Решение № 1547 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14752/2013 г.

Решение № 1547 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14752/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Николай Бонев, срещу решение № 5547 от 16.08.2013 г. по адм. дело № 9274 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Пропърти кепитъл груп" АД е отменен ревизионен акт № 2051113925 от 7.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от него, в частта относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03.2010 г. до м. 11.2011 г. и по ЗКПО за финансовата 2010 г. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество, както и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт Елена Павлова. Ответната страна по касационната жалба - "Пропърти кепитъл груп" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Маргарита Чечова. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Иво Игнатов поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2051113925 от 7.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗКПО за ревизиран период 9.01.2008 г. -31.12.2010 г. и по ЗДДС за ревизиран период от 1.03.2009 г. до 30.11.2011 г. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период дружеството е извършвало основна дейност на холдингови дружества с посочени кодове за основна и спомагателни дейности в ГДД, като няма наети производствени, складови, търговски обекти, не притежава ЕКАФП. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Има наети две лица по трудови правоотношения по силата на трудови договори. По повод ИПДПОЗЛ са представени подробно посочените в мотивите на съдебния акт писмени доказателства. Административният орган е приел, че не е налице право на данъчен кредит, понеже начислените разходи за ползване на МПС и такива за горива са в размери, които не съответстват на декларираните от дружеството приходи от дейността му - извършване на счетоводно-консултантски услуги. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, за конкретните данъчни периоди по фактури, издадени от "Кронос ауто рент" ЕАД с предмет ползване на 5 или 4 броя МПС, в зависимост от периода и по 4 броя фактури, издадени от "Лукойл България" ЕООД с предмет "гориво". За отчетната 2010 г. е преобразуван финансовият резултат на дружеството по посока на увеличаването с начислените разходи, на основание чл. 26, т. 1 и т. 3 от ЗКПО. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза и приложените правни разпоредби. Обоснован е извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 68 179.39 лв. по фактурите, издадени от "Кронос ауто рент" ЕАД и в общ размер от 2 686.84 лв. по фактурите, издадени от "Лукойл България" ЕООД. Съдът се е позов и на конкретно цитирана от него съдебна практика на СЕС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно се е позовал на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС относно легалното определение за доставка, когато предметът е прехвърляне на правото на собственост върху вещ и на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, когато предмет на доставката е услуга. Според него по делото не е спорно наличието на данъчен документ - фактури, издадени от посочените две дружества преки доставчици, съответно е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не се спори, че те са регистрирани по ЗДДС, че данъкът е начислен, както и че е осъществено плащане по фактурите. Съдът изрично е посочил, че не се спори, че процесните доставки са реално осъществени (стр. 8 от съдебния акт), поради което са изпълнени изискванията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Спорно се явява ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на което се е позовал административният орган, за да не признае правото на данъчен кредит по процесните фактури. Според посочената норма не е налице право на данъчен кредит когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. При съобразяване с нейното съдържание съдът правилно е приел, че след като безспорно е установено, че процесните доставки не са безвъзмездни, то спорен факт се явява дали стоките и услугите по тях са реализирани за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. За да се обоснове, съдът се е позовал на решение на Съда на Европейския съюз от 16.02.2012 г. по С-118/11, в което е тълкувана нормата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО в смисъл, че се приема, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчно задълженото лице, ако съществува пряка е непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчно задълженото лице. Съдът на ЕС е определил в практиката си и обема на това право дори при липса на пряка и непосредствена връзка, и това е така когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на понятието "икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и го е съпоставил със съдържанието на чл. 70, ал. 1, т. 2, от същия закон относно спорното ограничение по делото. Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените изводи при конкретната фактическа обстановка и според събраното доказателствено средство - съдебно-счетоводната експертиза. През процесните ревизирани данъчни периоди дружеството е осъществявало счетоводно-консултански услуги, които са облагаеми доставки, като през 2010 г. е реализирало ежемесечни приходи от счетоводни услуги, както и финансови приходи - от лихви, от съучастия, приходи от разпределение на дивидент и приходи от операции с финансови активи. През 2011 г. е реализирало приходи от счетоводни услуги, от лихви, от съучастия и от разпределение на дивидент. Експертът е дал заключение, че направените разходи за наем на автомобили и свързаните с тях разходи за гориво са част от разходите от група I - Разходи за оперативна дейност за 2010 г. и за 2011 г. на ревизираното дружество. След като то е реализирано приходи през ревизираните периоди като е осъществявало облагаеми доставки, то наетите автомобили и разходите за гориво във връзка с тях са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя. Налице е пряка и непосредствена връзка с цялата икономическа дейност на дружеството. Разходите за процесните доставки са част от общите разходи и представляват елементи, формиращи цената на процесните доставки на услуги. По повод облагането по ЗКПО първоинстанционният съд се е позовал на съдържанието на нормата на чл. 26, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, според което не се признават за данъчни цели счетоводните разходи - разходи, несвързани с дейността и разходи за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан ДДС не е признат за данъчни цели. Процесното увеличение на финансовия резултат за 2010 г. е по повод на начислени разходи за наем на автомобили и за горива, по фактурите, издадени от посочените търговски дружества. След като по делото безспорно се доказва, че те са свързани с дейността на ревизираното дружество и правилно се упражнява правото на данъчен кредит, то няма основание да се приложи и посочената норма от ЗКПО. Касационно възражение в тази част на спора няма. Настоящият съдебен състав не споделя касационния аргумент, че по делото не са ангажирани доказателства относно начина на използване на наетия автомобил, че не взето предвид съотношението между работещите при него лица по трудов договор и броят на наетите автомобили, както и че обемът на осъществяваната дейност - извършване на консултантски и счетоводни услуги, не съответства на обема на използваната услуга - наем на леко МПС. Това е така с оглед на съдържанието на правната норма на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в обсъжданата й част и установеното от съдебния експерт Добринка Павлова, както и на факта, че не следва да се извършва съпоставимост между тях по отношение на обема й, което е предмет на договорни отношения с трети лица, израз е на икономическата самостоятелност и свобода на стопанските субекти. Касационно възражение в частта на спора по повод прилагането на ЗКПО няма и доколкото касационната инстанция следи служебно за прилагането на материалния закон, то направените от съда изводи са правилни и съответстват на фактическата обстановка по делото. . Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а претендираните съдебни разноски за настоящата инстанция на ответната страна не могат да бъдат присъдени, понеже няма представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Такова не е присъдено и в първоинстанционното производство поради същата причина. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение