно увеличаване на нейното имущество. Въз основа на изложеното съдът не е уважил останалите предявени пред него искови претенции. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно частичната основателност на предявения иск и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Не се установяват сочените в касационните жалби нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка и след пълно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приетото заключение по съдебно-техническа трасологична експертиза. Изводите на административния съд са формирани въз основа на относимите писмени и гласни доказателства и съответстват на приложимия материален закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните от П. неимуществени вреди. По делото безспорно е установено наличието на претърпени неимуществени вреди, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразните действия/бездействия на служители на ОД на МВР – Хасково и ОД на МВР – Стара Загора. Както правилно съдът е изложил в мотивите си, дейността по регистрация/пререгистрация на МПС е административна дейност, нормативно регламентирана в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., като една от целите на тази дейност е осъществяване на контрол на законния произход на превозните средства, които се регистрират/пререгистрират за движение на територията на страната. Осъществяването на тази контролна дейност е в правомощията на сектор „Пътна полиция“ към съответната ОД на МВР, който от своя страна следва да е достатъчно обезпечен технически и кадрово, за да бъде осигурено извършването на цялостна и пълна проверка във връзка с разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на предоставеното за регистрация/пререгистрация МПС. Именно липсата на тази обезпеченост и липсата на извършена задълбочена проверка е довела до незаконосъобразно регистриране и пререгистриране на МПС, за което се установява, че е било противозаконно отнето от първоначалния му собственик и по случая се води досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Именно в резултат на незаконосъобразните действия/бездействия на служителите на ОД на МВР – Хасково и ОД на МВР – Стара Загора се е стигнало до претърпените от П. неимуществени вреди, тъй като изземването на автомобила като веществено доказателство и невъзможността да го използва, са довели както до множество неудобства в личен план, така и до реално претърпени от ищцата вреди във вид на физически болки, страдания и психически стрес, нарушаващи обичайния й начин на живот, социално общуване и трудова дейност. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за характера, интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди. Съдът е отчел установените чрез свидетелските показания негативни преживявания на ищцата, изразяващи се във физически болки, страдания и психически стрес, както и неприятни психоемоционални състояния и здравословни проблеми. При преценка на интензитета на вредите и на срока, в който същите са търпени, настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 7 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, отговаря най-пълно на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното жалбите на директорите на Областни дирекции на МВР – Хасково и Стара Загора срещу решението в осъдителната му част относно претърпените от П. неимуществени вреди като неоснователни следва да се отхвърлят. Настоящият касационен състав споделя и изводите на съда относно неоснователността на останалите предявени искове за сумата от 77 852 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, ведно със законната лихва от 23.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 72 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализираната продажба на МПС, ведно със законната лихва от 20.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 72 000, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от лишаването на В. П. от фактическата власт върху МПС от датата на изземването на автомобила до датата на подаване на исковата молба. Претендираните вреди от претърпени загуби в размер на 77 852 лв. са недоказани. Твърдението на ищцата, че е закупила процесния автомобил за сумата от 72 000 лв. като е теглила кредит от 60 000 лв. е напълно недоказано, тъй като видно от договора за покупко-продажба с нотариална заверка автомобилът е продаден за 9800 лв., платени в брой, а изтегленият кредит е за покриване на текущи нужди и рефинансиране на задължения, а не за закупуване на автомобил. Останалите претендирани вреди до размера от 77 852 лв. се основават на заплатени нотариални такси, застраховки и гуми, които по своя характер представляват обичайни разходи, свързани с експлоатацията на един автомобил и те нямат пряка връзка с незаконосъобразните действия/бездействия на ответниците. Недоказани се явяват и претендираните вреди в размер на 72 000 лв. от пропуснати ползи от нереализираната продажба на процесния автомобил, тъй като не е безспорно доказано, че страните са имали намерения да сключат окончателен договор по между си, а договорената между тях цена от 72 000 лв. е напълно необоснована с оглед факта, че автомобилът е закупен за 9800 лв. Относно претендираното от П. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от лишаването й от фактическа власт върху процесния автомобил не е налице причинно-следвствена връзка между незаконосъобразните действия/бездействия по регистрация/пререгистрация на служителите на ОД на МВР Стара Загора и Хасково и твърдените вреди, тъй като както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, превозното средство е ползвано за лични нужди, а не за реализиране на печалба, което изключва наличие на пропуснати ползи от отнемането на автомобила. Предвид всичко гореизложено, касационните жалби се явяват неоснователни, а оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, предвид неоснователността на подадените касационни жалби и липсата на заявени претенции за разноски от жалбоподателите в качеството им на насрещни страни по подадените жалби, както и съгласно приложимата правна уредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, разноски не следва да се присъждат за настоящата инстанция. Подадената от П. молба за изменение на решението в частта за разноските с искане да се посочи, каква е базата за съразмерността на определения адвокатски хонорар е напълно неоснователна, тъй като съдът е присъдил разноски съразмерно с уважената част от иска като за база е взел претендирания размер адвокатско възнаграждение от 7000лв. Сумата от 226 лв. е съразмерна на уважената част от иска и е точно изчислена. Предвид изложеното депозираното искане по чл. 176а от АПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение