Решение № 4362 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2014 г.

Решение № 4362 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив против решение № 1969/16.09.2014 г. по адм. дело № 1278/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение на касатора № РД-70/17.04.2014 г. и потвърденото с него разпореждане № 5408054516, протокол № Ра-197/28.03.2011 г. на ръководител "ПО". Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Стефка Христева Иванова, от гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при установената в съответствие с правилата на доказване фактическа обстановка и анализ на приложимата правна уредба - чл. 114, ал. 1 и 2 вр. чл. 113 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 и 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, административният съд правилно е отменил оспорените актове на осигурителните органи като незаконосъобразни. Обосновани са изводите за недоказана от страна на административния орган недобросъвестност на лицето, неизясняване на относимите към спора факти, респективно подвеждането под неприложима в случая хипотеза на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че Стефка Иванова е поискала със заявление вх. № 56703/14.09.2009 г. да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание представено експертно решение № 1176/29.05.2009 г. на ТЕЛК, във връзка с определени 52% ТНР - вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 8.11.2001 г. и срок на инвалидността 1.05.2011 г. С решение № 07542/1.10.2009 г. медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив е обжалвала експертното решение на ТЕЛК по отношение на процента трайно намалена работоспособност и съгласно чл. 98, ал. 7 КСО до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, органите по социално осигуряване са отпуснали лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост. С експертно решение № 0148/16.02.2010 г. НЕЛК е отменила ЕР № 1176/29.05.2009 г. на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване на лицето. РКМЕ гр. Пловдив е уведомила ТП на НОИ като е посочила, че Стефка Иванова двукратно не се е явила за освидетелстване от ТЕЛК, поради което последната е прекратила процедурата по призоваване и ново явяване за оценка на работоспособността. При тези факти органите на ТП на НОИ - гр. Пловдив са отказали отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и са възприели неявяванията на освидетелстваното лице като недобросъвестни действия във връзка с получаваната по чл. 98, ал. 7 КСО пенсия. С решение № РД-70/17.04.2014 г. директорът на ТП на НОИ и разпореждане № 5408054516, протокол № Ра-197/28.03.2011 г. ръководител "ПО" са постановили възстановяване на сумата от 2195,77 лева, от които 1897,63 лева неправилно изплатена сума за ЛПИОЗ за периода 14.09.2009 г. - 31.03.2011 г. и сумата 298,14 лева начислена лихва към 28.03.2011 г. Законосъобразни са изводите на административния съд, че не е налице фактическия състав от нормата по чл. 114, ал. 1 КСО. Пенсионните органи не са доказали недобросъвестност от страна на лицето Стефка Христева Иванова, което е получавало на законово основание (чл. 98, ал. 7 КСО) лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Тя не е укрила факти и е представила всички относими документи във връзка с правото на пенсия. За да бъде задължено едно лице да възстанови получените осигурителни плащания по реда на чл. 114, ал. 1 КСО ведно с лихвата по чл. 113 КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочените случаи, като добросъвестността се предполага до доказване на противното. (В този смисъл виж решение № 370/10.01.2013 г. по адм. дело № 6820/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 15262/19.11.2013 г. по адм. дело № 8303/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.) По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Съдебните разноски са присъдени с оглед постановения резултат и в съответствие с доказателствата по спора. Във връзка с възражението за прекомерност, административният съд законосъобразно е изяснил наличния имуществен интерес и степента на сложност на делото. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените пред настоящата инстанция разноски, заявени от ответника по касационната жалба, които съобразно доказателствата по делото (договор за правна защита и съдействие от 22.10.2014 г.) възлизат на сумата от 700,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение