Решение № 123 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2009 г.

ВАСVI отделение06.01.2010 г.докладчик т Светла Петкова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 29 от 4.06.2008 г., постановено по административно дело № 177 от 2009 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 123 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба директора на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Десислава Магурева, срещу решение № 29 от 4.06.2008 г., постановено по административно дело № 177 от 2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Експертно решение (ЕР) № 1487 от зас. № 181 от 24.11.2008 г. на НЕЛК по сърдечно-съдови болести в частта му по оценката на работоспособността. Ответната страна - Атанаска Иванова Синигерова от гр. Козлодуй, представлявана от адвокат Георгиев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Враца не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав обсъди становищата на страните по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с оглед на което намира следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред АССГ по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), е оспореното от Атанаска Иванова Синигерова ЕР на НЕЛК № 1487 от зас. № 181 от 24.11.2008 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК - обща при МБАЛ - Козлодуй - ЕООД № 1429 от зас. № 137/03.09.2008 г. в частта, с която е намалена оценката на работоспособността на освидетелстваното лице от 83 % на 52 % ТНР. С постановеното от Адм. съд София-град решение е отменено Експертно решение (ЕР) № 1487 от зас. № 181 от 24.11.2008 г. на НЕЛК в частта му по оценката на работоспособността и е върната преписката на НЕЛК за ново произнасяне, съгласно изложените мотиви в съдебния акт. При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт е прието, че е налице грешка в медицинската оценка при определяне на здравословното състояние на Атанаска Иванова Синигерова, тъй като НЕЛК неправилно е определила процента трайно намалена работоспособност за заболяването варицес кр. утр. ХВНК III клас по СЕАП, както и че неправилно е игнорирала медицинските данни за заболяванията невросензорна загуба на слуха, двустранен слухов неврит, хроничен ринофарингит, тинитус синдром и периферен отоневрологичен синдром в субкомпенсация, за които съобразно отправните точки на НМЕР се следва процент трайно намалена работоспособност. Първоинстанционният съд правилно е изградил правните си изводи относно здравословното състояние на жалбоподателката Синигерова в съответствие с приетите три съдебно- медицински експертизи съгласно чл. 171 от АПК, тъй като съдът не разполага със специални знания в областта на медицината. В тази връзка правилно съставът на АССГ е обосновал, че становището на НЕЛК не съвпада с приетите заключения на вещите лица д-р Юлиан Георгиев Йорданов-хирург и на доц. д-р Антон Стоянов Савов-специалист УНГ. Въз основа на заключенията, дадени от съдебно-медицинските експерти, съдът обосновано е приел, че НЕЛК е трябвало да включи като процент трайна намалена работоспособност и намалението на слуха, за което се следват 15 % за констатираното заболяване "шум в ушите" и 5 % за световъртежния синдром (периферен отоневрологичен синдром), а за заболяването холецистектомия и пластика на коремната стена с налична вентрална херния (с размер 15/15) да определи 30 % ТНР по т. 1, р. 8, ч. 8 от НМЕР. Съгласно чл. 58, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2. При тези данни, решаващият съдебен състав правилно е приел, че ЕР на НЕЛК следва да бъде отменено в частта му по оценката на работоспособността и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Неоснователен е доводът на касатора, че не следва да се отменя експертното решение на НЕЛК с което е отменено ЕР на ТЕЛК в частта му по оценката на работоспособността при положение, че процентите на намалената трудоспособност попадат в една група, а именно от 50 % до 71 % и не се отразяват върху размерите на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и на социалната пенсия за инвалидност. В случая, с ЕР на НЕЛК № 1487 от 24.11.2008 г. е отменено ЕР на ТЕЛК - обща при МБАЛ - Козлодуй - ЕООД № 1429 от зас. № 137/3.09.2008 г. в частта, с която е намалена оценката на работоспособността от 83 % на 52 % ТНР. Следователно, спорните проценти ТНР не попадат в една група и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване зависи от коефициента по чл. 75, ал. 2 от КСО, който е по-висок при по-висок процент ТНР, а съгласно чл. 90 от КСО право на социална пенсия за инвалидност възниква за лица с намалена работоспособност повече от 71 %. Щом като с оспореното ЕР на НЕЛК се засягат правата на освидетелстваното лице, придобити на основание отмененото с него ЕР на ТЕЛК, в тежест на НЕЛК е да докаже по безспорен начин защо отменя установената от ТЕЛК оценка на работоспособността 83 % и определя значително по-нисък процент 52 % ТНР и на какво се дължи това съществено различие. По изложените в настоящите мотиви съображения, атакуваното по реда на касационното производство решение на АС София-град като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 221, ал. 2